Решение № 11 от 26.01.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. К., 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20215100500165 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 260202/24.06.2021г., постановено по гр. д. № 213/2021г. на К.йският районен съд е отхвърлил предявения от „П.-*“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „К.“ №*, с управител А. З. П., срещу „Т. С. 2*“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

К., ул. „О.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с управител Т. Г. Т., осъдителен иск за сумата в размер на 16 184,16 лева, представляваща неплатен паричен наем за строителен инвентар по договор за наем № 040 от 14.04.2017г., за периода от 13.07.2017г. до 11.08.2017г. /за 30 календарни дни/, ведно със законната лихва от 02.02.2021г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. С решението е отхвърлена претенцията на „П.- *“ ЕООД, П., за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от адвокат Й.В. Д., като пълномощник на „П.-*” ЕООД, против първоинстанционното решение, което се атакува като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Основният довод, който се навежда с въззивната жалба е, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице изтекла погасителна давност за процесното вземане, като се твърди, че ищецът изпратил уведомително писмо /покана за доброволно плащане/, водени били телефонни разговори между управителите на двете дружества, осчетоводена била издадената процесна фактура № ****/30.04.2018г., която била изпратена на ответника за плащане. След като договорът бил прекратен, основанието за 1 плащане било издадената фактура. Съгласно чл. 303а от Т3, страните по търговска сделка можели да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, което в настоящия случай било изпълнено с издаване на фактурата; когато ставало въпрос за периодични плащания, правото на събиране на задължението по неплатена фактура трябвало да се упражни в тригодишен срок от издаване на фактурата, като паричното задължение по фактурата следвало да бъде изпълнено в срок от 14 дни от получаване на същата или от покана за плащане. След изтичане на този срок длъжникът изпадал в забава. Сочи, че освен уведомителното писмо - покана, до ответника били изпращани по имейл всички документи, проформа фактури, фактури, и станало ясно и неговото нежелание за плащане на дължими суми по фактурите. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемия „Т. – С. 2***” ООД, гр.К., в който се сочи, че същата е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „П.-*“ ЕООД, гр. П., против „Т. С. 2*“ ООД осъдителен иск за сумата 16 184,16 лева, с формулирано искане /петитум/ сумата да е дължима по фактура №****/30.04.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на строителен инвентар с №040/14.04.2017г., със срок на договора - 30 календарни дни, считано от датата на подписване на договора и до 12.05.2017г., с уговорена месечна наемна цена от 16 184 лева с ДДС, за предадения с приемо-предавателен протокол на 14.04.2017г. строителен инвентар, като наемната цена била дължима авансово и първата вноска била платима в деня на подписване на договора. Поради отправено от наемателя искане за продължаване на срока на договора и ползване на наетия строителен инвентар до месец февруари 2018г., не било платено задължение от 16 184,16 лева с ДДС по фактура №****/30.04.2018г., като ищецът излага твърдения, че наемателят чрез управителя си заявява, че след продължаването на договора за наем ще плаща наем чрез друго търговско дружество – „А. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, и общо дължимата сума от последното е 153 761,14 лева за наем, изгубено, брак и ремонт.

2

Ответникът оспорва иска и отрича да дължи исковата сума, тъй като представената към исковата молба фактура била с получател „А. Б.“ ЕООД, като не оспорва, че на 14.04.2017г. между ищеца и ответника е сключен договор за наем на строителен инвентар за срок от 30 календарни дни; сочи, че съгласно т.7.2 от този договор действието му се продължава само при изрично желание на наемателя и подписване на допълнително споразумение към договора за наем, като ответникът не е изразявал такова желание и не е подписвал анекс за продължаване срока на договора. Възразява за процесния период от 13.07.2017г. до 11.08.2017г. между страните да съществува наемно правоотношение и твърди, че за този период ответникът не ползва процесния строителен инвентар. Възразява, че паричното вземане, предмет на иска, е погасено по давност в негова полза.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

Между страните не е налице спор относно сключения между тях договор за наем №040/14.04.2017г., по силата на който наемодателят – „П. *“ ЕООД, е отдал на наемателя „Т. С. 2**“ ООД за временно и възмездно ползване строителен инвентар, описан в Приложение №1 към договора, което, както и договора, са подписали на 14.04.2017г. Ползването на инвентара е уговорено срещу наемната цена от 16 184,16 лева с ДДС, платими по проформа фактура № ***/11.05.2017г., за срок на наема от 30 календарни дни, „считано от 14.042017г. до 12.05.2017г. – от датата на приемно-предавателния протокол до окончателното връщане на инвентара“ /т.2 от договора/, като наемните вноски се заплащат авансово от наемателя на наемодателя и първата е платима в деня на подписване на договора за наем. Уговорено е предаване и приемане на инвентара и неговото състояние при сключване и прекратяване на договора да се удостоверява с приемно-предавателни протоколи /т.4.1/, при връщане на инвентара преди изтичане на наемния срок наемодателят да не дължи „нищо“ /т.6.10/, при забава на връщането му след наемния срок наемателят да заплаща наем за всеки просрочен ден, пропорционален на дължимия наем /т.6.12/, а в случай на противопоставяне от страна на наемодателя, наемателят да дължи обезщетение и да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор /т.7.6/.

Същевременно с т.7.2 е постигнато съгласие, че действието на договора може да бъде продължено, ако в еднодневен срок преди изтичането му наемателят изяви изрично писмено желание за това и страните подпишат допълнително споразумение /анекс/ към договора за наем. Издадена е процесната фактура №000000****/30.04.2018г. за сумата 16 184,16 лева с ДДС, с която е фактуриран наем на рамково фасадно скеле, куки и жабки, за период от 13.07.2017г. до 11.08.2017г., получател по която е „А. Б.“ ЕООД, гр.К., с управител Т. Т., който е и управител на „Т. С. 2***“ ООД, и който постигнал устно съгласие с управителя на „П. *“ ЕООД наемните вноски по процесното правоотношение да се плащат от „А. Б.“ ЕООД.

От събраните гласни доказателства показанията на св.Д. се установява, че срокът на договора бил продължен с устна уговорка на двамата управители и ищцовото дружество не се противопоставило да се продължи ползването на 3 отдадения под наем инвентар; също така страните постигнали съгласие наемните вноски по процесния договор за наем да се плащат от трето на спора лице - „А. Б.“ ЕООД, което дружество плащало същите от м.юни 2017г.

При така установеното от фактическа страна, при извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно по основните въпроси.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Въззивният съд счита, че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.

Впрочем, по фактите спор между страните няма. Спори се по правните изводи. Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.

С оглед наведените с въззивната жалба оплаквания, които касаят единствено и само прекъсване на давността по ЗЗД, следва да се добави и следното:

Спирането на давността предполага възникването на определено събитие, до началото на което давността е текла и след преустановяването на което, давността продължава да тече. Т.е., това е обстоятелство, визирано в закона, което спира действието на давността, след изчезването на което давността продължава да тече. Основанията за спиране на погасителната давност са уредени в чл.115 ЗЗД, като нито едно от тях не е налично или относимо по настоящия казус.

Прекъсването на давността представлява едно по-радикално действащо върху погасителната давност обстоятелство. Според чл.117 ЗЗД, правното значение на погасителния срок се заличава и започва да тече нова давност, а ако прекратяването е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Прекратяването има предвид такива юридически факти, действия, които показват, че кредиторът е предприел активни действия за събирането на вземанията си.

Основанията за прекратяването на погасителната давност са уредени в чл.

116 ЗЗД и са следните:

1. Давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника – когато длъжникът признае вземането на кредитора, това означава, че той прави отказ от възможността, която му се дава в резултат на изтекла погасителна давност, да откаже изпълнението на задължението си.

Признаването на вземането на кредитора става изрично (когато длъжникът 4 директно изпълни задължението си или като признае дълга си, но иска отсрочка, разсрочване, опрощаване на задължението си и т.н.) или чрез конклудентни действия (напр. като длъжникът си плати лихвите).

2. Давността се прекъсва с предявяването на иск/възражение от страна на кредитора срещу длъжника – става въпрос за иск на кредитора срещу длъжника, който трябва да има за предмет вземането, което ще се погаси.

Този иск може да е всякакъв (първоначален или последващ). Прекъсването на давността важи само тогава, когато искът на кредитора е уважен от съда. В противен случай (ако искът бъде отхвърлен) ще има само спиране на давността.

3. Давността се прекратява и с предприемане на действия за принудително изпълнение – в този случай се прекратява изпълнителната давност (напр. при вадене на изпълнителен лист).

В настоящия казус ищецът не доказва по един категоричен и безспорно установен начин наличието на която и да е от горните предпоставки за прекъсване на давността. Действително, с показанията на св. П. Д. се е опитал да наведе такива /посочените в т.1 - признаването на вземането от длъжника/, но същите са общи, неконкретни, и не установяват кога длъжникът е признал дълга си, но е поискал отсрочка, заради което процесната фактура била издадена по-късно. Това от своя страна е от значение за изхода на спора, за да се съобрази от кой момент би била прекъсната давността. Също така, с оглед твърденията на въззивника/ищец в първоинстанционното производство, за това, че изпратил уведомително писмо /покана за доброволно плащане/, водени били телефонни разговори между управителите на двете дружества, осчетоводена била издадената процесна фактура № ****/30.04.2018г., следва да се отбележи, че действително по делото има данни за отправена покана за доброволно плащане, но тя е била отправена след срока по чл. 11, б.“в“ ЗЗД; същото се отнася и до съставянето и осчетоводяването на процесната фактура; а по отношение на останалите твърдения, и по- конкретно кога са се случили те, което е от значение да се съобрази от кой момент би била прекъсната давността – същите останаха недоказани в процеса.