Разпореждане № 8722 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8722 гр. София, 05.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Б. С. като разгледа докладваното от С. Б. С. Наказателно дело частен характер № 20221110200470 по описа за 2022 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 04.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. С. като разгледа н.ч.х.д. № 470/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба от П. Н. С. срещу Б. Г. П.. С разпореждане от 16.02.2022 г. съдията докладчик е оставил без движение тъжбата, с указания тъжителката да конкретизира престъпленията, които твърди, че са извършени спрямо нея от лицето, срещу което е подала тъжбата. По делото е депозирана уточнителна молба от тъжителката, във връзка с дадените от съда указания. В нея се сочи, че Б. П. е осъществил престъпленията клевета и обида спрямо тъжителката с действията си като нейн клиент по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020 г. Тъжителката счита, че с изпратено до нея по електронна поща уведомление от имейл, собственост на П., са разпространени в писмена форма клеветнически твърдения спрямо нея. На следващо място тъжителката счита, че с поведението си П. и е нанесъл обида, като, както следва: в периода 30.09-10.2021 г. е провеждал телефонни разговори с адв. П. М., без знание на тъжителката, с които действия той е уронил пресстижа и достойнството на тъжтелката, като я е игнорирал като негов адвокат. На следващо място тъжителката счита, че е била поставена в неудобна и унизителна ситуация, когато на 26.02.2021 г. по дело в СРС и е била връчена молба от адв. М., с която са били представени пред съда актуални документи за имот. На следващо място тъжителката счита, че е е пострадала от престъплението обида на 1

18.11.2021 г., когато при среща с П. в адвокатската и кантора, той "гледаше нагло" и се е държал грубо и арогантно, като е чел от лист, „написани неща“, които тъжителката цитира, както следва: "свършена е грубо да кажем 20-25% от работата от теб по това дело.

Подготвена е първата фаза. Даже тя не е довършена." "Ако този хонорар е за цялото дело, грубо казано ти трябва да ми върнеш 2/3 от него." "Аз загледах в Наредбата за адвокатските хонорари, видях, че тоя хонорар на този етап би трябвало да започне от 600 лв. Нека го завишим на 700, 800, 90 лв., но чак да го вдигаме на 2000 лв. е прекалено." "При положение, че взимам под минималната заплата, тука също съм имал право на облекчение, ако не и безплатна правна помощ."

Като взе предвид съдържанието на горецитирания документ, съдът намери, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението.

Обстоятелството дали е налице тъжба, годна да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, се преценява не на база на това как е озаглавен съответният процесуален документ, а на база това дали същият отговора на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания. Т.е. за да бъде валидно сезиран съдът, частната тъжба съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, следва да съдържа данни за лицето което я подава, лицата срещу които се подава, както и обстоятелства, касаещи престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено спрямо частния тъжител.

Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира деянието на основа описаните в тъжбата обстоятелства, като съдът в никакъв случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната липса. Ако деянието, съгласно описаното от тъжителя, би могло да представлява престъпление, което се преследва по тъжба на подалото тъжбата лице и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК, съдията докладчик предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата.

В конкретния случай изложените фактически твърдения не съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпления по чл. 146 и чл.

147 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението обида, инкриминирано в разпоредбата на чл. 146 от НК, се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Обидата е насочена към засягане чувството 2 на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на добрите нрави и морално благоприличие /в такава насока е и р.

№ 20 от 14.07.1998 г. по к.д.№ 16/98 г. на КС на РБ/. Авторът на обидата изразява субективно личностно мнение и оценка, чрез изрази, епитети или жестове, които са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, тъй като според съвременните морални стандарти на обществото са неприлични, вулгарни или цинични. При преценката на обидната форма на извършеното не трябва да се изхожда от субективното възприятие на засегнатия, а от обективни критерии, съдържащи се в общоприетите разбирания за дължимото отношение към другите членове на обществото. В настоящия случай липсва описание на каквито и да е дума и действия, които да пораждат необходимост от изследване на въпроса за тяхната обективна годност да накърнят достойнството на тъжителката.

Игнорирането на тъжителката не би могло да е обида по смисъла на закона. Гледането на тъжителката не би могло да е обида. Обсъждането на тарифите в Наредба № 1 от 2004 г. не би могло да е обида. Връчването на молба по гражданско дело от трето лице не е обида в горепосочения смисъл. Разминаването между изложените в тъжбата и уточненията към нея твърдения и понятието обида в наказателноправен смисъл е толкова съществена, че всеки по-задълбочен анализ би стигнал до посочване на ненужно очевидни логически изводи.

Изпълнителното деяние на престъплението клевета има две форми - умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на конкретно определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, което обстоятелство е укоримо и недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото за пострадалия, накърнявайки неговото добро име. Този конкретно определен факт следва да бъде разгласен, т.е. доведен до знанието на трето лице. В случая инкриминираните от тъжителката изрази се съдържат в лична кореспонденция между нея и П.. След дадените и от съда указания, тя твърди, че с оглед стила на кореспонденцията, вероятно писмото не е изготвено от П., без да сочи лицето, което счита, че го е изготвило и моментът на изготвянето му, които хипотетично биха могли да очертаят фактически рамки на твърдяна клевета. В допълнение твърденията и за клевета по отношение на трето лице (В. И.) не могат да бъдат предмет на настоящото дело, доколкото тъжбата се подава от пострадалия или негов повереник, а тъжителката не твърди да е подала тъжбата в качеството на пълномощник на друго лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо, съдията-докладчик насрочва образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато процесуалният документ, с който е сезиран съда не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК, защото в него не е описано деяние, което да 3 осъществява състава на престъпление от частен характер, съобразно твърденията в него, то съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 и 2, вр. чл. 81, вр. чл. 80 от НПК.

На следващо място, според настоящия съдия-докладчик в случая става дума за злоупотреба с право, като с оглед описаната от тъжителката фактология, подадената тъжба има за цел да постигне ефект, различен от предвидения в закона, а именно да окаже въздействие върху неин бивш клиент като по-слаба страна в отношенията по процесуално представителство.

Конституционното право на всеки граждан е да сезира държавните органи, както и да търси защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Ако процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува, правният субект действа добросъвестностно. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и води до недопустимост на производството. Недобросъвестност при упражняването на право, ще е налице, когато то се упражнява не с целите, с които е създадено. Забраната за злоупотреба с права е прогласена изрично както в Конституцията на Република България – чл. 57, ал. 2, така и в чл. 17 от ЕКПЧ, като правните последици са отказ от защитата им.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство по н.ч.х.д. № 470/2022 г. по описа на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му на тъжителя и обвиняемия.

След влизане в настоящото разпореждане на основание чл. 205, ал. 2 от НПК да се изпрати за преценка на СРП препис от материалите по настоящото производство.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5