Решение № 870 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110202100 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на К. П. Б. срещу НП на зам. Кмет на Община Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивникът сочи, че теренът, на който е паркирал не е градина. Формулира искане за отмяна на наказателното постановление.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си,чрез процесуален представител като поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да остави жалбата без уважение и претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 28.12.2025г. служител на ОП Варна - св. Р. установил паркиран автомобил – л.а. „***“ с рег.№***. Автомобилът бил паркиран върху площ, за която св. Р. приел, че представлява градина.

Св. Р. съставил фиш за налагане на глоба, като прикрепил съответното Уведомление към автомобила. Като място на нарушението било посочено-„гр.Варна, ул. Петър Райчев № 2, вх.А ап.33“.

Въззивникът Б. оспорил констатираното нарушение, след което съставеният фиш бил анулиран.Били изготвени два броя справки до Зам.Кмет на Община Варна, в които проверяващите визирали, че нарушението установено на 28.12.2025г. било извършено на ул.

„Петър Райчев“ до бл.33.

На 23.02.2026г., срещу въззивникът Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че „на 28.12.2025г. около 10:55 ч. в гр. Варна, ул.

„Петър Райчев“ до бл.33 е паркирал л.а. „***“ с рег.№*** в градина. Д.ието било квалифицирано като такова по чл.15 ал.7 от ЗДвП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че ще представи допълнителни възражения.

Възражения постъпили по административнонаказателната преписка, но били преценени като неоснователни.

1

На 16.03.2026г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, а като място на нарушението било визирано „ на ул.Петър Райчев, бл.36, до вх.А“. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.15 ал.7 от ЗДвП на основание санкционната норма на чл.178е от същия закон, на въззивника било определено административно наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраните гласни доказателства- показанията на св.Р., както и от писмените такива – надлежно съставен АУАН; фишове за налагане на глоба; справки; снимков материал и др.

От показанията на св.Р., както и от ангажираните писмени доказателства по делото не се установява автомобилът да е бил паркиран в пространство, което да може да бъде определено като „градина“.

Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, се забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

За да се осъществи нарушение на тази разпоредба е необходимо да са налице няколко кумулативно дадени елемента. На първо място мястото, където е паркиран автомобила, трябва да представлява парк, градина или детска площадка. На второ място паркирането на пътното превозно средство трябва да е паркирано извън обозначените за това места. Липсата на който и да е елемент води до несъставомерност на Д.ието. В случая не е налице един от елементите, а именно мястото, на което е бил паркиран лекия автомобил на въззивника, да притежава качеството на градина, както е посочено в АУАН и наказателното постановление.

В ЗДвП няма легално определение за градина.

Според Уикипедия градината е земна площ, в повечето случаи на открито, предназначена за садене и отглеждане на растения.

Според тълковен речник на българския език градина е:

Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета.Парк в селище.

Доколкото Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна практика приема, че преценката за извършено нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП следва да бъде на правена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията.

Съобразно нормата на чл. 61 и чл. 62 от ЗУТ посочените обекти (паркове и градини) съставляват озеленени площи за широко обществено ползване основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, а по силата на чл. 107, ал. 1 от ЗУТ с Общия устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят "територии за паркове и градини". За осъществяването на нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП следва да е налице озеленена площ, която е предвидена с плана като парк или градина, като същата следва да е реализирана реално, тъй като ако планът в тази му част не е осъществен на практика, няма да е налице парк или градина.

Видно от приложеният снимков материал, ангажиран от страна на административнонаказващият орган като доказващ нарушението, автомобилът е паркиран върху площ, представляваща неозеленена земна маса /пръст/, примесена с дребни камъни. В този смисъл и се налага категоричен извод, че паркирането не е осъществено върху площ, която може да бъде окачествена като „градина“, дори и същата да е била отредена за засаждането на такава.

2

Отделно от горното съдът констатира и допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.42, ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН доколкото не може да се установи по безспорен начин мястото на нарушението. Видно от приложеният фиш за налагане на глоба като място на нарушението било посочено-„гр.Варна, ул. Петър Райчев № 2, вх.А ап.33“.В съставеният акт за установяване на административно нарушение като място на нарушението било визирано - гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ до бл.33, а в обжалваното наказателно постановление като място на нарушението е визирано „ на ул.Петър Райчев, бл.36, до вх.А“, което води до невъзможност да се определи къде точно е осъществено процесното нарушение.

Липсата на елемент от състава на нарушението води до неговата несъставомерност, което наред с допуснатите процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН формират извод, че съдът следва да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 1193/16.03.2026 г. на зам. Кмет на Община Варна , с което на К.

П. Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 51,13 евро на осн. чл.178е ат ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К. П. Б., ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3