Определение № 60 от 19.02.2026, Районен съд - Средец

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Средец, 19.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20262170100159 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по повод предявена искова молба от Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление гр. София, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ 25, вх.офис-сграда "Лабиринт", общ.

Столична, обл. София (столица), срещу Н. М. Й. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Свищов, *****, общ. Свищов, обл. Велико Търново, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 364 от 22.10.2025 г. по ЧГД № 569/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Средец, а именно:

1./ 432,71 лв. (четиристотин тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки) с равностойност 221,24 евро (двеста двадесет и едно евро и 24 евроцента) - главница;

2./ 47,27 лв. (четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) с равностойност 24,17 евро (двадесет и четири евро и 17 евроцента)- договорна лихва за периода от 01.02.2024 г. до 19.02.2025 г.;

3 . / 68,75 лв. /шестдесет и осем лева и 7 5 стотинки/ с равностойност 35,15 евро (тридесет и п е т евро и 1 5 евроцента) - обезщетение за забава считано от 20.02.2025 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд и законна лихва - от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, 1 ал. 1 от ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на Договор за кредит „Бяла карта“ № 11086155 от дата 1.2.2024 г., сключен между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и Н. М.

Й., които вземания на 20.2.2025 г., съгласно Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 30.11.2023 г. между „Аксес Файнанс“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Аксес Файнанс“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПАФ/11086155 от дата 25.2.2025 , изпратено с известие за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента „Аксес Файнанс“ АД. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто настоящ и постоянен адрес е в гр.

Свищов, *****, общ. Свищов, обл. Велико Търново, считано от 05.04.2006 г., т. е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба.

С последната редакция на чл. 113 от ГПК, вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК, (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове. Съгласно чл. 113 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл.

108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК се поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед местната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор – установяване на вземания, основаващи се на сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 11086155 от дата 1.2.2024 г., настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл. 113 от ГПК, преди изменението й регламентираше 2 изборна местна подсъдност – общата по чл. 105 от ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца – потребител. Прочитът на последното изменение на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 от ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл. 113 от ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т. нар. потребителски искове по чл. 113 от ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл. 105 от ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, а и постоянният му такъв, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в гр. Свищов, *****, общ. Свищов, обл. Велико Търново, то местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд – гр. Свищов.

Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт, в случая от съдия при Районен съд – гр. Средец.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд – гр. Средец и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – гр. Свищов.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК, производството по гр. д. № 159/2026 г. по описа на Районен съд – гр.

Средец.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Свищов.

Определението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Бургас, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________ 3