Решение № 156 от 22.02.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Стара Загора, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530101381 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Банка ДСК“ АД против С. К. С., с която са предявени установителни искове за съществуване на вземанията на „Банка ДСК“ АД по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.11.2024г. по ч.гр.д. № 5047/2024г по описа на PC Стара Загора срещу С. К. С. с претендиран размер на вземанията по посочената заповед, както следва: сумата от 1000лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 1000лв. , считано от 12.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1327,41лв договорна лихва за периода 14.08.2017г-09.10.2024г.; сумата от 10,97лв. законна лихва за забава, начислена за периода 10.10.2024г. - 08.11.2024г.

Основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист било връщане на дължими суми, произтичащи от сключения с кредитополучателя С. С. Договор за револвиращ кредит от 14.08.2017г., като по подаденото заявление било образувано ч.гр.д.

№5047/2024г. по описа на РС гр. Стара Загора.

С разпореждане на съда било уважено заявлението на банката и е постановено издаването на Заповед №2727 от 13.11.2024г и на изпълнителнителен лист № 2351 от 13.11.2024г., по силата на който С. К. С. бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД посочените по – горе суми, като съдът е присъдил в полза на банката и направените съдебни разноски по 1 заповедното производство в размер на 46,77 лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В хода на изпълнителното производство ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена към нея Заповед и изпълнителен лист, като съдебният изпълнител уведомил заповедния съд за връчването.

С разпореждане от 14.02.2025г. заповедният съд дал указание на „Банка ДСК“ АД за предявяване на настоящия иск.

Ищецът „Банка ДСК“ АД сочи, че с Договор за револвиращ кредит от 14.08.2017г „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с ЕИК 813071350 / заличен търговец от 30.04.2020г/ предоставила на С. К. С. потребителски револвиращ кредит с кредитен лимит в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Договорът бил безсрочен съгласно чл.5, част I. Кредитът бил предоставен по разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя, която сметка била обслужваща за кредита. Кредитът се ползвал от кредитополучателя посредством издадената кредитна карта Mastercard Classic съгласно чл. 7 част I от договора.

За предоставения кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката-кредитор възнаградителна фиксирана годишна лихва в размер на 18% съгласно чл.9, част I от договора. Лихвеният процент не бил променян до отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост на 10.10.2024г., от когато договорна лихва не се дължи. Лихвата е начислявана само върху усвоената главница за съответния брой дни от датата на усвояване до постъпване на сума за погасяването й. Страните са договорили отчетен период, в който банката формира общата дължима сума по кредита.

Кредитополучателят имал задължение да погаси в договорен срок от 15 дни след изтичане на отчетния период съгласно чл.8.1,част I от договора, а именно от първо до петнадесето число на месеца, следващ месеца, през който бил изтекъл отчетния период, минимална погасителна вноска, изчислена от банката въз основа на данните за общата дължима сума от отчетния период.

Отчетният период съгласно договора съвпада с календарния месец, когато последният ден на месеца е работен, а ако е неработен включва неработните дни и е по –къс от календарния месец. Тези неработни дни се включват в следващия отчетен период.

В края на всеки отчетен период се формира обща дължима сума като сбор от всички усвоявания на главница, начислени такси и лихва (възнаградителна и наказателна) заедно с всички предходни просрочени суми, като се извадят постъпилите плащания от длъжника.

Съгласно чл.8, ал.4 от част II и чл.8,2 от част I от договора кредитополучателят се задължил да заплаща минимална погасителна вноска (МПВ) ежемесечно от първо до петнадесето число на месеца, следващ месеца на отчетния период. В случая че 15 – то число на месеца е неработен ден, срокът изтича в края на следващия работен ден.

2

Размерът на МПВ бил формиран от 5% от усвоената главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за отчетния период възнаградителна лихва. Минималната вноска включва както възнаградителна лихва, така и усвоена главница – чл. 8. 1 част I от договора. Кредитният лимит е бил усвоен през първия отчетен период, като срокът за погасяване на първата вноска е от 01.09.2017г. до 15.09.2017г. и е в размер на 50 лева – 5 % от усвоените 1000 лева. Кредитополучателят не бил погасил нито една МПВ за целия период от 01.09.2017г. до 10.10.2024г., когато банката отнесла кредита в предсрочна изискуемост.

Общо неплатените МПВ били 85бр. за периода 15.09.2017г. 15.09.2024г., всяка в размер на 50лв.

Ищецът е универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД въз основа на вливане, вписано на 30.04.2020г.

След неплащане на четвъртата МПВ е възникнало правото на банката кредитор да обяви вземането за предсрочно изискуемо. На основание чл. 11 ал. 3 и чл. 12 буква „а“ от част II от договора ищецът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено лично от него на 10.10.2024г.

Видно било от представено извлечение от счетоводна сметка, че С. С. допуснал забава в погасяване на МПВ съгласно договорените условия.

След настъпване на предсрочната изискуемост банката начислила законна лихва в размер на 10% от ОЛП, определен от БНБ върху неиздължената главница от 1000лв., дължима от 10.10.2024г., която за периода 10.10.2024г. - 08.11.2024г. била 10,97лв.

Незаплатена от длъжника била и възнаградителната лихва върху усвоената главница, дължима на основание чл.8.3 ,част I от договора в размер на 1327,41лв.

По обслужващата разплащателна сметка не постъпвали суми, съответно не било извършвано плащане по кредита от длъжника. Твърди се настъпила изискуемост на всяка една МПВ за периода 15.09.2017г. до 15.09.2024г.

Искането е да се постанови решение, с което да се установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника С. К. С., съществуването на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както следва: сумата от 1000 лв. главница, сумата от 1327,41 лв. договорна лихва, начислена за периода 14.08.2017г. - 09.10.2024г., сумата от 10,97 лв. законна лихва за забава начислена за периода 10.10.2024г. 08.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 12.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който счита иска за допустим, но го оспорва 3 изцяло по следните съображения:

Счита, че представеният от банката документ по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводна сметка № 13/6127996648 от 08.11.2024г. не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане, не съдържал ясна и точна информация за размера на дълга и било невярно като оспорва истинността на съдържанието на извлечението. Според т.8 от извлечението не били погасени 85бр. минимални месечни вноски по 50лв., дължими на 15- то число всеки месец от 15.09.2017г. до 15.09.2024г. Съгласно т.9 от извлечението просрочието било на стойност 4 250лв. В същото време в т.10 бил посочен общ размер на дължима главница и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 14.08.2017г. - 09.10.2024г. в размер на 2 327,41лв., от които 1000лв. главница и 1327,41лв. лихва. Тази сума по никакъв начин не кореспондирала с размера на посочената в т.8 просрочена сума за същият период. Не кореспондирали помежду си и посочените в т.6 999 дни забава, с дните на посочените в т.8 и т.10 периоди. 999 дни са били по-малко от три години, а претенцията била за непогасени вноски за осем години /от 15.09.2017г. до 15.09.2024г./ На 1000лв. кредит /колкото е лимитът и са усвоени от ответника/ при 18% годишна лихва /както било посочено в т.9 от Част I от договора/ годишната договорна лихва била в размер на 180лв. За осем години /колкото било просрочието според извлечението/ същата се равнява на 1 440 лв., а не както било посочено в претенцията 1327,41лв.

За 999 дни просрочие, както е отбелязано в т.6 от извлечението, сумата била доста по – малко от претендираната. Изобщо от представеното от банката извлечение не можело да се установи размера на дълга, съответно дължимата лихва и вида й, каква лихва била начислявана и в кой период, и каква част от МПВ при плащане следвало да бъде отнесена за погасяване на главница и каква за лихва. Ответникът не оспорва твърденията в пункт II от исковата молба - Изложение на фактическите обстоятелства, че между посочените страни е сключен представеният по делото договор за револвиращ кредит, че още след сключването му е усвоена предоставената сума от 1000лв. и че не е заплатена нито една вноска.

Оспорва правото на банката на съдебна защита на претендираното вземане поради погасяването му по давност в следствие бездействието на кредитора. Давността за всяка вноска тече от датата, на която същата е станала изискуема, в настоящият случай от 16-то число на всеки месец, от месец септември 2017г. за първата вноска от 50лв. до 16-то число на месеца на последната дължима вноска. При 1000лв. кредит и 18% годишна възнаградителна лихва /180лв./ кредитът се изплащал за около две години.

Доколкото давността за вземанията за главница била пет години, а за лихва - три съгласно разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, претендираните в настоящото производство вземания на ищеца били погасени. В този смисъл сочи Тълкувателно решение № 3/2023г. на ВКС, от 21.11.2024г., по т.д. № 3/2023г. Твърди, че обстоятелството, че дължимата МПВ по кредита не е 4 изплатена, не означавало, че не била дължима на съответната уговорена в договора дата и не била изискуема, като това неплащане не давало право на кредитора да си начислява вноските отново колкото години си иска, докато не реши да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорва твърденията в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от главницата на 10.10.2024г. с получаването на покана — уведомление изх.№ 0090- 2002256/15.07.2024г. Предсрочната изискуемост изисквала наличие на вноски, чийто падеж все още не е настъпил. В случая не само, че всички били с настъпил вече падеж, но били и погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител и поддържа исковата молба. Ответникът оспорва така предявените искове и желае частично отхвърляне на главницата и изцяло на възнаградителната лихва.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото заявление до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за издаване на револвираща кредитна карта MasterCard ответникът е заявил, че желае издаване на кредитна карта с месечен лимит от 1000 лева с такса за обслужване - месечна такса. Кредитният лимит е одобрен в размер на 1000 лева на 10.08.2017г. Страните са сключили договор на 14.08.2017г.

Видно от представения по делото Договор за револвиращ кредит същият съдържа част I – индивидуални уговорки и част II – Общи условия. Договорът и Общите условия са подписани от ответника и от представител на банката „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и по делото не се оспорва, че има сключен договор за потребителски револвиращ кредит с кредитна карта MasterCard.

Съгласно уговореното в част I С. С. има право на кредитен лимит от 1000 (хиляда) лева. Видът на договора е потребителски револвиращ, безсрочен.