Определение № 11581 от 28.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11581 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501876 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл. 129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 46520/13.02.2026 г. от Н. Б. П. гр.

София, ж.к. ********, ********, ап.2 против определение № 5281/05.02.2026г по гр.д.№ 53137/2025 г. по описа на СРС, 167 състав, с което, на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК е върната предявената от нея исковата молба. Моли съда да отмени обжалваното определение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

В първоначалната искова молба ищцата Н. Б. П. от гр. София заявява, че предявява претенция по чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация за непряка дискриминация за това, че дружеството Юск (JUSK) я поставило в неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба за кандидатстване за позицията "Асистент продажби" за техен търговски обект в гр. София, кв. ********, изразяваща се в поставено към ищцата привидно неутрално правило – да заснеме на видео, в което да се представи лично. Това било част от поставените към нея изисквания в процеса на кандидатстване за работа и било задължително за всички кандидати. Но, според ищцата, това бил опит тя да бъде злепоставена и да бъде поставена в неблагоприятно положение като конкретен кандидат по признак "семейно положение". Посочила е също, че искането за заснемане на видео било 1 направено с користна цел – видеото да бъде манипулирано с цел тя да бъде компрометира чрез видеомонтаж пред съпруга й и това да доведе до други негативни последици в личен план.

Посочва, че интервюто с нея в търговски обект на ответника в гр.

София, кв. ******** било проведено от лице, представило се с името Б., което се интересувало от трудовия й стаж в дружествата Интеза ООД и Т.-Г. ЕООД, както и от въпроси, свързани конкретно с кандидатурата на ищцата по позицията. Твърди, че изискването за заснемане на видео, освен, че можело да се използва за користни цели, можело да доведе и до разкриване лична среда.

Поради това посочва, че подала жалба № ППН-01-273/ 06.03.2025 г. до Комисията за защита на лични данни и жалба до Представителството на Европейската комисия, тъй като за фирма "Интеза" ООД имало съмнения за съмнително финансиране чрез изготвяне на трудови договори на ниска цена за конкретна позиция и начисляване на съмнителни ДМС бонуси към заплатите в драстични месечни разлики в плащанията. Уточнява, че "Интеза" е неин предходен работодател, с прекратено трудово правоотношение от 01.12.2024 г., като за ищцата съществували съмнения за нерегламентирано субсидиране на фирма "Интеза" ООД от електроразпределителните дружество Електрохолд (ЧЕЗ България). Тези свои съмнения тя изразила в писмо до Европейската прокуратура, получено с обратна разписка 03.03.2025 г., вкл. съмнение за схеми за присвояване на финансови средства по европейски програми от определени групи от служители чрез отклоняване на средствата от отработена работа на служители за услуги, по които клиентите на дружествата не заплащали такси, както и съмнения за изготвяте на трудови договори с нейни лични данни, след като тя вече документално и физически била напуснала.

Ищцата заявява, че има съмнения, че от тези жалби била засегната група бивши служители на електроразпределителните предприятия - Д.С. - бивш директор, И.Г. и Т.К., както и определен кръг от бивши служители около тях и всички те възпрепятствали нейните кандидатури за работа - прилага кореспонденция за спор със служителите.

По изложеното, ищцата се съмнявала, че лицето, което се представило като Б. в търговския обект на JUSK и което провело интервюто било законоустановения управител на магазина, след което формулира искания за това какви проверки да се направят при разследването.

2

Заявява и искане, ако процедурата за наемане на служител по тази позиция продължава, да се установи дали тя е отпаднала от подбора, тъй като не била повикана за следващо интервю, макар да била изпратила електронно съобщение до ответника.

При тези твърдения заявява искане на основание чл.71 от ЗЗДискр. да бъде установено:

1. Да се установи дали е налице непряка дискриминация по признак „семейно положение" чрез привидно неутралното правило за задължително заснемане на видео. В случая, изискването за видео е формулирано като „неутрално", но води до неблагоприятно третиране спрямо мен, защото нарушава правото ми на защита на личните данни и създава условия за дискриминационно отношение, свързано с моето семейно положение и лични обстоятелства;

2. Да се установи налице ли е "подбуждане към дискриминация" от лица, които не са законни представители на работодателя, което прави процеса незаконосъобразен.

3. Претенция по чл.71, ал. 1, т.2 и т.З3от ЗЗДискр. да се преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението като бъде преразгледана кандидатурата ми за работа за "Асистент продажби" за техен търговски обект и да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди - унижение, уронване на достойнството.

При тези твърдения, с разпореждане № 4878/13.01.2026г, районният съд е дал подробни указания на ищцата какви нередовности да отстраните. В отговор, ищцата е подала уточняваща молба на 09.01.2026г, в която посочва, че предявява исковете си против Юск Бул ЕООД (JYSK България, ЕИК 131470112), гр. Божурище.

Посочва, че изискването към нея за заснемане на видео, както и попълването на въпросник, било част от процеса на кандидатстване на позицията "Асистент Продажби" и й било съобщено на място в обекта, по време на интервюто на 14.05.2026 г., конкретно в търговски обект гр. София, кв. ********, без ясно да й било посочено как ще се обработва, къде ще се съхранява, кой ще го гледа, колко време, обикновено това било до края на подбора и за права на кандидата.

3

В тази молба отново посочва, че много лесно, при използване на изкуствен интелект, видеото можело да бъде монтирано по уронващ авторитета й начин и въпреки, че тя уведомила за това ответника, той й отговорил, че е задължителна част от етапите на кандидатстване" и не й обяснил основанието за незабавното изготвяне на видео. Поради това тя приема за съмнителни условията за изготвяне на видео, без ясни критерии как ще се използва, с което били нарушени основните принципи при обработването на личните й данни и бил нарушен и чл. 32 от КРБ - "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи".

Ищцата посочва, че не била установена причината, поради която била отпаднала от конкурсната процедура, не било ясно дали било заради видеозаписа и поради това следвало да се установи дали проведеното с нея интервю е законосъобразно и защо била уведомена за това условие при срещата за интервю с управителя Б.. Направила е също искане да се установи дали лицето Б., представило се в качеството на управител е законно назначено и дали има ли връзка с лицата бивши служители на електроразпределителните предприятия, в лицето на Д.С., И.Г. и Т.К., които били подбудители към дискриминация.

Следващото искане на ищцата е било да бъде преразгледана кандидатурата й за работа за "Асистент продажби" и ако бъде установено умишлено осуетяване на кандидатурата й претендира за обезщетение в размер 2500 евро.

След тази уточняваща молба, районният съд е постановил разпореждане № 4878/13.01.2026г, с което отново е изискал уточнения от ищцото, но без конкретно да посочи кой обстоятелства са уточнени, кои не са, кои са неясни и какво конкретно се очаква от ищцата да посочи.

С уточняващата молба от 21.01.2026г ищцата е посочила, че според нея, щом една страна представи факти, от които може да се предполага, че е налице дискриминация, то ответната страна трябва да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен, но ответникът не бил взел становище по нейните искания. Отново поставя въпроси, които да бъдат изяснени при извършена проверка, вкл. да се изясни свързаността между лицето Б., Д.С., 4

И.Г. и Т.К., като последните трима отново посочва като подбудители към дискриминация. Отново прави искане кандидатурата й за работа да бъде преразгледана и да й бъде заплатено обезщетение от 2500 евро.

Районният съд е приел, че пред него не са извършени исканите уточнения и с обжалавното определение е върнал исковата молба.

Във връзка с установената от въззивната инстанция неяснота на дадените повторни указания от районния съд на ищцата, прецени, че като инстнация по същество, която дължи да предприеме необходимите действия за изясняване на спора, следва да изиска нови, конкретни уточнения. Ето защо с разпореждане: 11962/26.04.2026г указа на ищцата, че ако тя ще твърди осъществена спрямо нея дискриминация по признак „семейно положение\“ е длъжна да по посочи ясно всички факти, от които да се може основателно да се предположи, че тя е жертва на дискриминация. Това е условие за редовност на предявената искова молба, т.е. условие за това съдът да предприеме последващи действия по разглеждане на исковата молба, като връчи препис на ответника за становище. Указа й, че съдът е този, който е длъжен да следи за редовността на исковата молба, като й дава указания, тъй като от нея се твърдят разнопосочни факти, без от тях да може да се установи каква защита всъщност търси ищцата. Поради това въззивната инстанция посочи следното:

На първо място не може да се установи защо според нея е налице дискриминация именно по признак семейно положение, след като, ако видео за даден човек бъде манипулирано по уронващ за него начин, то този човек би бил злепоставен пред всички, които гледат видеото, а не само пред съпруга си.

Ако ищцата счита, че целта е била нейното злепоставяне конкретно и само пред нейния съпруг да го поясни – защо мисли така.

На второ място от нея се правят множество искания за извършване на проверки и за установяване на връзки между различни лица, които проверки са извън предмета на настоящото дело, по което разследване не се извършва.

По делото ищцата трябва да обоснове твърденията си за дискриминация, като ясно посочи защо такава е налице и да я докаже. Поради това тя следва да поясни от кого очаква да бъда извършена проверка и това каква връзка има с делото.

На трето място, при предявен иск с твърдения за дискриминация, 5 ищцата претендира кандидатурата й за работа да бъде преразгледана, което искане не е предмет на делото, не представлява предявен иск, по който съдът да се произнесе и поради това не става ясно дали ищцата твърди дискриминация или иска преразглеждане на кандидатурата й – да го уточни.

На четвърто място, в исковата и в уточняващите молби, ищцата твърди увреждащи я действия от трети за спора лица - Д.С., И.Г. и Т.К.. Ако ищцата счита, че тези лица я увреждат да поясни каква е връзката между техните действия и твърденията й за дискриминация.

След като извърши тези уточнения и прецени каква защита ще търси, частната жалбоподателка да посочи всяко отделно действие на ответника или негов служител, която тя твърди да представлява дискриминация спрямо нея и какво иска от съда.

Следва да уточни по делото и кои са конкретните претърпени от нея вреди, от които действия на ответника са настъпили и кога и защо тя ги оценява на 2500 евро.

За изясняване на посоченото, частната жалба беше оставена без движение.

От частната жалбоподателка постъпи молба вх.№ 62853/11.05.2026г, озаглавена „възражение“. В нея се позова на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., който търкува в смисъл, че след като тя представя факти, от които да се предполага дискриминация по защитен признак като "семейно положение" по чл. 4 от ЗЗДискр., то е в тежест на ответника докаже липсата на дискиминация. Според нея дискриминацията се установява от приложената електронна кореспонденция, от която безспорно се установявало условието за заснемане на видео в процеса на подбор за обявената позицията, въпреки че частната жалбоподателка изразила съмнение за начина и условията при които ще се използва и което би довело до неравно и непропорционално третиране чрез необосновано видеоизискване, засягащо личния и семейния й живот.