Решение № 18935 от 17.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17148/2022
- Вид
- Решение № 18935
- Подписан
- 17.11.2023
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18935 гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110117148 по описа за 2022 година Предявени са искове с правно основание чл. 59 от А. А. З. срещу Ц. А. Г. за сумата от 9800,00 лева, представляваща стойността на разходите за СМР по сключен от ищеца с Н.А.А. договор за изработка от 28.03.2017г., както и за сумата от 9800,00 лева, представляваща стойността на разходите за СМР, по сключен от ищеца с Т.Г.Н. договор за изработка от 28.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането, и с които суми ответницата се е обогатила за сметка на ищеца.
Ищецът твърди, че през периода от 2016 г. до 2020 г., с ответницата са живели във фактическо съжителство в апартамента на ответницата, находящ се в /АДРЕС/.
1
Посочва, че по време на съжителството си с ответницата, на 28.03.2017 г. е сключил Договор за изработка, по силата на който ищецът възложил на Н.А.А. извършването на шпакловка на тавани с площ 90 кв.м. и на стени с площ 180 кв.м., както и поставянето на мазилка на площ от 100 кв.м. Поддържа, че процесната цена по този договор е платена на два пъти от него – 4900 лева, в момента на сключване на договора и още толкова на 02.05.2017 г. Посочва, още че отново по време на съжителството си с ответницата, на 28.03.2017 г. е сключил Договор за изработка, по силата на който ищецът възложил на Т.Г.Н. извършването на ръчно шкурене на тавани с площ 90 кв.м. и на стени с площ 180 кв.м., поставяне на гипсо-картон, както и полагане на подова замазка. Поддържа, че процесната цена по този договор е платена на два пъти от него – 4900 лева, в момента на сключване на договора и още толкова на 26.04.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата признава, че е собственик на процесния апартамент. Признава също, че е бил правен ремонт в жилището, но твърди, че този ремонт е бил направен с помощта на майка й и баща й.
Оспорва твърдението на ищеца, последният да е участвал финансово в извършването на ремонтите, тъй като същият не е имал постоянна работа. Твърди, че посочените от ищеца СМР и услуги са извършени в 2 жилището, но в други количества. Прави правопогасяващо възражение за давност.
В съдебно заседание ищецът А. А. З., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М.Р.С., която поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът Ц. А. Г., редовно призован, явява се лично и с адвокат Д. С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:
По отношение на правната квалификация, съдът отчита съдебната практика. В ТР № 85/2.12.1968 г. се сочи, че отношенията между собственика и лицето, което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не е може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС. С решение № 571/14.10.2008г по т.д. № 313/2008г на ВКС, ТК, І Т.О. е прието, че при извършени от наемател подобрения, когато в договора за наем не е уговорено за чия сметка са, съгласно ППВС № 1/1979г, обеднелият разполага с иска 3 по чл. 59 от ЗЗД. Качеството на лицето, извършило подобренията се определя от даденото съгласие, с оглед на което подобрителят може да бъде владелец, държател или лице, което води чужда работа без пълномощие, като при извършени подобрения от наемател, се дължат направените разходи, а не увеличената стойност на имота. В ТР на ОС на ВС № 85 от 2.12.1968 г. по гр.д.№ 149/1968г е посочено, че чл. 59 от ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени в строителните работи средства. В решение № 180/25.04.2012 г. по гр.д.№ 198/2011г по описа на ВКС, І Г.О., се сочи, че Постановление № 6/27.12.1974г на Пленума на ВС и последвалата съдебна практика приемат, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС се отнасят само за подобрения, извършени от владелеца на имота и, че на основание ТР № 85/196 г. отношенията между собственика и подобрителя се уреждат съобразно договора, а ако няма договор-по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване. В конкретиката на случая не е спорно между страните, че ответника е собственик на самостоятелен обект на правото на собственост, находящ се в /АДРЕС/, както и не е спорно обстоятелството, че в периода от 2016г. до 2020г. страните са обитавали имота заедно, на семейни начала. Доколкото ищецът не е съсобственик на имота, съдът намира, че той по аналогия има качеството на държател на имота, към момента на 4 извършване на СМР, поради и което може да претендира репариране на разходите за ремонта по правилата на чл.
59 от ЗЗД, така, както правилно съдът е определил правната квалификация първоначално при произнасяне по искането на ищеца за допускане на обезпечение.
Въпреки, че впоследствие е квалифицирал иска по чл. 61 от ЗЗД, настоящия съдебен състав намира, че и при горната квалификация няма пречка да се произнесе по същество, доколкото е събран целия относим към спора доказателствен материал и не е разместена доказателствената тежест.
По делото са приети два договора за изработка от 28.03.2017г., сключени между ищеца, като възложител и съответно Т.Г.Н., като изпълнител, по силата на който ищецът възложил, а лицето Н. приел да изпълни следните СМР: ръчно шкурене на тавани – 90 кв., ръчно шкурене на стени – 180 кв.м., поставяне на гипсокартон /скрито осветление на таван и обличане на тръби/ - 50 л.м. и подова замазка – 50 кв.м. /чл. 1 от договора/, срещу възнаграждение в размер на 4900 лева, платими в деня на подписване на договора и 4900 лева, платими при приключване на работата, или общо 9800,00 лева.
Съответно по втория договор от 28.03.2017г., ищецът, като възложител възложил на Н.А.А., като изпълнител извършването на следните СМР: шпакловка на тавани – 90 кв.м., шпакловка на стени – 180 кв.м. и поставяне на мазилка – 100 кв.м. срещу възнаграждение в размер на 5
4900 лева платими в деня на подписване на договора и 4900 лева, платими при приключване на работата, или общо сумата от 9800,00 лева.
Приета е по делото разписка от 28.03.2017г., от която се установява, че на горепосочената дата Т. З. е получил от ищеца сума в размер на 4900,00 лева, представляваща остатъчно задължение от общо договорената сума от 9800,00 лева, съгласно сключения между страните договор от 28.03.2017г. и разписка от 26.04.2017г., в която с подписа си лицето Т. З. е удостоверило, че е получило остатъка от цената по договора в размер на 4900,00 лева.
Приета е по делото и разписка от 28.03.2017г., от която се установява, че на горепосочената дата Н.А.А. е получил от ищеца сума в размер на 4900,00 лева, представляваща остатъчно задължение от общо договорената сума от 9800,00 лева, съгласно сключения между страните договор от 28.03.2017г. и разписка от 02.05.2017г., в която с подписа си лицето Н.А. е удостоверило, че е получило остатъка от цената по договора в размер на 4900,00 лева.
По делото са разпитани на страната на ищеца свидетелите А. и Н., като изпълнители по двата договора за изработка, които разпитани казват, че са извършили възложените им от ищеца, като възложител СМР в пълен обем, че подписите, положени върху оригиналите на двата договора и разписките са положени именно от тях, 6 като обстоятелството, че двете лица са извършвали СМР в процесния имот в периода месец март 2017г. се потвърди и от показанията на свидетеля, разпитан на страната на ответника и баща на ответницата – А.Д.Г..
Разпитан последният действително потвърждава, че двамата свидетели Н. и А. са извършвали СМР в имота, че обема на работа е бил доста голям, като двамата свидетели работели с гипсокартон, изправяли стени, правели куфари, вентилация, затваряли тръбите за парното, като и самият той е правил ремонт на ВиК инсталацията и на ел.инсталацията в имота. Посочва също, че съпругата му продала гарсониера, за което свидетелства приетият по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 200 от 18.10.2016г. и платежно нареждане, прието на л.33 по делото, като сумите от покупко-продажбата били предадени на ответницата за да влязат в процесния имот, като свидетелят не може да даде точен отговор дали средствата са вложени в ремонта, или за други цели.
С молба с вх. № 152708/31.05.2023г. процесуалният представител на ответника сезира съда с искане да допускане изслушване на СГЕ, за отговор на въпроса дали подписите, положени под договорите за изработка и разписките са положени от свидетелите Н. и А., като в о.с.з. от 28.09.2023г. това искане беше оттеглено.
Първоначално изслушаната СТЕ установява площ на 7 процесния имот от 76,86 кв.м., като е посочена пазарна цена за работа при шпакловка на таван, шпакловка на стени и поставяне на мазилка при квадратура, а именно за шпакловка на стени – 1206,17 лева, за шпакловка на тавани – 500,36 лева и за полагане на декоративна мазилка – 857,84 лева, или общо сумата в размер на 2 872,10 лева, съответно пазарната цена на вложените материали при шпакловка на таван, шпакловка на стени и поставяне на мазилка, както следва: направа на шпакловка на стени – 170,46 лева, направа на шпакловка на тавани – 70,71 лева и полагане на декоративна мазилка – 1 377,01 лева, или общо 1618,18 лева. Вещото лице е посочило, че цената за работа при ръчно шкурене на таван, ръчно шкурене на стени и поставяне на гипсокартон /скрито осветление на таван и обличане на тръби/ - 50 л.м., подова замазка при процесната квадратура е както следва: шкурене на стени – 333,50 лева, шкурене на тавани – 138,35 лева, направа на куфар на гипсокартон за скрито осветление и скриване на тръби – 464,51 лева и направа на подова замазка – 307,50 лева, или общо с печалбата за фирма изпълнител 1393,12 лева, съответно пазарната цена на вложените материали при ръчно шкурене на таван, ръчно шкурене на стени и поставяне на гипсокартон /скрито осветление на таван и обличане на тръби/, подова замазка: за шкурене на стени – 27,79 лева, шкурене на тавани – 11,53 лева, направа на куфар от гипсокартон за скрито осветление и скриване на 8 тръби – 496,40 лева, направа на подова замазка – 173,00 лева, или общо 708,72 лева. В цялост вещото лице е посочило крайна цена на така извършения ремонт, в това число с труд и вложени материали от 6871,35 лева без ДДС към датата на извършване на СМР и в размер на 6 652,84 лева към датата на изготвяне на експертизата, като е посочена и цена с която се е увеличила стойността на процесния апартамент от 11 836,71 лева.
Съдът кредитира експертизата, като компетентно изготвена, след оглед, с участието и на двете страни и при конкретни замервания в целия апартамент, съответно по договор – шпакловка на таван от 90,00 кв.м., измерени 76,86 кв.м., тъй като, както и вещото лице обясни площта на апартамента е 90 кв.м., шпакловка на стени по договор 180,00 кв.м., а измерени – 185,28 кв.м., шкурене на тавани – измерени 76,86 кв.м., а по договор 90,00 кв.м., полагане на декоративна мазилка – измерени 101,40 кв.м. и съответно направа на куфар от гипсокартон - 29,53 м. и направа на подова замазка – измерени – 50,00 кв.м.
По всичко гореустановено съдът намира, че се доказаха в производството предпоставките за уважаване на иска по основание: установи се че имота е собственост на ответника, че ищеца в общ интерес /негов, на ответника и на новороденото им дете/ е възложил на свидетелите Н. и А. да извършат процесните СМР, от показанията им, които съдът кредитира като съотносими на така приетите 9 договори и разписки, които в крайна сметка не се оспориха откъм автентичност, се установи, че те като изпълнителни са извършили ремонтните дейности, съгласно договореното между страните и в обема, установен от изслушаната по делото СТЕ.