Решение № 111 от 25.10.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Девин, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100153 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането.

В исковата молба се твърди, че на 04.03.2020г., в района на с. Б., ул. П. срещу дом №* е реализирано ПТП, с участието на МПС “Пежо 407”, с peг. № ****, собственост на Д. Д. А., управлявано от същия, който не съобразява скоростта си с пътните условия, губи управление и удря паркираното МПС “Сузуки Гранд Витара”, с peг. № *****, собственост на Р.

Р. Н.. Счита, че според представения Протокол за ПТП № 1578141/04.03.2020г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС “Пежо 407”, с peг. № **** - Д. Д. А.. След настъпилото ПТП виновният водач напуска мястото на ПТП. Твърди, че МПС “Пежо 407”, с peг. № **** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД „Б. И.” АД със застрахователна полица № BG/02/119001370323, която е валидна към момента на събитието. Твърди, че в дружеството е заведена щета под № 2010007724 от собственика на увреденото МПС и след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 754.51 лева на собственика на увреденото МПС “Сузуки Гранд Витара”, с peг.

№ *****. Твърди, че видно от Протокола за ПТП № 1578141/04.03.2020г. Д.

1

Д. А. е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол и на основание чл.500 от КЗ, ЗД „Б. И.” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че с писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но до момента не им е изплатена, поради което за тях се явява правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Моли съда да осъди ответника да им заплати претендираната искова сума в размер на 779.51 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Б. И.” АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

В о.с.з. ищцовата страна не изпраща представител. Със становище пълномощникът им юрисконсулт Ц. Д. поддържа исковата молба и посочените искания в нея и тъй като ответникът не е подал отговор, ако съшия не се яви в съдебно заседание и не е поискал делото да бъде гледано в негово отсъствие, моли да бъде постановено неприсъствено решение. Моли съда да уважи предявения иск като доказан и основателен. Претендира за разноски в т.ч. 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 50 лева- държавна такса и 300 лева- депозит за вещото лице по САТЕ.

В о.с.з. ответникът не се явява, не представя писмен отговор в указания срок и не взема становище.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 11.05.2023г. ответника е получил съобщение, връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК с приложение Разпореждане № 337/09.05.2023г., постановено по реда на чл.

131 от ГПК, в което изрично са му указани последиците по чл. 238 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора е връчен и препис от исковата молба.

2

В първото заседание по делото ответника не се явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Към исковата молба са представени писмени доказателства:

Протокол за ПТП № 1578141/04.03.2020г., Свидетелство за регистрация на МПС № 009848679, Удостоверение за технически преглед на ППС № 4019873/18.06.2019г., Свидетелство за управление на МПС № 284006136 и контролен талон № 6782039, Уведомление за щета от 11.03.2020г., Опис на щета № 2010007724/12.03.2020г., Калкулация на щета от 12.03.2020г., Доклад по щета № 2010007724/17.03.2020г., Удостоверение за банкова сметка, Платежен документ от 06.08.2020г. и Регресна покана изх. № РГ – 01163/03.09.2020г. до ответника и товарителница. В покрепа на твърденията в исковата молба са ангажирани гласни доказатества – разпитан е свидетеля Р.

Р. Н..

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена САТЕ, дадена от инж. Г. Т., съдът прие за установено, че от техническа гледна точка, механизма на ПТП, описан в представения протокол за ПТП и щетите върху МПС „Сузуки Гранд Вигара“, с рег. № ***** са в причинно - следствена връзка. Причинените щети по лек автомобил марка „Сузуки". модел „Гранд Внтара“, с peг. № ***** - материали по средно пазарни цени като нови или алтернативни, както и труда на извършения ремонт, съобразно представената фактура с ДДС, възлизат на 772.84 лева.

Съдът възприема заключението на вещото лице инж. Г. Т. като обективно и компетентно изготвено.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства следва, че иска е вероятно основателен. Доказателствата по делото от външна страна са формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно основание чл. 500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането. Въпреки, че според 3 заключението по САТЕ причинените щети са в размер на 772.84 лева, а исковата претенция е за 779.51 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, т.е. не е направено увеличение на основание чл.214 ал.1 ГПК, но от друга страна претендираната сума представлява реално изплатеното от ЗД „Б. И.” АД застрахователно обезщетение, за това иска е основателен изцяло.

Затова ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 779.51 лева, представляваща изплатеното от ЗД „Б. И.” АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 779.51 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба – 19.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

С оглед уважаване на предявеният иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноските, сторени от ищеца по делото, в общ размер от 450 лева /100 лева юрисконсултско възнаграждение, 50 лева- държвна такса и 300 лева- депозит за вещото лице по САТЕ/.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: с. Б., обл. Смолян, ул. П. № * ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Б. № **, представлявано от С.

П. и К. К. чрез адв. М. Г. сумата от 779.51 лева /седемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща изплатеното от ЗД „Б.

И.” АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 779.51 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба – 19.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - разноски.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 5