Решение № 3488 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3488 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330111358 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС от Е. К., С. К. и Д. К.

/починал на ***** г., на чиято страна са конституирани неговите наследници Г. Д. К. и Й. Д.

К./ срещу А. К. и Р. К..

Ищците твърдят, че по наследство по закон са собственици на по 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор **** и**** по КК на село М. и на по 1/45 ид.ч. от ПИ с идентификатор ****, ****, **** и **** по КК на село М. Имотите били възстановени в решения на ПК М., съответно на наследниците на С. К. за първите два и на наследниците на Х. К. за останалите.

Ответникът се сдобил с констативен нотариален акт за правото на собственост върху имотите по обстоятелствена проверка по време на брака си с ответницата. Оспорват правото му на собственост и искат установяване на правата си и предаване на владението на идеалните части. Искат отмяна на констативния НА и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответниците не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС. Направено е и искане за отмяна на констативния нотариален акт до размера на правата на ищците по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане не представлява самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост – в този смисъл е трайно 1 установената практика на Върховния касационен съд - Решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г.о., Решение № 142 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г., I г. о., Решение № 236 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о. и др.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има основание за това.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищците в настоящото производство се легитимират като собственици на процесните недвижими имоти въз основа на Решение на Поземлена комисия към Община М. №**** г., с което е възстановена собствеността на наследниците на Х. Д. К., бивш жител на с. М. на недвижимите имоти ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** и въз основа на Решение на Поземлена комисия към Община М. №**** г., с което била възстановена собствеността на наследниците на С. Х. К., бивш жител на с. М. на недвижимите имоти - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Е. Д. К., С. К. и Д. К. са станали собственици на основание наследяване по закон на по 1/9 идеална част от поземлен имот с идентификатор **** и поземлен имот с идентификатор **** и на по 1/45 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ****, поземлен имот с идентификатор ****. Доколкото Д. К. е починал в хода на процеса /**** г./ то той е заместен от неговите наследници.

В производството по делото ищците твърдят, че са собственици на съответните ид.ч. на основание наследствено правоприемство, като ответните страни сочат, че правото на собственост по отношение на целия имот е придобито на основание давностно владение.

По въпроса за предпоставките за придобиване по давност на изцяло съсобствен имот от съсобственик е постановено Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В този тълкувателен акт е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът владее общата вещ изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владение и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици и за да придобие техните идеални части по давност следва да демонстрира пред тях явно и с недвусмислени действия, че е променил намерението си, т.е.

2 че е започнал да владее за себе си и е отблъснал тяхното владение. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Не е изключена възможността държателят да промени намерението си и да превърне държането на идеалните части на съсобствениците си във владение за себе си, за да започне да тече придобивна давност за него, но тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /В този смисъл са и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г.о./. Не могат да бъдат посочени или изброени тези конкретни фактически действия, но те следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи права на съсобственик по чл. 31 и чл. 32 ЗС, каквито са ползването и извършването на текущи ремонти при нужда, а следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик и да отричат правата на останалите съсобственици. Действията, изразяващи промяна на намерението следва и да са възприети от другите невладеещи съсобственици като такива, когато последните са известни и това е възможно. /В този смисъл - т. 1 от ПП6-74 и Решение № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о., Решение № 381/25.10.2010 г. гр. д. № 37/2010 г. ІІ гр. о./

В този смисъл следва да се посочи, че с доклада по делото съдът е разпределил доказателствена тежест на страните, като е указано на ищците да установят наведеното основание за придобиване на собствеността – наследствено правоприемство. В тежест на ответните страни е да установят факта на упражняваното давностно владение.

Константна е практиката на Върховния касационен съд, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части. В този смисъл са Решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС, Решение № 508/29.07.2003 г. по гр. д. № 740/2002 г., Г.К., І г. о. на ВКС, Решение № 239/29.05.1996 г. по гр. д. № 91/1996 г., Г.К., І г. о. на ВКС, Решение № 1138 от 11.11.2008 г. по гр. д. № 4872 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 196 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 137 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 110 от 20.03.2012 г.

3 по гр. д. № 870 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и Решение № 76 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 4761/2021 г., Г. К., І г. о. на ВКС.

От приобщените по делото доказателства се установява, че ищците и ответника А. К. са придобили собствеността върху процесните имоти на основание наследствено правоприемство и решения за възстановяване на собствеността, откъдето следва, че ответникът е започнал владението върху процесните имоти като владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства не може да се направи заключение, че след придобиване на имотите по наследство, А. К. е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на тези имоти и не допускат чужди действия. От тези доказателства се установява единствено фактът на извършване на управителни действия, изразяващи се в сключване на облигационни договори за ползване на процесните имоти. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на останалите съсобственици, от чието име е било установено материалното държане на имотите. Нещо повече, от показанията на св. Д. се установява, че ищците са получавали рента от процесните имоти, която била семейна за С. и майка му, както и че лично свидетелят е ходил няколко пъти с Д. К. да вземе рентата в периода **** г. – **** г. Свидетелят още сочи, че ответникът ползва имотите, като понастоящем се отдават под наем на кооперация, която ги обработва. Сочи също, че преди време ищците и ответниците са имали спорове, касаещи евентуална продажба на имотите, както и че основно комуникацията е била по повод рентата.

Следователно с отдаване на имотите за обработване срещу възнаграждение А. К. е осъществявал действия по управление на последните, като не е упражнявал владение, което да е било насочено спрямо другите съсобственици, чието владение да е отблъснато. Тези действия са част от правомощията на съсобственика и не отричат правата на останалите съсобственици. Напротив, от събраните в производството по делото гласни доказателствени средства, както стана ясно по-горе, се установява, че ищците са знаели за тези договори и са вземали част от рентата, както и че е имало преговори относно продажба на наследствените имоти.

Не се установи по делото ответните страни да имат правно основание да владеят имотите, поради което последните следва да бъдат осъдени да предадат владението по отношение на идеалните части на ищците от процесните имоти.

С оглед основателността на предявения иск следва да се постанови отмяна на констативния нотариален акт в частта му по отношение на правата на ищците.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените от последните разноски в исковото производство по гр. д.

№ 4896/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив в размер от общо 1330 лв., както и сторените пред въззивния съд по в.гр.д. № 424/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив 4 разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на А. С.

К., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН **********, и двамата с адрес с. М., Община М., Област П., ул. "***" № *, че Е. Д. К., ЕГН **********, С. Й. К., ЕГН **********, Д. Й. К., ЕГН **********, починал в хода на процеса на ***** г. и заместен от своите наследници Г. Д.

К., ЕГН ********** и Й. Д. К., ЕГН **********, всички чрез адвокат Х. Г., със съдебен адрес: гр. П., ул. „*****" № ***, вх. *, ет. *, са собственици на основание наследствено правоприемство, всеки на по 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: област П., община М., село М., местност „****", с площ от **** кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **** (****), при граници /съседи/: