Решение № 4873 от 07.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7757/2024
- Вид
- Решение № 4873
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 7456 от 17.06.2024 · ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4873 гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110207757 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332003569/21.02.2024 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, на В. В. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволен от НП е останал Г., който го обжалва в срок. Иска отмяна на оспореното НП, като сочи, че били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди се, че са налице и нарушения при прилагането на материалното право. Изтъква се, че нарушенията, за които бил санкциониран, не били описани по изискуемия от ЗАНН начин. Твърди се, че било налице само поднасяне на задната част на автомобила поради мокрия и хлъзгав асфалт и мимолетна малка засечка на скоростния лост на автомобила.
На последно място се поддържа, че наложените наказания са несправедливи.
Разноски не са претендирани.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с адв. С., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество той иска от съда да отмени издаденото НП като поддържа аргументите във въззивната 1 жалба и сочи, че не е осъществявано от жалбоподателя т.нар. дрифтене, а колата му е поднесла при влизането в завоя.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 11.02.2024 г., около 13:27 ч., жалбоподателят Г. управлявал автомобил „БМВ 530 И”, с рег. № СВ 8575 ТХ, като се е движил в гр. София, по ул.
„Професор Георги Брадистилов,“, до бл. 1 на Техническия университет, с посока на движение от бул. „Климент Охридски“ към ул. „Росарио“. При управлението на автомобила Г. използвал пътя (отворен за обществено ползване) за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал демонстративна и рязка маневра, изразяваща се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила, приплъзване на задвижващите колела и неколкократно поднасяне в ляво и в дясно по посоката му на движение. Движейки се по този начин Г. създавал пряка опасност за останалите участници в движението.
Движението на автомобила било пряко наблюдавано от свидетелите В. А.
В. и М. Е. Г. – и двамата автоконтрольори при СДВР 07 РУ, които лично възприели поведението на водача, защото били на близко разстояние от автомобила, а между двата автомобила не е имало други участници в движението. Свидетелите са категорични, че водачът извършвал т.нар. дрифт с автомобила - движението на автомобила се изразявало в поднасяне, чрез извеждане на автомобила извън равновесие, т.е. налице било умишлено поднасяне на задницата на автомобила наляво и надясно, чрез форсиране на двигателя от водача и по този начин автомобилът бил поставян умишлено в положение на извън контрол. Описват тези движения не като еднократно движение, а като осъщестено няколко пъти, едно след друго. Свидетелят В. подробно и последователно описва личните му слухови възприятия по „форсиране на автомобила“ и звуковия шум от двигателя му, изразяващо се в ръмжене, което му е дало основание, че не става въпрос за неволно унасяне, а съзнателен „дрифт“. Същия свидетел не е възприел на асфалта да е имало разлята течност или нещо друго, напротив излага твърдения, че настилката е била суха, което оборва защитната теза на жалбоподателя. Вярно е, че 2 свидетелката Г. не е посочила, наличието на шум от двигателя, но показанията й, в останалата част показанията й са изцяло в унисон с тези на свидетеля В..
Виждайки начина, по който се управлявал автомобилът, полицейските служители решили да спрат водача за проверка.
Ето защо, при осъществената проверка на място, полицейският служител В. Всилев съставил на водача В. Г. АУАН за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, който му бил връчен срещу подпис.
На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно постановление № 24-4332-003569/21.02.2024 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, на В. В. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели В. А. В. и М. Е. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
НП е връчено надлежно на санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай, съдът намира, че е налице доказано изпълнително деяние от обективна страна. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че 3 поднасянето на автомобила било в резултат на мокрия и хлъзгав асфалт и мимолетна малка засечка на скоростния лост на автомобила. Съдът намира, че според показанията на полицейските служители, поведението на водача е било целенасочено и желано, защото автомобилът неколкократно е поднасял наляво и надясно, като всеки път е имало презавиване и поднасяне на задната част на автомобила. Ето защо, съдът намира, че поведението на водача е било такова, че е използвал пътя не за превоз на хора или товари, а за упражняване на специфични автомобилни умения и техники, които не са позволени за демонстриране и упражняване по пътищата от републиканската пътна мрежа.
По въпроса за субективната страна – съдът счита, че нарушението е извършено при пряк умисъл от страна на водача, защото поведението му е било осъзнато и желано, т.е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, то е умишлено, т.е. нарушението е извършено виновно.
По въпроса за наказанието, съдът намира, че то е точно определено в закона и не подлежи на прецизиране, поради което е законосъобразно.
Съобразявайки горните доводи, съдът намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и съдът намира, че то следва да бъде изцяло потвърдено.
Тъй като не са претендирани разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление (НП) № 244332-003569/21.02.2024 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за нарушение на чл. 104б, т.
2 от ЗДВП, на В. В. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5