Решение № 1154 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206983 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 676141-F667562/15.11.2022 г. на Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК:206706231, представлявано от Е. Н. М. е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата, дружеството жалбоподател моли да не бъде глобено.

Редовно призовано, в съдебно заседание не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, редовно призована, изпраща представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивски районен съд - VII н. с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена служебна проверка на 15.06.2022г. от контролни органи 1 към ТД на НАП – Пловдив, сред които и свид. М. Ч., на длъжност ***, било установено, че дружеството-жалбоподател „ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“, ЕИК:206706231, представлявано от Е. Н. М., в качеството на регистрирано по ЗДДС лице, до 14.06.2022г. вкл. не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив за данъчен период 01.05.2022г. – 31.05.2022г. Същата била подадена на 21.06.2022г. в ТД на НАП-Пловдив по електронен път с вх. № 16005096067/21.06.2021г.

За констатираното свид. Ч. съставила АУАН № F667562/13.07.2022г. срещу „ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“ за извършено нарушение по чл.

125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на акотосъставителя Ч., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като достоверни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина. Всъщност фактическата обстановка не е спорна за страните.

Това, което обаче допълнително се установява, че за същия данъчен период 01.05.2022г. – 31.05.2022г. е било издадено и Наказателно постановление № 676137-F667567/15.11.2022 г., но за неподадени в същия срок отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС. Т.е. спорният въпрос е подаване на справка-декларация и отчетни регистри за един и същ данъчен период-представляват ли две задължения, всяко едно от тях отделно нарушение, за да бъде наказвано лицето с две отделни наказания.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. По-нататък съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС. Нещо повече, чисто от технически характер системата не позволява отделно подаване на справката и отделно на регистрите. Така субектите имат задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни – за справките и за регистрите едновременно. При това положение неподадените отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок за един и същ данъчен период съставлява едно нарушение по смисъла 125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока, 2 установен от закона. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на Административен съд –Пловдив.

Така с издаването на две отделни наказателни постановления, съществено е нарушен принципът, че за едно и също нарушение, се налага само едно наказание. Дори по отношение на цитираното НП № 676137F667567/15.11.2022, след извършена служебна справка, се установява образувано административнонаказателно дело, АНД № 6985/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което има постановено вече съдебно решение.

Горното представлява основание за отмяна на обжалваното НП.

Същевременно съдът е на становище, че в конкретния казус може да намери приложение и чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 29, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията " маловажни" и "явно маловажни" нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението /формално такова/, както и че е първо по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид степента на засягане на обществените отношения /касае за подаване на нулева справка-декларация/, от осъществяването му не са настъпили вредни последици, съдът намира, че настоящото нарушение може да се приеме като такова с незначителни вредни последици и е следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е трябвало да отчете тежестта на извършеното нарушение, която безспорно е ниска, да вземе предвид, че не са извършвани други нарушения от административнонаказаното лице и че справката декларация е била нулева и не е настъпила вреда за фиска.

Трябвало е да съобрази и че законният представител на дружеството е възрастен човек който точно в периода когато е трябвало да се подават отчетните регистри е бил в тежко здравословно състояние, бил болен от ковид 3 и диабет. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от /НК/ (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въпреки изхода на спора, предвид отсъствието на направено от страна на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Претенцията на въззиваемата страна за разноски, е неоснователна, с оглед отмяната на НП.

Мотивиран от гореизложеното Съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 676141-F667562/15.11.2022 г. на Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ММ 1 ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК:206706231, представлявано от Е. Н. М. е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4