Определение № 50 от 11.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 11.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600045 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.8 от НПК, образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна, с искане за отмяна на определение №4/06.01.2025 година по ЧНД №1754/2024 година по описа на Окръжен съд-Варна и потвърждаване на постановление за прекратяване на наказателното производство по ДПр №14/2024 година на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна.

Съображенията на частния протест са в насока незаконосъобразност на атакувания съдебен акт на основание две групи твърдения – първата за наличие на чл.15 от НК и втората – за неотносимост към въпросите за деянието и авторството на обстоятелствата за временна организация на безопасността на движението в зоната на произшествието.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на иницииращия въззивната процедура процесуален документ, прие за установено следното:

Частният протест е допустим, но преценен по същество е неоснователен.

Досъдебно производство №14/2024 година по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Варна е образувано в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по оглед на местопроизшествие в гр.Варна, ул.“Мир“ - до №37.

Предмет на разследването е пътен инцидент от 16.01.2024 година, завършил със смъртта на П.Т.. Прекратяването на наказателното производство във връзка с това транспортно деяние е в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.ал.1, 3 и 5 от НПК, съответно постановлението на първоинстанционната прокуратура е необосновано и незаконосъобразно, поради което и правилно е било отменено от окръжния съд.

При собствената оценка на доказателствената съвкупност, въззивният състав се съгласява с извода на контролирания съд, че конкретните пътни условия, при които е реализирано пътното произшествие са безспорни – в 1 зоната на автобусна спирка, пред която платното е двупосочно - по ул.“Мир“ в посока към ул.“Студентска“ с две ленти, от тях дясната затворена за движение предвид активни ремонтни работи. Тези работи обхващали зоната преди, пред и след спирката на градския транспорт и засягали както тротоара, така и пътната настилка. Изяснено е също, че автобусите спирали в лявата лента в посока към ул.“Студентска“, където се осъществявало слизането и качването на пътници.

Съществено положение към причинно-следствения процес в инкриминираното деяние има фактическото състояние на отломките от ремонтните работи, за които органите на досъдебното производство са провели доказване чрез способа по чл.155 от НПК. В съответствие със съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие, съвсем точно окръжният съд е приел от фактическа страна, че в зоната на спирката имало изкъртена и изровена пътна настилка – пръст, парчета от асфалт, части от цели тротоарни плочки. Визуална представа за условията на инцидента се добива и от ВДСр-ва – ДПр, л.14.

Също от категорията на безспорните фактически положения е обстоятелството, че на 16.01.2024 година, около 10.15-10.30 часа, в периметъра на автобусната спирка, при ясна видимост и суха настилка, работел обв.Хаяти Юсуф-водач на багер с рег.№В07392. Машината била ориентирана с предната си част в посока към ул.“Студентска“, задната й част сочила към ул.“Елица“.

От протокола за оглед въззивният състав установява, че с предната си кофа, багерът товарил бордюри и пластове асфалт, в задната част на машината - в прибрано положение се намирали багерно устройство със стрела и кофа.

Установено е, че товарното МПС било оборудвано с огледало за обратно виждане и две странични огледала, но въпреки това видимостта на водача назад, в посока към автобусната спирка, била ограничена - при гледане в дясно странично огледало видимата зона била 1.20м назад от задната дясна степенка на багера, при гледане назад с обръщане на торса и главата вдясно, зоната оставала скрита от задното оборудване - багерна стрела, десен стабилизатор и дясна колонка.

На базата на производни доказателства в показанията на св.св.П. и Е. е изяснено, че на инкриминираната дата пострадалият П.Т. пътувал с автобус и в очертания по-горе времеви диапазон слязъл в зоната на спирката на ул.“Мир“ в посока към ул.“Студентска“. Обективно е положението, че спирането на автобуса в лявата лента ограничило движението на багера назад към спирката – по данни от веществени доказателства в този момент машината била в покой, т.е. наЛ. са били всички предпоставки в представите на обвиняемия да се отрази опасността от възможно неправомерно движение на слизащи пътници в крайно сложните пътни условия. С оглед установения факт на ограничена видимост назад вдясно, на пръв поглед не се поражда спор, че обвиняемият е бил лишен от възможността да изпълни задължението си по чл.40, ал.1 от ЗДвП, включително и при започване на движение назад и това по чл.40, ал.2 от ЗДвП.

В контролираното по реда на чл.243 от НПК постановление за прекратяване на наказателното производство е прието, че движението на пострадалия до и преди попадането му на пътното платно е невъзможно да се 2 установи по реда и със способите на НПК. Изводът е необоснован и в нарушение на чл.13 от НПК, т.к. не са взети всички мерки, за да се осигури разкриването на обективната истина.

Сред доказателствата по делото са такива с производен характер, събрани при разпита на двама поЛ.йски служители, провели разговор с пострадалия преди транспортирането му към болничното заведение. Според показанията на св.Е.: „…той заяви, че слязъл от автобуса на автобусната спирка, след което тръгнал да върви, когато се препънал в пътната настилка, след което паднал на платното и тогава внезапно е бил блъснат от движещия се на заден ход багер…“ (ДПр, л.183). В сходна насока са гласните доказателства, събрани при разпита на св.П. (ДПр, л.180). Чрез преки доказателства в показанията на св.А. е установено положението на тялото на пострадалия около момента на ПТП– лежи на едната си страна и леко по гръб. От показанията на това Л. не става ясно дали при оказване на помощта от негова страна, той е променил позицията на пешеходеца. В погенерален план, чрез показанията на св.св. А., С. и С. е изяснено, че Т. бил паднал с крака към тротоара и с глава към пътното платно.

Ориентирайки се към заключението на СМЕ за аутопсия, въззивният състав приема, че травмените находки при пешеходеца са локализирани както в двете телесни половини, така и централно – 1)вдясно по долния крайник и в дясната част по предна коремна стена, 2)вляво по ляво коляно, лява тазобедрена ямка и главата на лявото бедро, 3)двустранно счупване на таза в областта на предна арка, счупване между кръстеца и хълбочните кости.

Механизмът на нараняванията е при действие на твърди тъпи предмети със значителна сила в посока отпред назад и отдолу нагоре, при двустранно притискане между действащия вредоносен фактор и пътната настилка.

За определяне на местоположението на пострадалия преди падането му на пътното платно значение имат и веществени доказателства – видеозаписи от камери на близки обекти, чиято автентичност и значение към предмета по чл.102 от НПК са изследвани със съответна двучленна съдебна експертиза. На база на визираните по-горе гласни доказателства и предвид съдържанието на видеофайлове от приобщените видеозаписи, комплексната експертиза приема, че преди падането си пешеходецът се е намирал на тротоара в долната част на спирката на ул.“Мир“, след което започнал движението си, препънал се и паднал на пътното платно.

По мнение на въззивния състав, от позицията на тялото на пешеходеца на пътното платно и при смисъла на производните доказателства може да се направи известен извод за ориентацията на неговия ход. Отношение към този извод имат и нараняванията по тялото. Все пак въпросът с посоката на движение на пострадалия – по тротоара или към пътното платно, при събрания и проверен доказателствен обем, все още не би могъл да се доведе до категоричност, т.к. известните факти в Л.то на уврежданията по пострадалия не са били подложени на анализ и изследване чрез способа по чл.144 от НПК. Травмите, както вече бе казано, са в различни физически зони и само със специални знания може да се установи значението им към разположението на тялото на пешеходеца преди премазването - към ул.“Мир“ и към тротоара (по очи, по гръб, перпендикулярно или в друга конфигурация), както и спрямо вредоносния фактор непосредствено преди удара. Именно чрез 3 тази позиция на тялото би могъл да се обоснове несъмнен извод по хода на пешеходеца - положението е с пряко значение към изясняване на момента на промяна на пътната обстановка, от когато за водача на багера би се породило задължение да осъществи конкретно действие или пък да се въздържи от такова. В този случай без значение би била причината за възникване на опасността, т.к. тя обезателно ще изисква от водача да я възприеме и да предприеме действия за предотвратяване на произшествието.

Все в същата насока въззивният състав установява неизпълнено задължение от органите на досъдебното производство да разкрият обективната истина. При оценка на комплексната експертиза, и по-точно на нейната видео-техническа част, въззивният състав приема, че е възможно да има очевидци на пътното произшествие, които биха могли да се идентифицират и разпитат, но усилия за това не са били полагани. Според експертизата, във видеофайл 20240116120410 е фиксиран спрял микробус „Мерцедес“ с рег.№8205НН. Микробусът преустановява движението си в 11.26.25часа, според тайм кода в кадъра, а в 11.27.22 часа това МПС потегля в посока центъра на гр.Варна. Видеозаписът удостоверява слизане и качване на Л. от мъжки пол от предна дясна врата, което в логически план означава, че по време на произшествието с вероятна видимост към спирката на срещуположната част от пътното платно е бил водачът на МПС, който не е бил издирен и разпитан по положения от предмета на доказване. Пак в същия видеофайл, в 11.27.01 часа багерът спира рязко, което обстоятелство по становището на експертизата съвпада с времето на травматизма. В този момент – 1)неустановеният водач на микробус „Мерцедес“ с рег.№8205НН е бил с потенциална видимост към мястото на инцидента, 2)според снимка №14 в приложението към експертизата, в същото време с пряка видимост към спирката и в посоката на огледа пътувал и друг микробус, чиято идентификация не е надлежно проведена по реда и със способите по НПК, с цел изчерпване на доказването за хода на пешеходеца.

Самата експертиза в разискваната част страда от известни непълноти – така например не е установена причината (обсъдено е само качеството на кадрите), поради която не са увеличени и прецизирани обектите в снимки 26.1, 28.1, 33.1 (ДПр, л.135), на които е фиксирано местоположението на тялото на пострадалия спрямо тротоара и пътното платно, включително не е направен опит с технически способи да се изясни разположението на отломките от ремонтните работи спрямо тялото на Т. – имало ли е такива по тротоара или пък само на пътното платно, което положение би било с пряко отношение към проверка на производните доказателства в показанията на двамата поЛ.йски служители за мястото, където е било вероятно да възникне препъването на пострадалия.

Друг видеофайл от камера, монтирана на автобусна спирка, възпроизвежда данни, които също не са щателно изследвани от експертизата от гледна точка на процесуалното изискване за обективност, всестранност и пълнота. Така например на снимки от №42 до №45 (в приложението) е видим автобус от градския транспорт, който се движи в лява лента в посока на огледа, в далечен ракурс остава автобусната спирка и пребиваващите в нейната зона пътници и/или минувачи. Кадрите не са подложени на изследване с цел да се установи чрез специални знания местоположението на 4 пострадалия на автобусната спирка и последващия му ход. На пръв поглед видимост към зоната на спирката има и в сн.46.1 (л.137), но заключението не отговаря на въпроса дали може със специални знания в областта на науката и техниката да идентифицира пострадалия, включително и някои от превозните средства, които са били в зоната на произшествието непосредствено преди и във времето на деянието, за да се съберат съответни доказателства във връзка с обективната истина за инкриминираното произшествие.