Решение № 4102 от 15.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4102 гр. Пловдив, 15.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330118527 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. В. Р., ЕГН ********** против П. Д. Т., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.

422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538 ТЗ.

Ищецът твърди, че ответникът издал валиден от външна страна запис на заповед на 09.11.2014 г., с който неотменимо, без протест се задължил да плати сумата от 1400 лева на падежа 09.12.2014 г. Въпреки настъпването му не погасил. Ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК № 1356/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2700/2020 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Моли за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 18.02.2020 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска – да е подписал записа на заповед; възразява за изтекла тригодишна давност, с позоваване на чл. 531, ал. 1 ТЗ; липсвало каузално правоотношение. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а искът, по който е образувано настоящото дело, е предявен в месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Допустим е и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е издаден редовен от външна страна и валиден запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо, но липсва погасяване на претендираната сума от ответника. Предвид въведеното възражение за изтекла погасителна давност, следва да докаже обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и всички свои възражения в отговора, в т.ч. - за липсата на положен негов подпис и поето задължение; за изтекла погасителна давност на вземането, а при доказване на горните елементи от ищеца – да докаже погасяване на дълга.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

Ценната книга отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане, инкорпорирано в него.

По делото е прието и се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните – заключение на СПЕ, според което – подписите, положени за „издател“ в записа, са изпълнени от ответницата.

Ето защо се приема да е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил да плати удостоверената сума в ЦК.

Само за пълнота – наличие на каузално правоотношение не подлежи на изследване в наст. пр., поради липса на въведени конкретни твърдения за такова.

Записът на заповед е абстрактна сделка и за действителността на поетите с него задължения ищецът не е необходимо да доказва наличие на каузално правоотношение.

Според т. 17 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в процеса следва да се проверят фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение на задълженията по каузално 2 правоотношение, обуславящи съществуването или не на вземането по записа на заповед, но, само ако са наведени твърдения, че менителничният документ е издаден във връзка с други договорни отношения между страните. ТакИ. конкретни твърдения, респ. възражения - с ясно посочена и индивидуализирана кауза, не са въведени от никоя страна, поради което и док. тежест не е разпределяна.

Възражението за изтекла погасителна давност е основателно. С разпоредбата на чл. 531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа. Записът е с падеж 09.12.2014 г. , следователно давностният срок изтича на 11.12.2017 г. /първи присъствен ден, 09 е събота - чл. 72 ЗЗД/.

Заявлението по чл. 417 ГПК, откогато се счита предявен искът и давността е прекъсната /фикция на чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 116, б. „Б” ЗЗД/, е постъпило в съда на 18.02.2020 г., т.е. след изтичане на давностния срок за вземането. Въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, ищецът не ангажира доказателства за спиране и прекъсване на давността. Само за пълнота се посочва, че основанията за спиране и прекъсване на давността са ясно посочени в закона. ТакИ. не се твърдят от страна на ищеца, нито има изложени конкретни факти за действия/събития, които могат да се подведат към хипотеза, предвидена в закона. Пътуване на ответницата в чужбина, респ. опит за контакт с нея, не са относими обстоятелства, т.к. не са свързани с въведени релевантни към спиране или прекъсване на давността факти, които да доказват.

С оглед прескрибирането на правото по записа на заповед, искът срещу издателя е погасен по давност, поради което – неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платено адв. възн. в размер на 440 лева, съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Р., ЕГН ********** против П. Д. Т., ЕГН ********** иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от 1400 лева по запис на заповед, издаден на 09.11.2014 г., без протест, с падеж 09.12.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 18.02.2020 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1356/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2700/2020 г. на ПРС.

3

ОСЪЖДА М. В. Р., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на П. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ...., ап. 11, сумата от 440 лева /четиристотин и четиридесет лева/ разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4