Решение № 546 от 02.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Ямбол, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100791 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Й. Ч. против „ЕОС Матрикс“ ЕАД - гр. София в качеството на универсален правоприемник на ЕОС МАТРИКС ЕООД гр.

София.

С исковата молба ищцата сочи, че н а 21.09.2011 г. между и щ ц а т а и „Първа инвестиционна банка“ АД е възникнало договорно правоотношение по силата на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта № *******, с договорен кредитен лимит в размер на 1500,00 лв, превалутирано 766,94 евро. Сочи се, че ищцата е преустановила обслужването на задълженията си по договора през месец януари 2014г., като последното плащане е извършено на 10.01.2014г. Считано от месец февруари 2014г., поради настъпила трайна забава, кредиторът е придобил правото да претендира целия размер на ползвания лимит. Сочи се, че Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Поддържа се, че в конкретния случай, предвид липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост по реда на чл. 60, ал. 2 о т ЗКИ, вземането е станало изискуемо в неговата цялост с изтичане на крайния срок на договора/картата. Предвид датата на сключване (2011г.), този срок е настъпил в рамките на 2013-2014г., от който момент е започнал да тече и законовият давностен срок за целия дълг. Поддържа се на следващо място, че от момента на изискуемостта на вземането м. февруари 2014г., е започнал да тече предвиденият в чл. 110 от ЗЗД общ 5-годишен давностен срок и същият е изтекъл окончателно през месец февруари 2019г., без да са предприемани каквито и да било действия по смисъла на чл. 116 от ЗЗД за неговото прекъсване. В подкрепа на твърдението си за изтекла погасителна давност ищцата сочи, че към месец ноември 2019г. първоначалният кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД е направил признание за несъбираемост на задължението, 1 което е вписал в Централния кредитен регистър към БНБ. Сочи, че видно от данните в същата справка от ЦКР след м. ноември 2019г. информация за процесното вземане напълно липсва в публичния регистър за период от повече от година и половина. Първоначалният кредитор е преустановил подаването на данни, предвид обстоятелството, че дългът е погасен по давност и същият е счетоводно описан с „0.00 лв. главница“. На следващо място се сочи, че в пълно противоречие с предходните вписвания и противно на всякаква правна и счетоводна логика, през м. март 2021г. в регистъра внезапно се появява ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД. Сочи се, че параметрите на вписаното от него задължение се разминават драстично с официалното състояние на дълга към момента на неговото отписване от банката - кредитор като се сочи конкретна таблица с параметри на задължението, стойност на задължението при ПИБ АД и стойност на задължението при ЕОС МАТРИКС, видно от което ответникът неправомерно е вписал в ЦКР сумата от 1601,01 евро като „усвоен размер“, при положение че договореният лимит по кредитната карта е бил в размер на 1500,00 лв.

Твърди се, че манипулирането на този показател цели да представи натрупани и погасени по давност акцесорни задължения (лихви и такси) като новоусвоена главница, което е грубо нарушение на отчетността по Наредба № 22 на БНБ.

Сочи се, че на 16.02.2026г., ищцата е отправила официално искане до ответника с цел коригиране на констатираните нарушения като получените отговори ответникът е предоставил взаимноизключваща се информация, която е в пълно противоречие с официалните данни в ЦКР - Противоречие в датата на придобиване, паралелно вписване и липса на предмет на цесията, абсурд в размерите на вземането, Липса на изпълнително основание и съдебни актове.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата в общ размер на 1601,01 евро ведно с всички акцесорни вземания за лихви и такси по Договор за издаване и обслужване на кредитната карта поради нейното погасяване по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и липса на годно изпълняемо право. Да признае за установено, че ответникът е обработвал личните данни на ищцата в Централния кредитен регистър към БНБ по неправомерен начин, в нарушение на принципите за точност и законосъобразност съгласно чл. 5 и чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и Наредба № 22 на БНБ, като е вписал невярна информация относно валутата, размера и падежа на погасеното по давност задължение. Да постанови на основание чл. 17, ал. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 20 от Наредба № 22 на БНБ, ответното дружество да извърши ретроактивна корекция (заличаване) на всички подадени от него данни в Централния кредитен регистър (ЦКР) по отношение на ищцата за целия период на неправомерното им обработване (от м. март 2021 г. до момента на заличаването ), като информацията бъде отстранена от информационната система на ЦКР с обратна сила.

Претендира се още да се осъди ответника да заплати на ищцата всички направени по делото разноски, включително държавна такса в размер на 64,04 евро.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ответното дружество, с която се 2 противопоставя на искането и са постъпили писмени доказателства, а по същество не се взема становище по основателността на исковете, а се развиват аргументи относно индивидуализиране на вземането, цесията, сключена първоначално от ПИБ АД и С.Г. Груп ЕАД, а в последствие между С.Г. Груп ЕАД и ответника ЕОС МАТРИКС ЕАД, с което всъщност ответника твърди, че му е било прехвърлено вземането в размер 3131,30 лв. от С.Г.Груп ЕАД

Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2011 год. между Първа Инвестиционна Банка АД и ищцата Д. Й. Ч. е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка *******/21.09.2011 год. В т.2 от Договора е посочен размера на кредитния лимит – 1500 лева, а в т.3 от него, срокът на ползване на кредитния лимит /овърдрафт/ - до 21.09.2013 год., както и че същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на Банката.

На 19.12.2019 год. между „Първа Инвестиционна Банка“ АД в качеството на цедент и „С.Г.Груп“ ЕАД в качеството на цесионер е бил сключен Договор за цесия № 2, с който цедента прехвърлил на цесионера възмездно пакет от свои парични вземания произтекли от договори за кредит.

На 11.12.2020 год. на свой ред между „С.Г.Груп“ ЕАД в качеството на продавач и ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на купувач е бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с който продавачът прехвърлил на купувача всички вземания произтичащи от договорите за кредит, като видно от приложение № 1 към този договор е било перхвърлено и вземане към ищцата в общ размер на 3130.30лева, от които главница – 1500 лева и лихви към 10.12.2020 год. – 1631.30 лева.

От правна страна:

В процесния случай договорът за кредит се различава от стандартния случай на потребителските кредит, доколкото става въпрос за овърдрафт, усвояван с кредитна карта и липсва приложен погасителен план.

При анализа разпоредбите от договора за кредитен лимит /овърдрафт/ се установява обаче, че в случая намират приложение Общите условия на Първа Инвестиционна Банка, и то към датата на датата на сключване на договора, които обаче не са представени по делото.

Същите са относими към падежа, като от т.7 от Договора все пак може да се изведе извод, че падежът на задължението – усвоения кредитен лимит настъпва 45 дни /гратисен период към датата на сключване на договора/, т.е. от този момент заемополучателят дължи връщане на сумата изцяло. Именно при невръщане на падежа на сумата /непогасяване на пълния размер на дебитното салдто/ на основание чл. 8 от договора се начислява и лихва.

Независимо обаче от горното, в случая страните са уговорили и краен срок на договора – 21.09.2013 год. и доколкото по делото не са установени фактически данни за автоматично 3 подновяване на договора, а и не са представени общите условя на Банката приложими към датата на сключване на договора, следва да се приеме че липсва валидно такова действие извършено от страните по договора, независимо от твърдяното от ищцата плащане на 10.01.2014 год., а и би следвало след забава продължила установен от Банката /евентуално посочен в Общите условия/ период издадената карта да е била блокирана от Банката.

В случая не може да бъде установен коректно точния момент от който е започнала да тече давността, като в случая е установен безспорно единствено крайния срок на договора – 21.09.2013 год., но дори и да се приеме изтичането на 45 дни след усвояването на всяка сума, то към датата на първото прехвърляне на вземането на ответното дружество – 11.12.2020 год. вземането е било погасено с изтичане на общия 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, погасено по давност се явява и към датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2026 год.

Или по друг начин казано, в случая, общият петгодишен давностен срок, който би започнал да тече от която и да е от посочените по-горе дати е изтекъл към датата на цедиране на вземанията в полза на ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главния дълг се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори давността за тях да не е изтекла. Тъй като обезщетението за забавено плащане е обусловено от съществуване на вземането за главницата, то с оглед установената недължимост на главния дълг, поради погасяване на вземането по давност, съдът намира, че на това основание са погасени и недължими от ответника и вземанията за лихва.

Що се касае до исканията на ищцата касаеща неправомерно обработване на лични данни от ответното дружество в ЦКР на БНБ, настоящият съдебен състав не дължи изрично произнасяне с диспозитава на съдебното си решение, тъй като компетентен орган се явява Комисията за защита на личните данни и едва ако молбата и бъде оставена без уважение, този акт може да се обжалва от ищцата пред съда, но компетентен е съответния Административен, а не общия съд. Само за пълнота настоящият съдебен състав ще посочи, че по делото не установени фактически данни обосноваващи извод ответникът да е предприел реализиране на правата си по съдебен ред, поради което единствена възможност за събиране на вземането му е доброволно плащане – чл.118 ЗЗД. Липсата на такова към момента, позоваването на ищцата погасяване на задължението и по давност, а и признатото с настоящото решение от съда погасяване вземанията с изтичане на предвидената в закона давност, води и до отпадане на легетимния интерес за дружеството да обработва личните данни на ищцата, произтичащо от процесната цесия.

При изхода на спора ищцатга има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за сумата от 64.04 евро – заплатена държавна такса.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.

„Младост 4“ бул./ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4 в качеството на универсален правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *******, че ищцата Д. Й. Ч. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я. ********* НЕ ДЪЛЖИ сумата в общ размер на 1601.01 евро /3130.30 лева/ ведно с всички акцесорни вземания за лихви и такси по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ******* от 21.09.2011 год., сключен между Първа Инвестиционна Банка АД и ищцата Д. Й. Ч..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост 4“ бул./ул.