Решение № 1456 от 18.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300501399 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Етажна собственост, находяща се в гр. ***,чрез процесуалния им представител адв. Е. А. против Решение №922/04.03.2025год., постановено по гр.д. №*** год. по описа на Районен съд–Пловдив, девети гр. състав, с което се отхвърлят предявените от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, против С. И.

Д., ЕГН **********, и С. Н. П., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. ***, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2856/31.03.2024 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: по ½ ид.ч. от сумата в размер от 8 800 лв., представляваща дължима сума за ремонт на двор, находящ се в гр. *** на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 1

27.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. С постановеният съдебен акт в полза на С. И. Д., ЕГН **********, и С. Н. П., ЕГН ********** е присъдена сумата от 1 480 лв. – разноски в исковото производство по гр.д.

№ *** г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като вместо това уважи исковете като основателни. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

Въззиваемата страна С. И. Д., ЕГН **********, и С. Н. П., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. В. И. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС,, предявен от Сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, против С. И. Д. и С. Н. П., за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2856/31.03.2024 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: по ½ ид.ч. от сумата в размер от 8 800 лв., представляваща дължима сума за ремонт на двор, находящ се в гр.

*** на основание Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

2

В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици при равни права на обект в сграда с идентификатор № ***. с адрес гр. ***, представляващ апартамент с площ от 112, 13 кв.м., находящ се на ет. 3 от сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от тавана и призема на сградата с площ от по 36 кв.м. и 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата с площ от 1 491 кв.м., както и гараж № 1 с площ от 22, 94 кв.м., находящ се на ет. 1 от сградата. Твърди се, че с Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 г. за управител на Етажната собственост е избран Р.

А. А., като е прието решение за извършване на ремонт на прилежащия към сградата двор с определен бюджет от 52 800 лв., разпределен по равно между собствениците на шестте апартамента в сградата от по 8 800 лв. С решението е прието сумата да бъде заплатена на две равни вноски, дължими авансово преди започване на ремонта от страна на управителя, както следва: първата платима в срок до 11.02.2024 г. и втората – в срок до 25.02.2024 г. При неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата сума за ремонт, е взето решение да бъдат предприети съдебни действия, като правомощията за това са възложени на управителя.

Ответниците неоснователни. оспорват предявените искове като допустими, но

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че липсва конкретизация на Решението на Общото събрание на Етажната собственост, с което са определени разходи за ремонт, без да е посочено дали тези разходи са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, респективно дали последните са полезни разходи за извършване на подобрения. Решаващият съд е посочил в мотивите си, че с така приетото решение е определена по преценка на етажните собственици стойността на средствата, необходими за ремонт на дворното място, без тази стойност да е съобразена с представена оферта за ремонт, сключен договор за изработка или други документи, установяващи стойността на необходимите разходи. Ремонтът е започнал, но не е завършен. С оглед на събраните доказателства, първоинстанционният съд е направил извод, че Общото събрание е излязло извън правомощията си, поради което взетото решение се явява нищожно и като такова това решение не поражда правни последици за етажните собственици, а сумата, определена 3 за ремонт, не подлежи на присъждане по реда на ЗУЕС. Ответниците в качеството им на съсобственици на 1/6 ид.ч. от дворното място, не отговарят за стойността на сторените разходи за ремонт на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, респ. чл. 61 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Няма спор по фактите, че ответниците са собственици при равни права на обект в сграда с идентификатор № ***. с адрес гр. ***, представляващ апартамент с площ от 112, 13 кв.м., находящ се на ет. 3 от сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от тавана и призема на сградата с площ от по 36 кв.м. и 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата с площ от 1 491 кв.м., както и гараж № 1 с площ от 22, 94 кв.м., находящ се на ет. 1 от сградата., както и, че като съсобственици последните са длъжни да поемат своята част от необходимите разноски, свързани с поддръжката и ремонта на общите части на сградата или да заплащат разходите за основния, текущия или неотложния ремонт, съразмерно с притежаваните идеални части в тях.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това дали Решението на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024 поражда правни последици за ответниците.

Ответниците оспорват взетото решение на Етажната собственост като незаконосъобразно, като навеждат твърдения, че Общото събрание е 4 проведено при нарушаване на правилата установени в ЗУЕС.

За прецизност с оглед наведените оплаквания, следва да бъде отбелязано, че Решенията на Общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура или противоречат на императивните разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл.40 ЗУЕС, а именно пред районният съд при спазване на сроковете предвидени в чл.40 ал.1 ЗУЕС. В случаите обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл.40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като инцидентен контрол за законосъобразност в рамките на водените процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на решенията им, произтичащи от тези решения, е недопустим. / В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №39/19.02.2013г. постановено по гр.д.№657/2012г. по описа на ВКС, Решение от 27.03.2023г. постановено по гр.д.№978/2022г. по описа на ВКС и др./ Придобили стабилитет решения на Общото събрание на ЕС, са задължителни за етажните собственици и подлежат на изпълнение, като етажните собственици са длъжни да заплатят разходите за основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, съразмерно с притежаваните идеални части.

Така изложеното и безспорното установеното по делото обстоятелство, че Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024г. не е обжалвано в срокът по чл.40 ЗУЕС, обосновават извода, че решението е придобило стабилитет и като такова то обвързва ответниците в качеството им на етажни собственици.

Що се касае до наведеното от ответниците възражение за нищожност на взетото решение на ОС на ЕС, следва да бъде отбелязано, че извън срокът по чл.40 ЗУЕС, нищожност на решението на Общото събрание на ЕС може да се установява, само ако са наведени твърдения, че решението е взето от орган, който надхвърля своята правосубектност и правомощия. В конкретния случай, дворното място представлява обща част по смисъла на ЗУЕС, поради което взетото решение на Общото събрание на Етажните собственици, касаещо ремонт на дворното място е част от правомощията на Общото събрание по смисъла на чл.17 ЗУЕС. В този смисъл възражението за 5 нищожност на взетото решение се явява неоснователно.

Касаещо възражението, че ремонта е започнал, но не е завършен и че е определена по преценка на етажните собственици стойността на средствата, необходими за ремонт на дворното място, без тази стойност да е съобразена с представена оферта за ремонт, сключен договор за изработка или други документи, установяващи стойността на необходимите разходи, следва да бъде отбелязано, че съдът не следи за целесъобразността на взетите решения на ОС на ЕС, поради което не е необходимо да се доказва дали ремонтът е бил необходим или неотложен. Съдът не е обвързан и с въпросът дали ремонтът е действително извършен, какви СМР-та са извършени, на какво стойност и дали са качествени. Тези оплаквания не подлежат на съдебен контрол, същите излизат извън предмета на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че Решение на Общото събрание на Етажната собственост от 02.02.2024г. е придобило стабилитет и като такова обвързва ответниците в качеството им на етажни собственици. Налице е валидно основание, дължима определена по размер сума, поради което предявените искове се явяват основателни и доказани като размер, и като такива следва да бъдат уважени.

Като е достигнал до различни от горните правни изводи, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това исковете уважени.

С оглед изхода на спора на жалбоподателите се дължат направени пред настоящата инстанция разноски представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1180лв и държавна такса в размер на 176лв, и разноски пред първата инстанция и в заповедното производство в размер общо на 2 712 лв, съгласно списък с разноските на л.53 от делото на ПРС.