Протокол № 235 от 10.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 235 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500518 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:22 часа се явиха:

За жалбоподател „Р.Ш.Б.“ ЕАД, редовно призовани, не се явява представител.

Жалбоподател З. З. З., редовно призован не се явява, за него се явява адвокат П. Д..

Съдът докладва молба от „Р.Ш.Б.“ ЕАД чрез адвокат С. Т., с която заявява, че е възпрепятствана да се яви в днешното съдебно заседание и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие.

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №1054/13.07.2023 г. по гр.д.

№3061/2022 г. на ОС – Пловдив, постановено по обективно съединени искове по чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от ищеца „Р.Ш.Б.“ЕАД, 1 против ответника З. З. З., с което съдът е уважил частично предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 30 045,36 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди на л.а.“Б.М.В.“ с рег.№.... по време на ползването му, дължимо на основание Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, сключен между страните на 14.07.2021 г., ведно със законната лихва: върху главница от 12 018,16 лв. за периода от 22.07.2022 г. до окончателното плащане; - върху главница от 3004,54 лв. за периода от 11.08.2022 г. до окончателното плащане; - върху главница от 3004,54 лв. за периода от 14.09.2022 г. до окончателното плащане; - върху главница от 3004,54 лв. за периода от 13.10.2022 г. до окончателното плащане; - върху главница от 3004,54 лв. за периода от 10.11.2022 г. до окончателното плащане; - върху главница от 3004,54 лв. за периода от 12.12.2022 г. до окончателното плащане; - върху главница от 3004,54 лв. за периода от 10.01.2023 г. до окончателното плащане; С обжалваното решение се отхвърля като неоснователно искането за присъждане на законна лихва: - върху главницата от 3004,54 лв. за периода от 22.07.2022 г. до 10.08.2022 г.; - върху главницата от 3004,54 лв. за периода от 22.07.2022 г. до 13.09.2022 г.; 1 - върху главницата от 3004,54 лв. за периода от 22.07.2022 г. до 12.10.2022 г.; - върху главницата от 3004,54 лв. за периода от 22.07.2022 г. до 09.11.2022 г.; - върху главницата от 3004,54 лв. за периода от 22.07.2022 г. до 11.12.2022 г.; - върху главницата от 3004,54 лв. за периода от 22.07.2022 г. до 09.01.2023 г. С обжалваното решение е бил отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 243,50 лв., представляваща неустойка по т.20 от Списъка на неустойките, представляващ Приложение №1 към Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, сключен между страните на 14.07.2021 г., като страните са осъдени да заплатят разноски по съразмерност.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№25179/11.08.2023 г., подадена от ищеца „Р.Ш.Б.“ЕАД, чрез адв. С. Т., се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният иск по чл.92 от ЗЗД. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение в тази част. С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, но е 2 пропуснал да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за размера на дневната наемна цена на автомобила, която служи като база за изчисляването на размера на неустойката, с което е допуснато нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК. Пропускът на съда да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за част от релевантните факти, се е оказал решаващ за крайния извод на съда за неоснователност на претенцията за неустойка, поради което съставлява съществено процесуално нарушение от страна на съда. С оглед на това, на осн. чл.266, ал.3 от ГПК, се иска да бъде приета от въззивния съд като писмено доказателство Справка за наемните цени на автомобилите за съответните периоди, с превод на български език, за наемните цени на автомобилите за период от 2017 г. до 2022 г. В резултат от реализирания пътен инцидент, за периода от датата на ПТП /10.10.2021 г./ до прекратяването на Договор за лизинг и връщане на автомобила /22.03.2022 г./, общо 162 дни, е било невъзможно ползването му по предназначение, което съществено е засегнало търговската дейност на „Спарк“ /търговско наименование на ищеца „Р.Ш.Б.“ЕАД/. Наред с това, през този период ищецът е заплащал месечните си лизингови вноски по Договор за оперативен лизинг №7126, без да може реално да използва автомобила, за които вреди се дължи и уговорената неустойка по т.20 от Списъка на неустойките, представляващ Приложение №1 към Договора за наем, дължима при всеки случай на увреждане на превозното средство в резултат на ПТП, причинено от наемателя, съгласно чл.4.3. от Договора за наем. Размерът на дневната наемна цена е посочен в интернет страницата на „Спарк“ и се актуализира периодично, като за удостоверяването й се представя приложеното към въззивната жалба писмено доказателство - Справка за наемните цени на автомобилите за съответните периоди, като датата, от която е валидна посочената цена, е посочена в последната колона. В случая, размерът на дневната наемна цена, считано от 21.05.2021 г. (валиден за процесния период) е 109,00 лв. за уикенд дни ( в какъвто ден е възникнало ПТП), като дължимата неустойка по т.20 е в размер на 75% от тази сума – т.е. 81,75 лв. на ден – т.е. общо за посочения период от 2 162 дни сумата от 13 243,50 лв. Настоява се за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска за неустойка, и постановяване на ново по същество, с което този иск да бъде уважен изцяло.

Заявява се претенция за направените разноски за въззивното производство, както и за съответно преразпределяне между страните на разноските за 3 първоинстанционното производство.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№26586/30.08.2023 г., подаден от З. З. З., чрез адв. П. Д., редовно упълномощен за всички инстанции с пълномощно на л.31 от делото на ПОС.

Заявява се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. В доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест по иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да докаже наличие на клауза за неустойка в процесния договор за наем и възникване на основание за нейната дължимост, размера на неустойката и периода, за който е дължима. С доклада по делото съдът не е задължен да посочва на страните какви конкретни доказателства следва да представят. Подлежащите на доказване факти са тези, които са спорни по делото, и в случая съдът ги е очертал, като е дал възможност на страните да предприемат необходимите според тях процесуални действия. Решението в обжалваната част е правилно като резултат, но е постановено при процесуални нарушения – вземанията – предмет на делото са прехвърлени на трето лице, което възражение не е обсъдено от съда. Не са обсъдени и възраженията за нищожност на неустоечната клауза по т.20, поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/, поради излизането й извън присъщите й функции, а също така поради нейната неопределеност и неопределяемост, уговарянето й ез краен срок, и непосочването на начина, по който се определя нейният общ размер.

Крайният срок, за който ще се начислява неустойката, следва да определен към момента н сключване на договора, а не да бъде в зависимост отволята на кредитора, както е в настоящия случай. Съобразнот.4.3. от договора наемателят не дължи обезщетение за вреди и неустойки, защото отказът на застрахователя е по вина на наемодателя и вредите следва да останат за негова сметка. Клаузите за неустойки са неравноправни клаузи от договор, сключен с потребител, което възражение съдът не е обсъдил, а без да изложи мотиви, е приел за неоснователно, който краен извод е в противоречие с чл.143 от ЗЗП. Ответникът не е обвързан от общите условия и списък с неустойки, защото не е спазено изискването за полагане на подпис, съобразно чл.147а от ЗЗП. Не е ясно кога и от кой орган на ищеца са приети общите условия и списък с неустойки, както и дали са действали при сключването на 4 договора именно в претендираната редакция. Ответникът не е обвързан от договора за наем, защото ищецът 3 като търговец не е изпълнил задължението си по чл.47 от ЗЗП да му предостави по ясен и разбираем начин цялата информация в този текст. Възразява се срещу доказателственото искане за приемане на посоченото писмено доказателство, тъй като непредставянето му не се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение, а на процесуален пропуск на страната да го представи своевременно. Писменото доказателство, приложено към албата не е подписано и не е ясно кой е негов автор, кога е съставено и за какви цели.

Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение в частта му по иска с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Заявява се претенция за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. С Въззивна жалба вх.

№26584/30.08.2023 г., подадена от З. З. З., чрез адв. П. Д., се обжалва решението в осъдителната му част по предявения иск с правно основание чл.233, ал.1 и чл.82 от ЗЗД, както и в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сумата от 30 045,36 лв. не е стойност на вреди по наетата вещ, а сума, която ищецът се е съгласил да плати на лизингодателя, за да прекратят договора за лизинг, като прекратяването е по взаимно съгласие на страните по него, а не поради повреждане или погиване на вещта. Плащането на тези суми от ищеца на третото лице - лизингодател, не е непосредствена последица от действията на ответника, а пряк резултат от споразумението за прекратяване на договора за лизинг. Дори да се приеме, че плащането на тази сума съставлява претърпяна загуба и пропусната полза, то те не са непосредствена последица от неизпълнението, и не са могли да бъдат предвидени при сключването на договора и ответникът не отговаря за тях. Ищецът твърди, че претендираната от него сума 30 047,36 лв. е равна на платеното от него на лизингодателя, а не че платеното от него се явява вреда от ползването на автомобила. Подлежаща на обезщетение е вредата от физическото увреждане на автомобила, а не сума платена по друг договор на друго лице. Когато разходите за поправяне на вещта са по-големи от нейната стойност, размерът на вредата следва да се определи като разлика между пазарната стойност на вещта към момента на увреждането и нейната остатъчна стойност, която в конкретния случай не е 5 незначителна. Приети са недопустими доказателства – под №3 и №4 в исковата молба, като въпреки изричното възражение е прието писмено доказателство на английски език без превод на български език. Неправилно съдът е приел, че на снимковия материал са отразени именно нанесените по автомобила щети при процесното ПТП – не е ясно кога, от кого и при какви обстоятелства са изготвени снимките. Не се установява представената оферта от „М.“ООД дали отразява действително увредените части от автомобила и необходимост от подмяната им. Съдът е направил погрешни фактически и правни изводи от част от представените доказателства – в представения АУАН няма описание на щетите по автомобила, и същият е съставен значителен период от време след процесното ПТП. Не са обсъдени наведените от ответника правоизключващи възражения за нищожност на клаузите за неустойки, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор, за неприложимост на неустоечните клаузи и представените общи 4 условия към конкретното правоотношение, както и доводите за наличните несъответствия в доказателствата, липсата на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, чието обезщетяване се търси, както и факта на извършеното цедиране на вземането от ищеца, за което ответникът е бил уведомен с представеното с отговора уведомление. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 30 045,36 лв. обезщетение за причинени вреди, ведно със законните лихви, и сумата 600 лв. неустойка по т.8 от Списъка на неустойките – Приложение №1 към договора, и сумата от 2574,26 лв. разноски за производството, и вместо него да бъде постановено ново решение по същество, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Въззивната жалба на ответника е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, с Определение №2059/30.08.2023 г. жалбоподателят е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.