Определение № 291 от 14.06.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Пещера, 14.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100488 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Т. Т., чрез адв. М. П. от АК - Пазарджик, против В. И. Ш., с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът В. И. Ш. дължи на ищеца А. Т. Т. сумата в размер на 3000 лв., представляваща неплатено задължение по Договор за заем, сключен между страните на 29.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 31/30.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 66/2023 г. по описа на Районен съд - Пещера.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за заем на 29.06.2022 г., по силата на който е предоставил на ответника сумата от 3000 лв. Заетата сума била предадена на заемателя – ответника в деня на подписване на договора за заем – 29.06.2022 г. Съгласно договореното между страните, падежът за връщане на заетата сума бил 31.12.2022 г. Ответникът не върнал заетата сума на заемодателя – ищеца в уговорения срок. След настъпване на падежа на задължението ищецът многократно водил телефонни разговори с ответника и кореспонденция по Вайбър за връщане на заетата сума, но ответникът не предприел никакви действия за погасяване на задължението.

За незаплатеното задължение от 3000 лв. по Договора за заем от 29.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, ищецът се снабдил със Заповед № 31/30.01.2023 г. за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера. Ответникът подал възражение срещу така издадената заповед, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли исковата претенция да бъде уважена. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски в исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В. И. Ш., в който излага бланкетно възражение за неоснователност на предявения иск. Заявява, че оспорва обстоятелствата, на които се основава иска, без да излага конкретни доводи в тази насока. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за заем, сключен с ответника, че е предал на ответника заетата сума, настъпване на изискуемостта на задължението, както и какъв е неговият размер.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнението - че е заплатил претендираната от ищеца сума.

По доказателствата:

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира, че са допустими, необходими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.

Следва да се приложи към настоящото гражданско дело ч.гр.д. № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. чл. 146 от ГПК, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 13.07.2023 г. от 10:30 часа , за която дата и час да се 2 призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА и ПРИЕМА материалите по ч.гр.д. № 66/2023 г. по описа на Районен съд – Пещера към настоящото гражданско дело.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете страни, че спогодбата има значението на влязло в сила решение, както и че на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 3