Решение № 124 от 29.05.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Момчилград, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20255150100521 по описа за 2025 година

Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д. С. К. с ЕГН- **********, предявена чрез адв.Б. Г. Й. от Софийска АК, с личен № **********, против „ТИ БИ АЙ Банк’’ ЕАД- София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Свети Наум“ №55, с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, и цена на иска- 13 454,91 лева /главница- 4 500 лева, лихви- 6 898,59 лева, и застрахователна премия- 2 056,32 лева/.

В така предявената исковата молба ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски к р е д и т № 720031227551 от 20.03.2023г., подписан с ответното дружество, за Главница- 4 500 лева, съгл.чл.7.1. от договора; Застрахователна премия в размер на 2 056,32 лева;

Застрахователна премия при фиксиран лихвен % от 41,12 %- чл.9.1. от договора; и Годишен процент на разходите в размер на 48,24 %, за срок от 48 месеца.

Заявява, че е изплатил всички плащания по договора и погасителният план. Въпреки плащанията ищецът счита, че така сключеният между него и 1 ответника договор е недействителен, като развива подробни доводи в тази насока.

Посочва, в ГПР не са включени всички разходи по допълнителни услуги, и по конкретно- застрахователната премия, която съставлява разход на потребителя. Налице е била неясно посочване на ГЛП. Поради и това счита, че договорът е недействителен и съответно нищожен по смисъла на чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, т.к. ГПР и ГЛП не съдържали всички елементи, изискуеми за тяхната действителност и информираността на потребителя.

Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност в исковата молба.

Моли съда да приеме, Договор за потребителски кредит № 720031227551 от 20.03.2023г., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН поради противоречието със закона.

Претендират се и разноски по делото.

В съдебно заседание ищ еца не се явява и не представлява, като чрез пълномощник- посоченият по-горе адвокат представя писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат присъдени направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, чрез ю.к.В.Ц. е представил писмен отговор, като намира исковата претенция за неоснователна по същество и оспорва изцяло изложените от ищеца претенции и твърдения, като подробни съображения за това излага в същото. Счита претенциите за напълно неоснователни, и намира, че същите следва да бъдат изцяло отхвърлени. Съображения за това излага в отговора. Претендира за разноски по делото, и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

В съдебно заседание, страната, редовно призована, не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото като доказателство е приложено копие на Договор за потребителски кредит № 720031227551 от 20.03.2023г., подписан между ИЩЕЦА и ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк’’ЕАД, по силата на който кредитополучателят е следвало да върне сумата от 6 556,32 лева, при получена сума от 4 500 лева, както и е трябвало да заплати сума от 2 056,32 лева- Застрахователна премия. Общата сума, която е 2 следвало да се върне възлиза на 13 454,91 лева.

В договора се предвижда и ГПР от 48,24 %, годишен лихвен процент /ГЛП/- 41,12. Към договора е приложен погасителен план за изплащане на дължимата обща сума от 13 454,91 лева на 48 вноски- посочени като главница и лихва по месеци и общо/ 6 556,32 лева- главница и 6 898,59 лева-лихви/.

Като доказателства са процесният договор и погасителен план към договора, Стандартен европейски европейски формуляр за предоставяне на информация за потр.кредити/; Заявление- декларация и Деклрация по чл.42 от ЗМИП от кредитополучателя- ищец; условия за застраховка на кредит и декларация от кредитополучателя за застраховка на същият; Общи условия на дружеството- ответник за застраховките на кредитите и сметките.

С тези писмени доказателства, неоспорени от страните, се установява, че действително са уговорили посочените условия и следало да върне сума в размер на 13 454,91 лева, при получени 4 500 лева, като е следвало да заплати и застрахователна премия от 2 056,32 лева. Сиреч, установи се, че ищецът, като кредитополучател е заплатил по настоящият договор обща сума в размер на 13 454,91 лева, от която главница- 4 500 лева, лихви- 6 898,59 лева, и застрахователна премия- 2 056,32 лева.

Съдът приема изцяло заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, с която се установява, че ищецът действително е заплатил съответни суми в полза на ответното дружество- като заключението е подробно в тази насока. Вещото лице е посочило, че при определянето на ГПК не са включени и не са предвидени такси за отпускане, одобряване и усвояване на кредита или оценка на риска. Освен това застрахователната премия не била включена при определяне на ГПР, като същата е била включена към размера на главницата по кредита- към сумата от 4 500 лева.

Предвид гореизложеното съдът съдът намира, че така предявеният искглавният иск /за прогласяване недействителността на целият договор/ е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По делото са предявени искове за установяване на нищожността на потребиелско договаряне поради противоречие с правилата за потребителска закрила. Учреденото между страните отношение има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК 3 легална дефиниция. Кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съобразно които в случай, че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.

2 и чл.12 ал. 1 т. 7-9, според чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.

В настоящият случай, макар потребителското качество на ищеца, съдът не може да се произнася служебно по всички основания за нищожност на договора поради накърняване на потребителската закрила, каквото задължение е налице ако потребителят е ответник в исково производство.

Когато искът е прявен срещу потребител, последният е длъжен, под страх от преклузия, да изчерпи всички възражения срещу иска. Съответно, в същите рамките се разпростира задължението на съда за съдействие на по-уязвимата страната. Когато, обаче потребителят е този, който инициира съдебния процес, предметът на иска се очеравата от него. В този случай следва да намери проявление принципът на диспозитивното начало- чл. 6 ал. 2 от ГПК, съгласно който съдът е обвързан от конретният обем на защита, заявен в исковата молба. Обратното би ознававало съдът да се произнесе по незаявено основание за нищожност. В този смисъл, в настоящия случай, съдът не следва да извършва служебна проверка действителност на други договорни клаузи извън посочените от ищеца. Ето защо по делото съдът е ограничен единствено до преценката за съотвествие на договора с изискването на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.

Съгласно изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 от ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1 т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи покредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за 4 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат наприлагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно тълкувателните мотиви на решение на СЕС по C‑714/22, ако допълнителните услуги, съпътстващи кредитирането са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването на кредит, същите следва да се включат като част от ГПР.

Решението е основано на т 3 б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 28.04.2008г. За преценката дали присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна програма, е необходима предпоставка за отпускане на кредита, следва да бъдат изследвани всички обстоятелства по сключването на договора, а не само съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи.

В процесния договор изрично е предвидено, че при сключването му, потребителят не е длъжен да сключва застраховка (чл.19), а може да го направи по свое желание и усмотрение, без това да е задължително условие за сключване на самия кредитен договор. Видно от приетите по делото доказателства, донякъде и съдебната експертиза, чрез приложението на банката, осигуряващо сключване на договора от разстояние, може да се избере изрично посочена опция за отказ от застраховане. Макар на пръв поглед, от представените доказателства, да се установява, че се касае за доброволно сключена застраховка на кредит, съдът намира, че по същество е заобиколено изискването чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като кредитополучателят е лишен от възможността да направи пазарно обоснован извод за сключване на договор за застраховане. Преддоговорното поведение на ответника практически стимулира кандидатстващия да се съгласи на допълнителна застраховатална услуга, без същевременно на лицето да се разясняват предмета на услугата и рисковете при отказ от застраховане. В приложението на банката, чрез което е постигнато съгласние за кредитиране, потребителят формално е уведомяван за възможността да откаже застраховката.

5

В случая предвид изложените по-горе съображения съдътприема, че разходът за застраховка не е поет въз основа на информиран избор на потребител, поради което и следва да се отрече нейния доброволен характер.

Ето защо и на осн. чл.11 от ЗПК застраховката следва да се отчита като разход при изчисляване размер на ГПР. Този разход е известен на кредитора към датата на сключване на договора, поради което и същият е следвало да го оповести надлежно.

Константна е практика, че изискването за съдържанието на ГПР е нарушено, не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/. Приема се, че ГПР е онази най- съществена част от предмета на възмездното кредитиране, която служи за ориентирането на потребителя в предлаганите продукти на пазара и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга към собственият му личен интерес /Решение по дело C‑714/22 на СЕС/. Затова съответно на изискването на закона е само договаряне, при което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез точно отчитане на лихвените и нелихвените (застрахователни) разноски.

Поради тези съображения и вземайки предвид констатираните отклонение от чл.19 ал.1 от ЗПК при формиране на стойността на ГПР в договор за потребителски кредит № 720031254517/ 01.10.2022 г., валидността на сделката следва да се отрече, с аргумент от правната норма на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.