Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 29.05.2023, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 50/2023
Вид
Решение № 38
Подписан
29.05.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6, т. 54 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велики Преслав, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200050 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на В. Р. Б. с ЕГН **********, п р о т и в Наказателно постановление №22-0323-000850 от 27.01.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложено административои наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, аргумент за което се сочат множество пороци при издаването на АУАН възоснова на който е съставено и процесното НП. Релевира се възражение за неправилност на отразените в акта обстоятелства, предвид твърдения не за пресичане от страна на двете жени на пътното платно, а целенасочени действия единствено от тяхна страна по отношение на автомобила на жалбоподателя на който нанесли материални щети и в този смисъл сами предизвикали ПТП-то, както и възражения за липсата на пешеходна пътека на мястото на инцидента. Въз основа на посоченото се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебни заседания и депозирани писмени бележки по делото, жалбоподателят поддържа изцяло подадената жалба, като релевира и допълнителни съображения за отмяна на НП, свързани с посоченото в АУАН, респ.НП място на инцидента, конкретните действия на двете жени съобразно нанесените на автомобила му щети, акцентира върху поведението на полицейските служители и респ.твърденията на същите свързани с ПТП -то и обективирани в съотв.АУАН, Протокол от ПТП и свидетелски показания.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РПШумен не изпращат представител в съдебно заседание, като в съпроводително писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН и в нарочна молба от 1 пълномощник, наказващия орган развива становище по същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2022 г., около 17,20 ч. жалбоподателят В. Б. управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег № ****** в гр.Върбица. Същият се движел по ул.“Септемврийско въстание“, в посока към ул.“Хан Аспарух“. В района на позиционирното вдясно от водача училище – СОУ „Паисий Хилендарски“, непосредствено преди навлизането в Т-образно кръстовище, обособено от пресичането на ул.“Септемврийско въстание“ и намиращата се вляво на посоката му на движение - ул.„Йордан Йовков“, продължавайки движението си напред в посока към ул.“Хан Аспарух“ се осъществил сблъсък между автомобила, управляван от жалбоподателя и две пешеходки – св.М. и св.А..Същите предвид провеждането на родителска среща в училището се предвижили до същото с автомобила на св.М., който паркирала на обособения преди ул.“Йордан Йовков“ паркинг. След това двете предприели действия по пресичане на пътното платно на ул.“Септемврийско въстание“, перпендикулярно на същото, при кръстовището на улицата с ул.“Йордан Йовков“, насочвайки се към училището. В момента в който движещите се пешеходки навлезли в лентата за движение на автомобила на жалбоподателя насочени към тротоара при края на оградното преграждение и достигнали до същия, като с единия си крак и стъпли на него, настъпил контакт между автомобила и св.А., която успяла напред да отскочи към тротоара и съотв.намиращата се от лявата й страна – св.М., която от съпросновението с предната част на автомобила, счупвайки панорамното му стъкло, паднала към средата на пътната лента на движение. При ПТП-то бил счупен и десния мигач на автомобила. Своевременно била извикана Бърза помощ, която откарала двете пострадали, а водачът на автомобила изчакал идването на полицейски служители. Очевидци на инцидента станали непълнолетните ученици - св.О. М. и И.А.. На място първоначално пристигнали св.Д. и св.В. – служители на РУ-Велики Преслав които запазили местопроизшествието до идването на екип от „Пътен контрол“, като установили самоличността на водача на МПС-то и снели обяснения и от учениците- очевидци. Малко след 19.00 ч. пристигнали и св.С. и св.Х..

За установеното нарушение, св.С. състаил АУАН, в който опис ал, че жалбоподателят е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП , като в гр.Върбица, на ул.“Септемврийско въстание“ до дом 2 не е пропуснал пресичащите по пътното платно пешеход ци, блъска ги и с това реализира ПТП с пострадали лица. Актът бил подписан от жалбоподателя с вписан в същия „О.М.“. За настъпилото ПТП бил съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило възражение от жалбоподателя, във връзка с което била извършена проверка, констатирла неоснователност на същото, извод споделен и от административнонаказващия орган, издал и обжалваното НП, с което възприел изцяло отразеното в издадения АУАН и на жалбоподателя, за извършено на 07.12.2022 г. в гр.Върбица до дом 2 на ул.“Септемврийско въстание“ нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

2

Видно от приложените по делото медицински документи св.А. в резултат на ПТП-то получила контузия на дясно бедро, а св.М. – контузия на таза и главата, като след извършени изследвания не били констатирани фрактури.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – полицейските служители св.Д. и св.В., както и на св.С. и Х., на св.А. и св.М. и на св.О. М., касателно времето, мястото, участниците в ПТП-то и фактът на съприкосновението между управлявания от жалбоподателя автомобил и двете пешеходки, са еднопосочни, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Противоречие съдът констатира единствено относно посоката на движение на предприелите пресичане пътното платно пешеходки, която според същите, а и видно от показанията на свидетеля - очевидец М. е отляво-надясно, противно и на отразеното в АУАН, респ.НП. Съдът приема за изцяло достоверни по отношение на това обстоятелство същите, доколкото изхождат от преки очевидци на деянието, като намира, че следва да ги кредитира изцяло, като ги прецени като непротиворечиви, последователни, подробни, логични, а оттам и достоверни и въз основа на тях изгради възприетата фактическа обстановка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване на посочените в ЗАНН императивни срокове, както и от компетентни органи, като съдът не кредитира направените в тази връзка възражения за порочност на същите от страна на жалбоподателя. Съдът намира обаче, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация, която включва описание на съставомерните фактически признаци на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между лицето, сочено за извършител и инкриминираното деяние, както и нарушените правни норми, включително санкционната такава, въз основа на която на нарушителя се налага административно наказание. Именно срещу тези факти и право санкционираното лице следва да се брани, като гаранцията за защита на 3 неговото право на защита е то да бъде запознато с тях още в самото начало на административнонаказателното производство, т. е. още при съставяне и предявяване на АУАН. Приетите за установени съставомерни фактически положения и приложимите към тях правни норми следва да бъдат изложени в пълнота, точно и ясно, с необходимата конкретика и не следва да бъдат извличани от доказателствата по делото.

В случая с НП е ангажирана отговорност за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Според посочената разпоредба „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. От систематическото място и от съдържателен аспект на посочената норма, е видно, че тя регулира обществените отношения, свързани с наличието на пешеходна пътека на пътното платно и касае случаите на стъпили или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци.

Съгласно легалната дефиниция в параграф 6, т. 54 от ЗДвП "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.

На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение ".

В обжалваното пред съда НП, нарушението, описано като осъществено такова от жалбоподателя е че „на 07.12.2022 г., в 17.20 ч. , в гр.Върбица, на ул.“Септемврийско въстание“ до номер 2, в посока ул.“Хан Крум“ управлява л.а.“Опел Вектра“ с рег. № ******….. като не е пропуснал пресичащите по пътното платно отдясно-наляво пешеходци и ги блъска, с което става причина за ПТП с пострадали лица“. Видно от обстоятелствената част на НП /а и съставеният преди това АУАН/ изложената фактическа обосновка относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП е неточна и непълна, което има за последица невъзможност и неяснота да се установи в какво точно се изразява възприетото от административнонаказващия орган деяние на санкционираното лице, и защо същото е прието за такова, нарушаващо законова регламентираната забрана по визираната разпоредба като основание за налагане на административно наказание по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, санкционна разпоредба относима към причиняване на ПТП, резултат от неспазване именно правила за предимство. Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, а именно – конкретното място на пресичане на пешеходците, което според цитираната разпоредба следва да е осъществено на пешеходна пътека, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на Б. административно обвинение за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП . Това е така, защото посочената норма изисква изрично да се посочи видът на пешеходната пътека и начинът на нейното обозначаване, а в хипотезата на въведената от законодателя фикция с § 6, т. 54 от ЗДвП, изр.2-ро, според което правило "На кръстовищата пешеходните пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение“, то следва да се опишат конкретните факти, които се субсумират в тази хипотеза.Такива обаче липсват, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление. Допуснатото нарушение на изискването на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да бъде квалифицирано като съществено такова, 4 довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Съответно това нарушение представлява абсолютно основание за отмяна на НП за наложеното на Бояджев административно наказание за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало ясно и точно да индивидуализира извършеното нарушение и наказанието което следва да бъде наложено за същото. В противен случай се нарушава правото на сочения за нарушител да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно защита си.