Определение № 431 от 11.05.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. гр. Добрич, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна В.а като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно частно гражданско дело № 20263200500253 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.

396 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 598/23.02.2026г., подадена от „ДИДИ ЛЕС“ ЕООД с ЕИК 205207389, с. Зърнево. ул. Първа № 73, чрез адвокат В. Г., срещу определение № 33 от 26.01.2026г. по гр.д.№ 647/2025г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е допуснато обезпечение на предявения от Д. Д. Г. с ЕГН **********, гр. Д., ул. *** срещу „ДИДИ ЛЕС“ ЕООД иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6600 лева, представляваща неустойка по раздел V, т. 2 от договор от 02.08.2024г. за извършване на строително монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на обезпечителна мярка мярка “ЗАПОР” до размера от 6600 лева в „Юробанк и Еф Джи България“ АД чрез запориране на банкова сметка ***, а в случай, че по посочената банкова сметка няма авоари, да се премине последователно от сметка в сметка.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно поради липса на необходимите предпоставки за допускане на обезпечението, тъй като представените писмени доказателства не били достатъчни, за да се направи въз основа на тях извод за вероятна основателност на предявения иск. Договорът сочел стойност от 63 000 лв., неустойката била уговорена като 10% от общата стойност на договора, а ищецът претендирал сума в размер от 6600 лв.; разписките удостоверявали получаване на сумата от 66000 лв., но в тях били вписани различни договори.

При липса на убедителни писмени доказателства обжалваното определение не съдържало поставено условие за внасяне на гаранция за допускане на обезпечението. Искането за допускане на обезпечение било формално и не съдържало обосноваване на нуждата от налагане на обезпечителна мярка.

1

Съгласно чл. 396, ал. 1 от ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. В представеното от жалбоподателя заверено копие на съобщение за налагане на запора, изпратено до него от държавен съдебен изпълнител по изп.д.№ 8/2026г., е отразено получаване от физическо лице с посочени три имена и ЕГН и отбелязано качество „майка“, без данни за дата на връчването. Връчването не е извършено в съответствие с чл. 50 от ГПК и удостоверяването от връчителя не указва датата на връчването. Нередовното връчване не поставя начало на течение на срока, което означава, че подадената частна жалба не е просрочена.

Тя е подадена от страна по делото с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея обжалваемо определение и е допустима.

Насрещната по жалбата страна не е представила отговор.

След като обсъди жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 389 от ГПК по повод заявено в исковата молба по гр.д.№ 647/2025г. искане от ищеца Д. Д. Г. за допускане на обезпечение на предявения от него иск за осъждане на ответника „ДИДИ ЛЕС“ ЕООД да му заплати сумата от 6600 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение, уговорена в раздел V, т. 2 от сключения между страните договор за възлагане на строително-монтажни работи от 02.08.2024г., чрез налагане на обезпечителната мярка „запор“ върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“ АД чрез запориране на банкова сметка ***, а ако по нея няма авоари, с последователно преминаване към запор на други сметки, до размера от 6600 лв. В допълнителна молба с вх.№ 210/26.01.2026г. ищецът е заявил необходимостта от допускането на обезпечение, предвид заведените срещу ответника и други граждански производства.

Предявеният иск е обоснован с твърдения за сключен между страните договор за възлагане на строително-монтажни работи от 02.08.2024г., с който Д. Д. Г. възложил на „ДИДИ ЛЕС“ ЕООД, представлявано от управителя А. И.

А., като изпълнител да извърши срещу заплащане СМР груб строеж на едноетажна къща с РЗП от 105 кв.м. в имот в местността Г. Б. на стойност 63 000 лв. Строителството следвало да бъде извършено в срок 12 месеца от подписване на договора. Още преди съставяне на писмения договор, при постигнатото съгласие между страните ответникът да изпълни строителството, ищецът дал на ответника поисканата половина от уговорената сума, за което нямал документ. Към настоящия момент бил платил дължимите суми – 63 000 лв. по договора и 3000 лв. допълнително възникнали и извършени работи по строежа, или общо 66 000 лв. Ответникът не изпълнил задължението си да построи сградата – завършени били само 2 първи и втори етаж с излята плоча, но строежът нямал покрив. Още през юли и август 2025г. ищецът водил разговори с ответника да си довърши работата, но получавал само обещания. Към момента на подаване на исковата молба (20.10.2025г.) сградата била в описаното състояние. Тъй като, според договора, строежът трябвало да бъде окончателно завършен на 02.08.2025г., било налице закъснение с повече от 10 дни в изпълнението на работата от ответника по негова вина и той, на основание раздел V, т. 2 от договора, дължал на ищеца неустойка за забава в размер на 6600 лв.

Към исковата молба ищецът е представил заверени преписи на договор от 02.08.2024г., разписка от 18.03.2024г. и разписка от 02.10.2024г. Договорът е сключен между Д. Д. Г., като възложил и „ДИДИ ЛЕС“ ЕООД, представлявано от управителя А. И. А., като изпълнител и има за предмет извършване на СМР груб строеж на едноетажна къща с РЗП от 105 кв.м. в местността Г. Б. на стойност 63000 лв. (раздел І, т. 1). Окончателната стойност следвало да се определи по протокол обр. 19, представен от изпълнителя и сумата можела да се завиши минимум 10% след уговорка на страните (раздел І, т. 1.1. и т. 2). В раздел І, т. 3 от договора е предвидено заплащане на възникнали в хода на изпълнението допълнителни разходи. Според раздел ІІІ, т. 1 от договора, изпълнителят се задължил да изпълни възложените му СМР качествено и в срок от 12 месеца от датата на подписване, при спазване на всички технически и нормативни документи. В раздел V, т. 1 страните предвидили неустойка за забава по вина на изпълнителя в размер на 0,5% на ден от общата стойност на договорените СМР, а в раздел V, т. 2 – неустойка при закъснение с повече от 10 дни в размер на 10% от общата стойност на договора, като в този случай неустойката по т. 1 не се прилага. Разписка от дата 18.03.2024г. обективира изявления за получени от А. И. А. и дадени от Д.

Д. Г. 30000 лв., представляващи вноска по договор за строителство 11.10.2024г. за СМР на къща с РЗП от 105 кв.м. Разписка от 02.10.2024г. съдържа изявления за получени от А. И. А. и дадени от Д. Д. Г. 36000 лв., представляващи вноска по договор за строителство, 02.08.2024г.: СМР груб строеж на едноетажна на къща с РЗП от 105 кв.м., намираща се в местността Г.

Б..

Кумулативните предпоставки за допускане обезпечението на иска са изрично уредени или се извличат чрез тълкуване на нормите, регламентиращи обезпечителния процес (чл. 391, ал. 1; чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК) - предявеният иск да е допустим, подкрепен с доказателства и да е налице обезпечителна нужда, а посочената обезпечителна мярка да е подходяща.

Осъдителният иск е надлежно индивидуализиран по основание и размер и е допустим. Като иск за заплащане на парична сума, той предпоставя нужда от налагане на обезпечителна мярка, без нарочно обосноваване, а посочената такава - запор на суми по банкова сметка на ответника, е подходяща за гарантиране бъдещото събиране на присъдено със съдебно решение вземане.

Вероятната основателност на иска е налице, когато той е подкрепен с 3 писмени доказателства, установяващи факта на претендираното право. Към исковата молбата е представено писмено доказателство, което е в подкрепа на изложените в нея обстоятелства за сключването на договора. Известно противоречие се установява между фактическото твърдение в исковата молба, че половината от сумата по договора е платена от ищеца преди подписването му и за това той не разполагал с документ и представената разписка, датирана от 18.03.2024г., както и предвид посочения в нея договор от друга дата. Няма представени и каквито и да било писмени доказателства относно етапа на строителството, имащо отношение към възникването на претендираното право. Това определя иска като неподкрепен с убедителни писмени доказателства.

При липса на убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска вероятната основателност на същия следва да се засвидетелства чрез внасяне от ищеца на гаранция в определен от съда размер – чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Обезпечението следва да бъде допуснато, както е процедирал и първоинстанционният съд, но само при условие, че ищецът внесе гаранция. В този случай обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но под условие - ако в едноседмичен срок от съобщението до него ищецът внесе гаранция в размер на 660 лева. Ако условието не бъде изпълнено, въззивният съд ще обезсили издадената от първоинстанционния съд обезпечителна заповед.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 26.01.2026г. по гр.д.№ 647/2025г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е допуснато обезпечение на предявения от Д. Д. Г. с ЕГН **********, гр. Д., ул. *** срещу „ДИДИ ЛЕС“ ЕООД иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6600 лева, представляваща неустойка по раздел V, т. 2 от договор от 02.08.2024г. за извършване на строително монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на обезпечителна мярка мярка “ЗАПОР” до размера от 6600 лева в „Юробанк и Еф Джи България“ АД чрез запориране на банкова сметка ***, а в случай, че по посочената банкова сметка няма авоари, да се премине последователно от сметка в сметка, като

ПОСТАНОВЯВА, че обезпечението се допуска при условие, че молителят в обезпечителното производство – ищецът по делото Д. Д. Г., в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение представи по настоящото дело документ за внесена по специалната сметка на Тервелския районен съд гаранция в размер на 660 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Д. Г., че, ако в указания срок не изпълни горните задължения, съдът ще обезсили издадената му обезпечителна 4 заповед.

Преписи от определението да се връчат пълномощниците им.

Определението не подлежи на обжалване. на страните чрез

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5