Решение № 8702 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8702 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110147815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Д. - О. З.“ ЕАД срещу Агенция „П.

И.“, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 101,67 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 4401232102753, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 26.01.2021 г. около 10:30 ч. на „Самоковско шосе“ след Панчарево посока Пасарел, водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с д.к. № ** **** ** навлязъл в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Вследствие на ПТП била повредена предна дясна гума на автомобила. За МПС е имало валидна застраховка „Каско“ при ищеца. Застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 86,67 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът АПИ носи отговорност за поддържането на пътя в изправно съС.ие. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът АПИ е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП, механизма му и причинно-следствената връзка. Сочи липса на Протокол за ПТП от органите на МВР. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на застрахователен риск и спазването на общите условия. Прави възражение за съпричиняване по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – несъобразена скорост. Излага, че процесният участък се поддържа съвместно със С. О. по силата на Споразумителен протокол, поради което привлича същата като трето лице-помагач и предявява обратен иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „П. И.“ предявява обратен евентуален иск с правна квалификация чл. 54 във вр. с чл. 49 от ЗЗД срещу С. О. за сумата от 101,67 лв.

Твърди, че по силата на Споразумителен протокол за 2021 г. поддръжката на републиканските пътища в чертите на София е задължение на общината.

В срока за отговор С. О. оспорва обратния иск. Твърди, че участъкът между Панчарево и Пасарел е републикански път II-82, собственост на държавата, и поддръжката му е изключително задължение на АПИ съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП. Оспорва ПТП да е настъпило в зона, попадаща под нейно финансиране съгласно протокола. Оспорва механизма и релевира възражение за съпричиняване.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване 1 изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т. 3 КЗ вр. с чл.

49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД.

Предявени са обратни искове в условията на евентуалност с правно основание с чл.

54 вр. чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 410, ал.1, т. 3 КЗ.

По отношение на главните искове с правно основание чл. 410 КЗ.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.

Установено е по делото, че МПС марка „Рено Клио“, с рег. № ******** било застраховано при „Д. - О. З.“ ЕАД с Комбинирана застрахователна полица № 440120220003872 за Автомобилна застраховка „Каско +“ (по Клауза Пълно Каско), валидна от 21.03.2020 г. до 20.03.2021 год.. Несъмнено е също така, че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие.

Доказано е, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 86,67 лв. , която сума е изплатена с платежно нареждане за кредитен превод на 10.02.2021 г.

По отношение на механизма на ПТП.

От показанията на разпитания в хода на производството свидетел С. А. Т., които съдът кредитира като ясни, последователни и житейски логични, се установява, че на 26.01.2021 г. около 10:30 часа при управление на застрахования лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******** по републикански път II-82 в посока към гр. Самоков, водачът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Относно точното местоположение на инцидента, свидетелят изяснява, че същият е настъпил „някъде след Панчарево“ , като изрично уточнява, че се е намирал в планински участък, който „криволичи“ , и е бил „по-близо до Самоков, отколкото до Панчарево“. Предвид описанието на пътя като планински и отдалечеността му от първите населени места по посока на движението след с. Панчарево, съдът приема за доказано, че произшествието е настъпило в открит участък от републиканската мрежа (път II-82) , намиращ се извън границите на урбанизираните територии. Този извод се подкрепя и от поведението на водача, който след смяна на повредената гума с резервна, е продължил движението си директно до гр. Самоков за отремонтирането , което потвърждава, че мястото на събитието е било в участък, значително по-отдалечен от крайградските зони, попадащи в обхвата на съвместната поддръжка със С. О..

Съдът намира, че заключението на съдебно-автотехническата експертиза в частта му по Задача № 5, касаеща конкретното местоположение на инцидента и неговото попадане в обхвата на Приложение № 1 към Споразумителния протокол, не следва да бъде кредитирано.

Макар вещото лице да приема за „най-вероятно“ мястото на ПТП да е в зоната на съвместна поддръжка, в хода на изслушването му пред съда същият изрично признава, че точното разположение на препятствието не може да бъде установено с технически средства и зависи изцяло от свидетелските показания.

Доколкото от анализа на събраните гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че водачът е попаднал в дупка в планински и усоен участък, намиращ се значително по-близо до гр. Самоков, отколкото до с. Панчарево, то хипотетичният извод на експерта се явява необоснован и опроверган от преките впечатления на очевидеца. Поради това съдът не 2 кредитира заключението в тази му част и приема за доказано, че събитието е настъпило извън териториалния обхват на ангажимента на С. О. по републикански път II-82.

От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че механизмът на увреждане сочи за преминаване през препятствие (дупка) на платното за движение, вследствие на което е настъпило увреждане на предна дясна гума на преминаващия лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ********. Вещото лице категорично заключава, че констатираните щети се намират в пряка и причинно-следствена връзка с описания механизъм на процесното събитие.

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя тезата на ответника и на третото лицепомагач за различен механизъм на произшествието или за липса на такова, тъй като тя не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Възраженията, че твърденията за настъпилото ПТП почиват единствено на субективните възприятия на водача и че липсва официален документ (протокол за ПТП), съставен от органите на МВР, не могат да разколебаят извода на съда за реалното настъпване на събитието. Следва да се държи сметка, че не съществува законова презумпция, която да придава изключителна доказателствена сила на полицейския протокол спрямо останалите доказателствени средства. В конкретния случай механизмът се установява по несъмнен начин от показанията на свидетеля С. Т., който подробно описва обстоятелствата около попадането в дупката и последвалото увреждане на гумата. Тези показания кореспондират напълно с представените от ищеца частни документи по застрахователната преписка, чиято достоверност бе потвърдена от свидетеля чрез разпознаване на неговия подпис.

Допълнителен аргумент в подкрепа на приетия от съда механизъм е заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Вещото лице категорично заявява, че характерът на увреждането на предна дясна гума съответства на описаното в исковата молба преминаване през неравност на пътното платно.

Макар в при изслушване на заключението експертът да признава теоретичната възможност такова увреждане да настъпи и при други обстоятелства (например качване на бордюр), по делото не са представени никакви доказателства, които да индикират подобно алтернативно събитие. Ответната страна не ангажира доказателства, които да опровергаят факта на наличие на дупка в процесния участък към датата на инцидента, поради което съдът приема, че механизмът е именно този, посочен от ищеца.

Относно стопанисването на пътя.

Следващият спорен въпрос е свързан със стопанисването на пътя на който е възникнало произшествието.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

По делото е безспорно, че пътният участък, на който е реализирано произшествието, е част от републикански път II-82. Този път е включен в Списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 на Министерския съвет от 01.12.2004 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища се управляват от ответника Агенция „П. И.“, който на основание чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.

В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗП е регламентирано, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагане на закона. В изпълнение на тази норма между С. О. и Агенция „П. И.“ е сключен Споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на С. О. за 2021 г..

Съгласно чл. 1 от този протокол страните приемат съвместно да финансират поддържането само на онези платна за движение на републиканските пътища, които са изрично изброени в Приложение № 1 към протокола. Видно от съдържанието на Приложение № 1, за републикански път II-82 е договорено съвместно финансиране единствено за участъка от км 80+738 до км 86+100 – представляващ урбанизираната територия от обръщалото на масовия градски транспорт до Софийски околовръстен път.

От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от кредитираните показания на свидетеля Т., се установява, че процесното ПТП е настъпило по републикански път II-82 в 3 посока към гр. Самоков, в планински участък, намиращ се значително след с. Панчарево.

Доколкото свидетелят изрично посочва, че мястото на инцидента е било „по-близо до Самоков“, съдът приема за безспорно установено, че произшествието се е случило далеч извън края на урбанизираната зона на съвместна поддръжка. Следователно, конкретното местоположение категорично не попада в обхвата на изрично изброения в Приложение № 1 към Споразумителния протокол за 2021 г. участък. При липсата на договореност за прехвърляне на дейностите по поддръжката към С. О. за този участък от пътя, по силата на общата разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г., задължението за неговото поддържане и текущ ремонт (включително отстраняване на дупки на платното) остава изключително в тежест на ответника Агенция „П. И.“.