Определение № 16502 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16502 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110102355 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. Т. срещу * и „*, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa следва да бъдат дадени указания по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.04.2026 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговорите на исковата молба и приложенията.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни кои конкретна клаузи от договор за паричен заем 17.09.2020 г. иска да бъде прогласена за нищожна по предявения в условията на евентуалност иск.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в цялост и в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната в тази й част и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ответника * в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с настоящите указания:

1

1. да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК в размер на 7.65 евро.

УКАЗВА на ответника, че неизпълнение на указанията на съда за внасяне на такса за изготвяне на препис, страната ще бъде осъдена за разноски с крайния съдебен акт на основание чл. 77 от ГПК.

УКАЗВА на ответника „* в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с настоящите указания:

2. да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК в размер на 3.06 евро.

УКАЗВА на ответника, че неизпълнение на указанията на съда за внасяне на такса за изготвяне на препис, страната ще бъде осъдена за разноски с крайния съдебен акт на основание чл. 77 от ГПК.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от И. П. Т. срещу * за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 3927475 от 17.10.2020 г., поради противоречието му със закона, както и иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника. В условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по договор за паричен заем № 3927475 от 17.10.2020 г, с която се задължава ищеца да предостави възнаграждение за гаранция.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД от И. П. Т. срещу „* за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 3927475 от 17.10.2020 г., поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на поръчителство № 3927475 от 17.10.2020, с която се задължава ищеца да предостави възнаграждение за гаранция.

Ищецът твърди, че между него и „* на 17.10.2020 г. е сключен договор за паричен заем № 3927475 за сумата от 1500 лв., като общата сума за връщане е 1666.98 лв. на 27 седмични вноски. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство с „* по силата на който се дължи възнаграждение в размер на 1006.02 лв. Твърди, че в договора за заем липсва ясно разписана методика за изчисляване на ГПР в нарушение на чл. 11, ал.1, т.

9а ЗПК, както и че не се установява какви компоненти са включени в него. Поддържа, че е с договора за гаранция се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като дължимата сума по договора за гаранция не е включена в ГПР. Твърди, че с договора за гаранция следвало да се разглежда съвместено с договора за кредит. Посочва се, че договорът за гаранция противоречал на добрите нрави. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен и недопустим. Поддържа, че в договора за заем не се съдържа задължение за сключване на договор за гаранция, както и че няма законово задължение да се сочи методиката за формиране на ГПР. Навежда аргументи, че договорът и клаузите по него са действителни и съответстват на изискванията по чл. 11 ЗПК, в т.ч. т.10 от него. Сочи, че в ГПР били включени всички разходи по кредита. Не е налице заобикаляне на изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК, като разходът за поръчител не е елемент от общия разход и липсва заблуждаваща търговска практика, за което излага доводи. Сочи, че договорът за заем отговаря на изискванията по чл. 11, т. 18 ЗПК и ищецът е имал възможност да избира между три обезпечения. Поддържа, че условията по договора са били предоставени предварително на ищеца и той е имал възможността да се запознае с тях.

2

Оспорва наличието на неравноправни клаузи. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска срещу него като неоснователен и недопустим. Поддържа, че договорът за гаранция е действителен. Сочи, че дружеството отговаря на законовите изисквания за сключване на гаранционни сделки. Според ответника договорът е извън приложеното поле на ЗПК и твърдените нарушения на този закон са ирелевантни, като това обстоятелства не се променя от свързаността между дружествата ответници. Поддържа, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в общия разход по кредита. Оспорва наличието на противоречие с добрите нрави, като твърди, че са спазени принципите за справедливост и добросъвестност. Според ответника твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП са несъстоятелни и неаргументирани. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД срещу „* е да докаже сключването на договор за паричен заем № 3927475 от 17.10.2020 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият, е нищожен на твърдените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД срещу „ * е да докаже сключването на договор за предоставяне на гаранция № 3927475 от 17.10.2020 г.. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между * и И. П. Т. бил сключен договор за паричен заем № 3927475 от 17.10.2020 г.. за сумата от 1500 лв., както и че между И. П. Т. и „* бил сключен договор за поръчителство № 3927475 от 17.10.2020 г..

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност по чл. 143 от ЗЗП на клаузите от договор за паричен заем № 3927475 от 17.10.2020 г.

УКАЗВА на ответниците на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочат доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

3

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4