Решение № 79 от 13.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. ХАСКОВО, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600018 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 41/04.10.2022 г., постановена по нохд № 191/2022 г. Районен съдДимитровград е признал подсъдимия Е. Т. Г. от гр.Д. за виновен в това, че на 17.02.2022 г. в гр.Д. противозаконно пречил на органи на властта – Т. З. Т. и Н. М. Д. – **** ****** в група „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУД. при ОД на МВР-Хасково, и А. В. А. – ****** ****** ******* в група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Димитровград с при ОД на МВРХасково, да изпълнят задълженията си във връзка с работата им по разкриване на престъпление, свързано със смъртта на Г. В. А. от гр.Д. /като отказал да отвори вратата на жилището си и направил опит да избяга, за да осуети извършването на проверка/, поради което и на основание чл.270 ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода за срок от десет месеца“ при първоначален "строг" режим на изтърпяване. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 17.02.2022 г. в гр.Д. при условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като влезнал полугол през 1 терасата на жилището на И. К. П. от гр.Д., бул. „Г.С.Р.“ № **, вх.*, ап.*/, поради което и на основание чл.325 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и вр. чл.54 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода за срок от една година и три месеца“. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание в размера на по-тежкото от двете наложени – лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. В тежест на подсъдимия са възложени разноските, направени от бюджета на ОД на МВР, както и от бюджета на съда.

Против присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия, в която доводите за неправилност, необоснованост и процесуална порочност на атакувания акт се декларативни и неподкрепени с конкретни данни. Такива се излагат в хода на съдебния прения пред въззивния съд, като се поддържа отсъствие на обективните и субективни признаци на престъпния състав в разпоредбата на чл.270 ал.1 от НК с твърдения за неинформираност на подсъдимия относно предмета на предприетата полицейска дейност, както и липса на действително проявено намерение за нейното препятстване, поради изпадане в състояние, изключващо подобни представи у дееца. Относно престъплението по чл.325 ал.5 вр. ал.1 от НК становището е идентично – заявява се, че установените и инкриминирани действия не съдържат белезите на хулиганство, тъй като те не нарушавали обществения ред и не породили необходимото за съставомерността възмущение у околните, неподали жалба за увреждане на техните права. Искането в жалбата е присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и по двете обвинения.

Подсъдимият поддържа жалбата на своя защитник. Твърди, че не е бил информиран за повода на полицейската проверка, а причината да не допусне полицаите в дома си била страх от неправомерно и преднамерено уличаващо го поведение от тяхна страна, каквото и преди било проявявано спрямо него. Категоричен е, че полицейските служители, които той добре познавал, не му съобщили за смъртта на неговия познат, а само настоявали да им отвори вратата, но не само за да разговарят с него, но и за да посетят жилището, за което действие не разполагал със заповед, както самите те заявили. Искането на подсъдимият е да бъде признат за невиновен по предявените му обвинения.

Според прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково жалбата е неоснователна.

Той намира за осъществени обективните и субективни признаци на престъпните състави, по които е повдигнато обвинението, което становище аргументира със следното: Действията на полицейските служители били правомерни и съответни на правомощията, регламентирани в ЗМВР, поради което и отказът да бъдат изпълнени издадените разпореждания съдържал белезите на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Осъществена била и съвкупността от елементите на престъпния състав по чл.325 ал.5 вр. ал.1 от НК, доколкото подсъдимият нарушил нормите на обществения морал, влизайки в чуждото жилище. Така мотивирано, искането на прокурора е присъдата да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, 2 констатира следното:

Съдебното производство по НОХД № 191/2022 г. по описа на Районен съдДимитровград е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-Хасково, ТОДимитровград, с който против подсъдимия Е. Т. Г. е повдигнато обвинение за извършване на две престъпления – по чл.270 ал.1 и по чл.325 ал.5 вр. ал.1 от НК. В проведеното разпоредително заседание, в което участие са взели всички страни в производството, нито защитникът, нито самият подсъдим са навели доводи за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Такива нарушения не е констатирал и съдът в постановеното на основание чл.248 ал.1 от НПК определение, в което са обсъдени въпросите, изброени в същата разпоредба, и е даден отрицателен, макар и неизрично обявен отговор на основния и решаващ за развитието на процеса такъв – допуснати ли са били в хода на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, които съществено да са ограничили правото на защита на подсъдимия. Такива нарушения обаче се откриват от настоящия съд и те се коренят в съдържанието на обвинителния акт, който не представя всички онези факти, които са съществени за предмета и които позволяват неговото очертаване по начин, гарантиращ организирани и ефективна защита, както и постановяване на законосъобразен съдебен акт. Последното касае най-първо престъплението по чл.270 ал.1 от НК, като идентифицирането на допуснатата фактическа непълнота в обвинителния акт налага дефиниране на присъщата за посочения престъпен състав изпълнителна дейност. А последната безспорно се състои в такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, препятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения от органите на власт, натоварени с определена публична функция. Тази дефиниция предполага от една страна неправомерност на предприетото от дееца поведение, а от друга, неизменно включва в себе си изискването действията на служебните лица /в случая полицейски служители/ да са съответни на закона, т.е. да са законосъобразни. Следователно препятстваните от извършителя служебни функции е нужно не само да са включени в правомощията на публичния орган съобразно съответната длъжностна характеристика, но е необходимо те и да са вменени, възложени по съответния ред при изпълнение на конкретното служебно задание, и не на последно място - последното следва да бъде произтичащо от конкретен законов регламент. Именно този кръг от обстоятелства не са намерили място в разглеждания обвинителен акт. Вярно е, че в последния е отбелязано притежаваното от полицейските служители Н. Д., Т. З. и А. А. длъжностно качество, като са описани и произтичащите от него служебни права и задължения, но е вярно също, че прокурорът изобщо не е отбелязал в същия документ по силата на какъв акт и с какво именно служебно задание са били натоварени тримата полицаи при изпращането им в дома на подсъдимия Г..

Изложените в началото на акта факти за проведени оперативно-издирвателни мероприятия, установили смъртта на Г. В. А., съвсем не са били достатъчни за изясняването на този съществен за съставомерността признак и то не само защото лаконичното описание за възникнали подозрения относно отношението на подсъдимия към установената смърт не дава възможност за категоричност на фактическите заключения спрямо точния предмет на 3 полицейската дейност, но и защото то не представя яснота каква именно информация е била предоставена на Г. и какво именно се има предвид под обвинителното твърдение „Д. и Т. се представили и обяснили целта на своето посещение“. Какво е било съдържанието на тази информация и с какви конкретни думи или действия тя е била оповестена пред Г. също не се отбелязва в акта. Производно на последния пропуск и по-същественото в случая е това, че в обвинителния акт отсъства каквато и да е заявка относно изпълняваната от тримата свидетели оперативна полицейска работа. Безспорно е, че дейността на полицейските служители е уредена в ЗМВР, както е и несъмнено, че тя включва различни по естеството си служебни функции - оперативно-издирвателни, разследващи, охранителни, контролни, информационни, административни и превантивни. На следващо място, конкретните правомощия на полицейските служители при изпълнението на всяка една от тези дейности са също нормативно регламентирани – в разпоредбите на чл.56 и сл. от ЗМВР, като част от тях включват извършването на проверки за установяване на самоличността на лица /чл.70/, задържане на лица /чл.72/, обиск на лица /чл.80/, проверка на помещения без съгласието на собственика или обитателя /чл.83/. Като способ за осъществяване на оперативноиздирвателната дейност пък законът предвижда провеждането на разузнавателна беседа /чл.10 от ЗМВР/. Всички изброени по-горе правомощия обаче съгласно законовата уредба се упражняват при определени условия, изрично записани в съответния на тях норматив. И така, с коя от всички тези полицейски дейности свидетелите Т., Д. и А. са били натоварени прокурорското изложение не уточнява. Това разбираемо е предизвикало и затрудненията, както в хода на доказателствената дейност, така и при самото постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд, който едва в съобразителната част към присъдата е приел, че полицаите Д. и Т. се целели извършването на беседа с подсъдимия по повод съмненията за насилствена смърт на негов близък познат. Подобно на прокурора, и съдът не е разяснил нормативната уредба на така предприетата полицейска работа, но това явно е било и безпредметно, тъй като би надхвърлило фактическите предели на прокурорското изложение, в което твърдение за беседа като предмет на конкретното полицейско задание, изобщо не присъства. Всъщност това, че именно беседата е била препятстваната полицейска функция, както съдът е приел, е в явно противоречие с диспозитивната част на обвинителния акт (възпроизведена и в самата присъда), според която Г. е създал пречки за извършването на „проверка“, а не за провеждането на беседа и това е поредното потвърждение, че самият съд е бил от една страна затруднен при идентифицирането на изпълняваната служебна функция, а от друга – че неконкретизирането й от обвинението е предизвикало невъзможност за постановяването на законосъобразен съдебен акт. Тук е мястото да се посочи, че обективните признаци на престъпния състав в чл.270 ал.1 от НК изискват наличие на функционална връзка между характера и обема на предприетите от властническия орган служебни действия и активното поведение на дееца, насочено към тяхното осуетяване или затрудняване, т.е. наложително е да бъде установено /а преди това и посочено от обвинението/, че извършителят е създавал пречки за изпълнението не на каквато и да е предприета от органите дейност, а към такава, каквато същността на конкретните задължения е изисквала. И нещо друго, което е останало извън вниманието 4 както на прокурора, така и на съда, е, че необходим за съставомерността обективен признак е действията на извършителя да бъдат от такова естество и интензитет, че да надхвърлят обичайното неизпълнение на издадено разпореждане, като обективират такива допълващи проявата елементи, които да я отличават от наказуемата по административен ред такава.