Присъда № 57 от 11.11.2024, Районен съд - Силистра

Мотиви към присъда № 57 от 11.11.2024 год. постановена по НОХД № 267/2024 г. на СсРС

Производството пред РС Силистра е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Силистра обвинителен акт срещу подсъдимия:

Г. П. Г., роден на . ЕГН**********, който е обвинен в това, че на 08.11.2023 г. в гр.Силистра, обл. Силистра, в качеството на помагач, умишлено улеснил К. И. К. с ЕГН ********** от гр.София, да излезе през границата на страната /(през границата на Република България с Румъния/ между 660 - 659 гранични пирамиди, без разрешението на надлежните органи на властта (служители на Гранично полицейско управление - Силистра) и не през определените за това места, като му показал мястото, дал му съвети и разяснения, транспортирал го с личния си автомобил марка „Субаро“ модел „Легаци“, зелен на цвят, с рег.№ТХ **** АР до мястото на преминаване на държавната граница и е повдигнал оградната мрежа, за да го улесни да премине престъпление по чл. 279, ал. 1 вр. с чл.20 ал.4 от НК.

Прокурорът, като намери обвинението за безспорно доказано, пледира за налагането на наказания по вид “Лишаване от свобода” и “Глоба” в минимален размер, като изтърпяването на първото бъде отложено на основание чл.66 от НК.

Защитникът на подсъдимия, подробно анализира доказателствата, намира че обвинението не е безспорно доказано, като развива и съображения за неправилно приложен на материалния закон. Пледира за оправдателна присъда.

Подс.Г. Г. не се признава за виновен и дава подробни обяснения, с които отговаря на обвинението предявено му от прокуратурата.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2023 г. на съвместен ГКПП Силистра — Остров е проведена среща за предаване/ приемане на българския гражданин К. И. К.с ЕГН**********, роден на . г., в гр. София, постоянен адрес гр. София, ж.к. „.

Същия е установен като нарушител на държавната граница между 660 - 659 гранични пирамиди, като е излязъл през границата на страната в посока Румъния. За горните обстоятелства освен приложени писмени доказателства свидетелства и И. Л.-служител в Гранично полицейско управление- Силистра.

За извършеното престъпление по чл.279, ал.2,, във вр. с ал.1 от НК спрямо К.

К. е проведено друго съдебно производство, това по НОХД№ 234/2024г. по описа на РС-Силистра, решено със споразумение №54/01.03.2024г., като се е 1 признал за виновен и се е съгласил да търпи наказание от осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2500 лева. От завереното копие на протокола с което делото е било решено със споразумение е видно, че в обстоятелствената част на обвинението му не е посочено при извършване на престъплението да е бил подпомогнат от друго лице, с което да са действали в съучастие.

В настоящото съдебно производство качеството на К. К. е на свидетел.

Същият дава показания, че е бил подпомогнат да излезе през границата на страната от подс.Г. П. Г. от гр.Силистра, когото разпознава в проведено съответно процесуално следствено действие в досъдебното производство.

Свид.К.К. от 14.02.2020г. имал наложена забрана за напускане пределите на Р.България, мярка на процесуална принуда наложена по НОХД № 1813/2020г. на Софийски РС.

На 06.11.2023г. е бил спрян от граничните власти на ГКПП-Оряхово и му е бил съставен предупредителен протокол на осн. чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР да не се явява за излизане от Р.България поР. наложено ограничение за напускане на страната на осн. чл.75, т.3 ЗБЛД. Макар да бил предприел действия по съответния ред, към посочения период мярката за процесуална принуда не била отменена.

На следващият ден 07.11.2023г. предприел пътуване с лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № . съпроводен от приятелката си свид. Е. В. В. и майка си свид. Д. А. Д.. Организатор била последната свидетелка, която твърди, че чрез своя позната се свързала с лице от гр.София, което ще подпомогне синът и да излезе през границата на страната за Румъния. Така във вечерните часове на посочената дата пристигнали в гр.Силистра на бензиностанция ОМВ. Паркирали и изчакали в района, където пристигнал и подс.Г. П. Г. с л.а. „Субаро“ модел „Легаци“, зелен на цвят, с рег.№ТХ **** АР. Свидетелите К., Д. и В. твърдят, че подсъдимия се представил с името Т.и е следвало да подпомогне първия да премине държавната граница. Тази група свидетел също така дават показания, че за това на подсъдимия е било заплатено. Уговорките и заплащането било извършено от свид.Д., която заплатила и на посредника им от гр.София. Същата нощ подс.Г. съпроводил свидетелите до хотел в който да пренощуват, както и до място за бързо хранене и в парка на града, където се разходили.

От своя страна подсъдимият твърди, че срещата им на бензиностанцията била случайна,като им направил и услуга да им посочи место за пренощуване, в случая хотел „Роди“. Освен това се уговорили и със свид.К. на следващата сутрин да го откара до определен адрес в града. Разделили се и на следващата сутрин 08.11.2023г.,около 06,00 часа подс.Г. се срещнал със свидетеля в хотела където се бил настанил. Двамата с автомобила на подсъдимия потеглили към адрес в гр.Силистра, кв.“Изток“, а след тях с л.а. „Алфа Ромео“ с peг. № ., се движили свид.В. и свид.Д.. Последните поели към ГКПП-Силистра-Остров, а подсъдимия и свид.К. продължили движението си. Двете свидетелки с 2 превозното средство преминали държавната граница в посока Румъния.

Подс.Г. откарал свид.К. до посочено от последния место.

Версиите на тази група свидетели и обясненията на подсъдимия са различават. Свид.К. твърди, че му било показано от къде да премине границата, като дори му е била издърпана и оградната мрежа. Освен това било разяснено на свид.В. и свид.Д. къде в Румъния да изчакат своя близък.

Обясненията на подсъдимия са, че преди да отиде на робота е откарал свид.К. до место с адрес, за които последния се ориентирал от телефона си, след което се разделили.

На 09.11.2023г. в условията на неотложност в дома на подс.Г. били извършени процесуално значими действия претърсване и изземване, при което не били открити предмети с характер на веществени доказателства.

Свид. Д. твърди, че е заплатила на подсъдимия при първата им среща сумата от 1000 (хиляда) евро в купюри от по 50 и 100 евро. В дома или у самия подсъдим не са били открити банкноти в евро, каквато била целта на претърсването и изземването.

На 10.11.2023г. на полицейски орган, управителя на бензиностанция ОМВ в гр.Силистра доброволно предал един бр. магнитен носител с видеозаписи от камерите на обекта.

От заключението на видео - техническа и лицево - идентификационна експертизи се установява, че на 07.11.2023г. в 19:11:45 часа камерите са заснели лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № ., а в 19:29:47 на същата дата камерите са заснели лек автомобил „Субаро“ с peг. № ТХ****АР, зелен на цвят. След като водача на лек автомобил „Субаро“ с peг. № ТХ****АР маха с ръка, трите лица които до тогава се намират на в заведение навън се качват в лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с peг. № . и двете МПС-та потеглят , като водещ е лек автомобил „Субаро“, модел „Легаци“, зелен на цвят с peг. № ТХ****АР. Снимковите кадри са с качество което не позволява лицево – идентификационно изследване, тоест безспорното идентифициране на лицата.

От извършени справки в информационните масиви на МВР е установено, че собственик на МПС марка „Субаро“, модел „Легаци“, зелен на цвят с peг.

№ ТХ****АР е българския гражданин Г. П. Г. от гр.Силистра, с ЕГН **********.

Свидетелите и подсъдимия, съответно в показанията си и обяснението не отричат ползването и пътуването с посочените МПС на инкриминираната дата.

В показанията дадени пред съда от свидетелите Д., К. и В. се установиха съществени противоречия, което мотивира състава на съда да ги оцени като недостоверни. На първо место относно организацята на пътуването. Свид.Д. твърди, че това е станало приблизително седмица преди 08.11.2023г., следа като синът и не успял да премине през ГКПП-Оряхово. Събраните писмени доказателства сочат, че опита на свид.К. да премине границата през 3 определените за това места е два дни преди инкриминираната дата. Свид.Д. от друга страна твърди, че чрез нейна позната се е свързала с човек от гр.София, към когото се е обръщала с името П., който да съдейства за преминаването през границата на сина в гр.Силистра и то след неуспешния му опит да премине през ГКПП-Оряхово. Така съобразно показанията на тази свидетелка и по предоставения от нея телефонен номер

....., след справка с предприятията предоставящи, обществени електронни съобщителни мрежи и услуги в хода на съдебното следствие бе установен свидетеля П. В. В. от гр.София. Като абонат на посочения телефонен номер се води майка му, но го е ползвал и той. Свидетеля отрича да познава свид.Д. и свид.М. Т. Х.. За последната се твърди от свид.Д., че ги е свързала, като предоставила посочения тел.номер. От своя страна свид.Х. твърди, че е съдействала за свързването между двамата свидетели във връзка с покупко- продажба на МПС по друго време, много преди инкриминирания период, тоест не с оглед преминаване на държавната граница. Посочените свидетели установени в хода на съдебното следствие твърдят, че не познават никого от гр.Силистра и по повод настоящото дело за първи път са посетили това населено место.

В показанията си свид.К. твърди, че по време на пътуването им към гр.Силистра на 07.11.2023г. майка му няколко пъти е разговаряла по телефона с подс.Г.. Горните обстоятелства се опровергават от събраните доказателства.

Подс.Г. към инкриминирания период е ползвал тел.№ .... регистриран в мрежата на „Виваком България“ЕАД на името на баща му. От мобилното устройство на подсъдимия не са осъществявани комуникации с мобил.номера ...., ..... и ..... , ползвани съответно от свид.Д., свид.В. и свид.К.. С пълна сила важи и обратното от номерата на свидетелите не са провеждани разговори на тел. номер ползван от подсъдимия. От справките за ...... ползван от свид.Д. е установено на 07.11.2023г. е ползван мобилен интернет, като в 18,12, 18,27 и 18,58 часа са проведени три входящи разговора с № ...... От друга страна не са осъществявани каквито и да е комуникации между номерата ползвани от свид.П. В. и подс.Г. Г..

Анализа на събраните гласни и писмени доказателства не налага извода, че между, подс.Г. и свид.Д. чрез посредничеството на други лица да е имало каквато и да е предварителна уговорка да подпомогне синът и свид.К. К. да премине държавната граница между Р.България и Румъния, на територията на гр.Силистра.

Реално показанията на свидетелите Д., К. и В. в съществената част касаеща обвинението се опровергават от показанията на М.Х. и П.В. и от части от данните събрани от предприятията предоставящи, обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.

Следва да се има предвид, че свид.К. К. е бил осъждан от 2015г. до 2022г. дванадесет пъти.

Опровергаването на показанията дадени от свид.Д. и свид.К. с други доказателства и доказателствени средства е мотивирал съда, да оцени същите 4 за недостоверни. Следва да се има предвид, че обвинението се гР. основно на тези показания и снимковия материал изготвен при двете технически експертизи.

От друга страна при реализация на тезата си на защита, подсъдимия е посочил действията на подс.К. за преднамерени, тъй като бил сподели за това пред свид.Е. В. И. по време на съвместната им изолация в ОЗ „Следствени арести“-Силистра. Така е изградена и версия за евентуално приписване на помагачество извършено от подс.Г.Г..

При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, не може да се докаже безспорно, че от подс.Г.Г. е извършено деяние, което да представлява престъпление, като това е единствения възможен извод. Явно е, че свидетелските показания са крайно неубедителни, а освен това може да се направи съждение, че по скоро поведението на свид.Д. е укоримо, обстоятелство убягнало на обвинението. Съществените разминавания във времево отношение на свидетелските показания и относно релевантни към обвинението на Г.Г. обстоятелства, са били достатъчни на състава за да недава вярна на същите. Не без значение са представените добри характеристични данни за подсъдимия и данните за многократните осъждания на свид.К. К..