Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 91 от 16.04.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 131/2025
Вид
Протокол № 91
Подписан
16.04.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Закон за собствеността
  • чл. 18, ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза

ПРОТОКОЛ

№ 91 гр. Варна, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500131 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:13 часа се явиха:

Въззивницата К. И. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпилата чрез ЕПЕП молба на 15.04.2025г. от адвокат И. С., като процесуален представител на въззивницата, с която е отправено искане да не се дава ход на делото и да се отложи същото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК, като е посочено, че същата не може да участва в днешно съдебно заседание по здравословни причини, за което е представен болничен лист.

Въззиваемата страна А. С. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Е. С.-Г. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

АДВ. С.: Запозната съм с молбата, това не е ново поведение на страната, така че ще предоставя на съда да прецени дали следва същата да бъде уважена и делото да бъде отложено за друга дата и час. Доколкото виждам, на колегата заболяването е фарингит, лично аз в момента съм със същото заболяване пред Вас, но законът дава това право.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, тъй като от представения болничен лист за временна неработоспособност за периода от 15.04.2025г. до 16.04.2025г., издаден в полза на адв. И. С., с определен домашен-амбулаторен режим на лечение, не става ясно същата да не е в състояние да се яви пред съда. Изискването на нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза е, че при определен 1 домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако в представеното медицинско удостоверение по образец е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Предвид липсата на такова отбелязване, съдът намира, че не е налице посоченото в нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК препятствие, което пълномощникът в случая да не може да отстрани, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. С.: Нямам възражения по проекто-доклада.

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 162/18.03.2025г.:

Производството е образувано по въззивна и частна жалба, подадени от К. И. Б. от гр. Д., насочени съответно против решение и определение, постановени по гр. д. № 602/23г. на ОС-Добрич, както следва:

1.Въззивна жалба, насочена против решение № 221/02.08.24г . , в частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати на А. С. А. от гр. Варна, сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес от смъртта на детето му Ст. А. С., настъпила поради виновното и противоправно поведение на ответницата – оставяне без постоянен надзор на посоченото дете, в качеството си на негов родител, и с това е причинила смъртта му по непредпазливост, като ответницата е призната за виновна за това деяние с присъда по НОХД № 1056/2020г. по описа на Добричкия районен съд, ведно със законната лихва, считано от 22.09.2021г. до окончателното плащане. Изложено е, че не са оспорени фактите, че ищецът е неин бивш съпруг и баща на детето им и в това си качество е претърпял болки и страдания от неговата смърт. Разбира неговата болка, защото по-голяма болка изпитва и тя като майка. Счита, че в случая претендираното от ищеца обезщетение се използва като средство за наказание на ответницата и поради това при определянето на размера съдът е подходил твърде формално. Излага, че събраните по делото свидетелски показания не са обективни. Освен това не са били отчетени изявленията на ищеца, отразени в проведените от вещите лица интервюта, от които може да се установи, че ищецът е бил психически нестабилен още по време на брака между страните, което го е принудило да посещава психолози. Освен това не е било съобразено, че ищецът е правил снимки на телефона си веднага след инцидента с детето им, очевидно с цел да бъдат използвани против 2 ответницата. В споделеното пред вещото лице д-р Ж. Н. ищецът е посочил, че понастоящем той съжителства с друга жена и има две деца. Всички тези факти е следвало да бъдат съобразени, за да се прецени обективно състоянието на ищеца и претърпените от него вреди следи смъртта на детето им. Наведени са и твърдения от въззивницата, че през периода на 2020г.-2021г. ищецът е предявил срещу нея искове за уреждане на имуществени отношения – за обезщетение за ползване на съсобствени имоти, за прогласяване нищожността на договор за дарение на имоти и за делба на съсобствени имоти. Според нея, с действията си ищецът е целял да унищожи ответницата финансово, емоционално и психически, което опровергава твърденията му, че е изпаднал в дълбока скръб и нямал адекватно възприятие на живота. Счита, че настоящото дело е проява на стремежа на ищеца да лиши ответницата от имущество и да я накара „да си плати“, но не за смъртта на детето им, а заради изпитваната от ищеца омраза и неприязън към ответницата, поради която е искал „да я изкара луда“ (според изявление отново пред вещото лице). Поради изложеното се счита, че предявеният иск е в необосновано висок размер.

Отделно от това се навежда оплакване, че съдът не е преценил формата на вината при извършване на вредоносното деяние при определяне размера на обезщетението, поради което последното е било определено в необосновано завишен размер. Претендира се отмяна на решението и след съобразяване на всички правнорелевантни факти, на ищеца да се присъди обезщетение в справедлив размер. Отправено е и доказателствено искане – да бъдат допуснати двама свидетели, с които да се установят какви са били действителните отношения между ответницата, ищеца и сина им; относно състоянието на ищеца след смъртта на детето и до периода на подаване на исковата молба. Сочи се, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като разпитът на свидетел е бил поискан още с отговора на исковата молба, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. С. А. чрез адв. Е. С. от АК-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че жалбата е бланкетна и се прави опит да се представи като жертва на действията на ищеца. Уточнен е предмета на всяко едно от заведените от ищеца против ответницата дела за периода от 2020г.-2021г., за да се обоснове тезата, че е налице предприета защита на имуществените права на ищеца поради действия на ответницата, които ги накърняват – неплащане на отдаваните под наем съсобствени имоти, за делба на последните и за разкриване на симулацията на договор, сключен от ответницата и целящ да заобиколи нормата на чл. 32 от ЗС. Освен това въззивницата е преиначила изявленията на ищеца при направените от вещите лица интервюта. Отрича да е бил психически нестабилен по време на брака с ответницата, а семейството е посещавало брачен терапевт. Отрича се да е било допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като на ответницата е бил допуснат до разпит едни свидетел, от което тя не се е възползвала. Ответницата е шиканирала процеса пред първоинстанционния 3 съд като е отлагала многократно провеждането на насрочените открити съдебни заседания. Счита се, че формата на вината има значение за наказателния съд, но не и при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поради това се счита, че първоинстанционното решение е законосъобразно, тъй като е основано на събраните по делото доказателства, които установяват вида, характера, интензивността и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на детето му. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

2 . Частна жалба, насочена против определение № 714/17.09.24г., с което по реда на чл. 77 от ГПК ответницата е осъдена да заплати на осн. чл.

78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд – Добрич, дължимата държавна такса по гр. дело № 602/2023 г. по описа на ДОС в размер на 6 000 лв., съобразно уважената част от предявения иск. Счита се, че осъждането на ответницата за заплащане на ДТ е следвало да стане с постановеното по делото решение, а като не го е сторил – само по реда на чл. 248 от ГПК, при което определението би подлежало на обжалване, ведно с решението. При липсата на искане на страна, постановяването на определение по реда на чл. 77 от ГПК, е допустимо само след влизане в сила на съдебния акт, с който се решава основателността на предявения иск. В противен случай, би се стигнало до ситуация , в която определението по чл. 77 от ГПК ще влезе в сила преди да е решен спора по съществото на делото, от който резултат зависи възлагането на заплащането на държавната такса. Освен това се счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с чл. 77 от ГПК.

Препис от частната жалба е бил връчен на А. С. А., който чрез адв. С. е депозирал отговор, в който същата се счита за неоснователна. Сочи се, че на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК именно ответницата дължи заплащането на таксата, но изискуемостта й е след влизане в сила на решението по делото. Ако въз основа на подадената от ответницата въззивна жалба решението бъде отменено, то тя няма да дължи разноски по делото, а ако бъде изменено – ще бъде определена държавната такса съобразно осъдителната част. Освен това произнасянето със съдебен акт по реда на чл. 77 от ГПК не е ограничено във времето и това може да стане по време на решаване на спора, но и след това.

Допълва се, че подадената частна жалба е недопустима поради липсата на правен интерес от обжалването, тъй като при всеки изход на правния спор ответницата ще бъде задължена да заплати държавната такса за първоинстанционното производство. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

Решението не е обжалвано от ищеца и поради това е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 150 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв., както и в частта, с която не е присъдена 4 законна лихва върху обезщетението за периода от 22.09.18г. до 21.09.21г. (по това искане е формиран мотив в решението, но не е изрично отразен с отхвърлителен диспозитив в съдебния акт).

С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без уважение искането на въззивницата Б. да бъдат допуснати двама свидетели, с които да се установят: какви са били действителните отношения между нея, ищеца и сина им; относно състоянието на ищеца след смъртта на детето и до периода на подаване на исковата молба.

А Д В . С.: Оспорвам въззивната жалба. Оспорвам частната жалба.

Поддържам представените отговори както по въззивната жалба, така и по частната жалба. Няма да сочим доказателства, с изключение на списък на разноските пред въззивната инстанция, който моля да приемете и приложите.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА списък на разноските по чл. 80 ГПК, представен от въззиваемата страна.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Уважаеми въззивни съдии, моля да оставите без уважение подадената въззивна жалба, както и подадената частна жалба и да потвърдите първоинстанционното решение на Добрички окръжен съд като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи сме изложили както в отговора на въззивната жалба, така и в отговора на частната жалба, които изцяло поддържаме и моля да приемете всеки един от тях като пледоария по съществото на спора, с оглед процесуална икономия. Моля да ни присъдите сторените разноски съобразно представения списък. Моля, в случай, че въззивникът представи писмена защита или някакъв списък на разноски, да оставите претенцията за разноски без уважение като несвоевременно заявена, в случай, че възприемете същата за своевременно предявена, моля да редуцирате адвокатското възнаграждение съобразно предвидения по Наредбата минимум, като съобразите и фактическата и правната сложност пред настоящата инстанция и неявяването на страната в съдебно заседание днес. В този смисъл моля за Вашето решение.