Решение № 232 от 08.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Перник, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Стомана индъстри“ АД срещу Решение № 294/ 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1026/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на З. Г. З. сумата 7500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване, установен с Еекспертно решение на ТЕЛК № *** от ***, издадено от УБ-МБАЛ *** ЕАД, ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, в частта по присъдените в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 1500 лева, както и в частта по присъдените по сметка на Районен съд – Перник съдебни разноски.

Жалбоподателят е изложил съображения, че решението е неправилно. Твърди, че присъденото обезщетение от 7500 лева е в прекомерно завишен размер, както и че при определянето му първоинстанционният съд не приложил правилно нормата на чл. 52 ЗЗД и не е съобразил характера и степента на увреждането. Поддържа, че обезщетението обхваща и обезщетява увреждане на здравето на ищеца, което няма пряка причинно-следствена връзка с твърдяното заболяване и за което работодателят не носи отговорност по чл. 200 КТ.

Сочи, че в атакуваното решение липсва разграничение на обстоятелствата, свързани с увреждането на здравето на З. Г. З. и други съпътстващи фактори – нормални възрастови промени, други множество заболявания, общо здравословно състояние, от които последният търпи също неудобства. Твърди, че не носи отговорност за общото здравословно състояние на ищеца, както и че от експертното решение на ТЕЛК № *** от *** се установява общо заболяване при него – „***“, свързано със симптоматика световъртеж, замайване, шум в 1 ушите, нарушено равновесие, гадене, повръщане, идентична с посочената от З. Г. З., на която се основава предявеният иск, което не е съобразено от първоинстанционния съд. С жалбата се поддържа, че влошаване на здравословното състояние (ексцес) е налице, когато е установена качествена промяна на полученото увреждане при професионално заболяване, каквато при ищеца липсва, тъй като процентът трайно намалена работоспособност с последното експертно решение на ТЕЛК е определен само с 5% повече в сравнение с предходното експертно решение № ***. Твърди се, че при преосвидетелстването ТЕЛК е определила неправилно процента трайно намалена работоспособност за увредения слух на ищеца. С последното експертно решение била определена слухова загуба за ляво ухо -75дБ, а за дясно -78дБ, а с това от 2020 г. - слухова загуба на ляво ухо -74дБ и за дясно -72дБ. С оглед на това „Стомана индъстри“ АД счита, че разликата в нормата на чуваемост, посочена в двете експертни решения, е незначителна и не е налице качествена промяна в заболяването. Оспорва обстоятелството, че влошаването е в причинна връзка с увреждането.

Твърди, че при него не съществуват вредни фактори на работната среда, които да обуславят твърдяното заболяване на ищеца и ексцес от него. В жалбата са изложени доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен, че неблагоприятните психически и физически изживявания на З. Г. З. се дължат не само на професионално заболяване, а и на възрастта му. Сочи се, че решението не съдържа в достатъчна степен обосноваване относно интензивността, продължителността и негативните последици, които търпи ищецът. Според жалбоподателя липсва надлежно установен и признат по задължителния административен ред ексцес от професионално заболяване. Същият сочи още, че З. Г. З. е работил при различни работодатели и при различни условия на труд, работно място, естество на работа, поради което не може да бъде установено, че именно условията на работа при него са причинили професионално заболяване на ищеца и усложнения от него. „Стомана индъстри“ АД навежда възражение, че неправилно Районен съд – Перник не е уважил искането му за приспадане от обезщетението на получени от З. Г. З. плащания от държавното обществено осигуряване във връзка с твърдяното професионално заболяване на основание чл. 200, ал. 3 ГПК. В тази връзка посочва, че разпоредбата не дефинира отговорността на работодателя според вида вреди – имуществени или неимуществени, като се позовава на практика на ВКС в този смисъл.

Счита, че поради неправилност на решението по предявения иск, същото се явява неправилно и в частта по присъдените съдебни разноски. С оглед на тези съображения „Стомана индъстри“ АД моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск по чл. 200, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен, както и в негова полза да бъдат присъдени съдебни разноски.

Въззиваемият З. Г. З. оспорва жалбата като неоснователна и излага становище, че атакуваното решение на Районен съд – Перник е правилно. Твърди, че по делото е установен ексцес от професионално заболяване, признат от компетентния медицински орган по предвидения в закона ред, както и че решението на ТЕЛК не е обжалвано от работодателя и съответно е влязло в сила. Излага, че поради това е недопустимо разглеждането на възражението на „Стомана индъстри“ АД за неправилно определен процент на работоспособност с последното експертно решение на ТЕЛК в рамките на настоящото съдебно производство. В тази връзка се позовава на практика на ВКС, според която работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал, а в случая не били ангажирани такива.

Ответникът по жалбата поддържа, че за да бъде реализирана отговорността на работодателя от ексцес от трудова злополука или професионална болест, следва да бъде установено: усложнено и влошено здравно състояние на работника или служителя, пострадал от трудова злополука или професионална болест, което е налице, както в случите на намалена работоспособност, така и при изостряне на болки и страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна неработоспособност; причинна връзка между трудовата злополука или професионалната болест и ексцеса. Поддържа, че в случая са налице теза предпоставки за уважаването на предявения иск за неимуществени вреди от ексцес от професионална болест, както и че първоинстанционният съд е спазил критерият за 2 справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, като взел предвид всички релевантни факти. В отговора на жалбата се сочи, че при ответника са налични вредни условия на труд, за което са представи доказателства пред първоинстанционния съд. Освен това се твърди, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не може да бъде установено условията на работа при кой работодател са довели до професионалното заболяване на ищеца, тъй като „Стомана индъстри“ АД е правоприемник на дружествата, където е работил. Изложено е, че първоинстанционният съд правилно е приел, че макар обективните показатели за настъпилия ексцес да не са със значителен цифров размер в сравнение с предходното решение на ТЕЛК, то обективното състояние на З. Г. З. е изключително близо до следващата степен от категоризацията – „дълбока загуба на слуха“ – между 81 и 95 %. Поддържа се, че правилно Районен съд – Перник не е намалил дължимото обезщетение за неимуществени вреди с получените от З. Г.

З. плащания от общественото осигуряване. С оглед на тези съображения въззиваемият моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, приема следното:

Производството по гр.д. № 1026/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на З. Г. З., с която е предявен иск по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „Стомана индъстри“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване, установен с Експертно решение на ТЕЛК № *** от *** на Университетска болница МБАЛ *** ЕАД – София. В исковата молба са изложени твърдения, че от *** до *** ищецът работел в СМК “Ленин” гр. Перник на длъжност “***”; от *** до *** - в НПП „Благой Попов” ЕСДЦ/Камет АД - гр.

Перник на длъжността „***“; от *** до *** - в „Стомана /Еврометал ООД/ Стомана Индъстри АД - гр. Перник на длъжност „*** - ***”; от *** до *** - в “Марица Логистик Сървис” ЕООД - гр. Пловдив на длъжността “***”; от *** до *** - в „Стомана индъстри” АД - гр. Перник на длъжност „*** ***”, а от *** до *** - в „Стомана Индъстри” АД - гр.

Перник на длъжност „***“. Вследствие на продължителната работа при ответника ищецът заболял от „***“, като с Експертно решение на ТЕЛК № *** от *** на Университетска болница МБАЛ *** ЕАД – София заболяването било признато за професионално и били определени 60 % трайно намалена работоспособност за периода от 17.12.2020 г. до 01.12.2023 г., а в него било отразено, че границата на децибелите за ляво ухо е 74 дБ, а дясно – 72 дБ. В исковата молба се сочи, че водещи за полученото професионално заболяване при З. Г. З. са длъжността и условията на труд при ответника „Стомана индъстри“ АД. С влязло в сила решение по гр.д. № 645/ 2021 г., по описа на Районен съд – Перник, му било присъдено обезщетение за неимуществените вреди от професионалното заболяване в размер на 15 000 лева. След издаването на решението заболяването се задълбочило и усложнило, като степента на чуваемост намаляла до ниска или почти никаква при наличие на други странични шумове. Вследствие на това З. Г. З. изпитвал болки и страдания, неудобства в личния живот и общуването, което го правело непълноценен гражданин, а освен това непрекъснато следвало да съблюдава определен режим на системно лечение с медикаменти, които не трябва да спира. Същият сочи, че полага неимоверни усилия, за да разбере какво говорят околните, налага се да се оглежда непрекъснато при пресичане по улици и на обществени места, както и да се приучава да разпознава говора на околните и шумовете от поведените и движението на устните им, както и по зрителните сигнали, които излъчват.

Твърди, че това води до намаляване на самочувствието му. С последващо Експертно решение на ТЕЛК № *** от *** на Университетска болница МБАЛ *** ЕАД – София ищецът бил преосвидетелстван и били определени 65 % трайно намалена работоспособност от професионално заболяване с пожизнен срок, влязло в сила на 01.03.2024 г. Въз основа тези обстоятелства З. Г. З. счита, че е настъпил ексцес на професионалното заболяване, за неимуществените вреди от който претендира обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от момента на констатиране на ексцеса – 24.01.2024 г. до окончателното му изплащане.

3

С отговора на исковата молба ответникът „Стомана индъстри“ АД е оспорил основателността на иска, като е посочил, че процедурата по установяване на твърдяното професионално заболяване не е спазена, както и че експертното решение, на което се позовава ищецът, не е породило правно действие; че претенцията обхваща увреждане на здравето на З. Г. З., което е общо и няма причинна връзка с твърдяното заболяване; че последното не води до описаните в исковата молба вреди; че заболяването няма причинна връзка с работните условия и работната среда при него; че ищецът е работил при различни работодатели и при различни условия, поради което не може да бъде установено, че именно работните условия при него са причинили професионалното заболяване; че не е налице ексцес на професионално заболяване, тъй като не е настъпила качествена промяна на полученото увреждане. С отговора на исковата молба се твърди, че претендираното обезщетение цели да репатрира вреди и за период, предхождащ твърдения, за които ищецът е бил обезщетен. „Стомана индъстри“ АД е заявило, че счита за изключително завишен размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Изложило е съображения, че от вземането следва да се приспаднат получените от З. Г. З. пенсии и плащания по общественото осигуряване на основание чл. 200, ал. 3 КТ. Ответникът е навел и възражение, че вземането е погасено по давност.