Решение № 5377 от 08.08.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.София,

08.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

І ГО, 21-ти с-в, в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10241 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240 във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х.К.АД твърди, че по договор за заем № НСТ-02-0876-1/23.03.2010 г. предоставил на ответниците паричен заем в общ размер 26 500 евро, като средствата са предоставени по следния начин: вътрешен трансфер на сумата 25 100 евро, с която било извършено прихващане от Х.К.АД на дължими суми от заемателите за пълно и окончателно погасяване на задължения по друг техен заем по договори № НСТ - 2000 – 027 - ********** / 19.07.2005 г. и № СТХ – 2000 – 027 -**********/ 19.07.2005 г. и банков превод за сумата 2738.16 лв. /левова равностойност на 1400 евро/ - директен превод от името и за сметката на Д.Н. към „К.“ ООД с основание на превода „начална гаранционна премия по договор № СТХ-02-0876-1/ 23.03.2010г. След като предоставил средствата в съответствие с договора за заем и сключената договорна ипотека с нот.акт № 45, том ІІ, рег.№ 7826, дело № 206/2010 г., ищецът сочи, че заемателите е следвало да заплащат ежемесечни погасителни плащания на лихва и главница съобразно подписаният от страните погасителен план. В нарушение на договореното, заемателите не извършили такива плащания след 15.01.2011 г.

Поради това, съобразно уговореното между страните, целият заем станал предсрочно изискуем. С декларация от 30.06.2011г. заемателите признали невъзможността си да обслужват кредита, както и ликвидността и изискуемостта на сумите по заема: дължима главница 26500 евро; дължими лихви 4240 евро; дължими наказателни лихви 3975 евро.

Заемателят и солидарен длъжник ответника Д.Х.Н. потвърдил изискуемостта и ликвидността на вземанията на заемодателя в справка от 10.01.2012 г.

Ищецът сочи, че на 14.09.2011 г. е подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу ответниците като длъжници, включващо: 2000 евро – част от дължима главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. По образуваното производство гр.д.№ 38889/2011 г. по описа на СРС, 41 с-в била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Тъй като длъжниците подали възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, е образувано гр.д.

№ 20781/2012г. на СРС по реда на чл.422 от ГПК да бъде установено съществуване на паричното вземане по издадената заповед, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно погасяване на задълженията. Съдът е уважил иска на ищеца с влязло в сила решение. Счита, че има безспорно и изискуемо вземане срещу ответниците като солидарни длъжници. Моли съда да ги осъди да му заплатят солидарно следните суми: 24 000 евро като част от непогасена главница по договора за заем, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 23.07.2012г., 4000 евро като част от обща непогасена договорна лихва дължима за периода 15.04.2010г. – 22.07.2012г. и 4000 евро част от непогасена наказателна лихва за забава дължима за периода 15.04.2010г. – 22.07.2012г. Претендира и направените по делото разноски.

Ответниците Д.Х.Н., ЕТ „Ф.Х.“, К.Д.Н. и Х.Д.Х. оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Правят възражение, че не дължат изпълнение по договора за заем, тъй като същият е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Поради това нищожен е и сключения договор за учредяване на договорна ипотека. Правят възражение, че договорът е сключен и в противоречие със ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета касаещ неравноправните клаузи в потребителските договори. Не оспорват, че по договор № НСТ-2000-027-**********/19.07.2005 г. са получили в заем сумата 23600 евро от ищеца със задължение да върнат същата в определените срокове. За обезпечаването му бил сключен договор за учредяване на договорна ипотека № 26, том ІV, рег.№ 14185, дело № 527/2005 г. върху апартамент № 26, находящ се в гр.София, ж.к.********. Освен това за обезпечаване на задълженията са подписали и записи на заповед. Сключен бил и договор за гаранция № СТХ-2000-027-**********/19.07.2005 г., съгласно който К.

ООД се съгласява да гарантира дълга по паричния заем. Поради това при отпускане на заема им била преведена сумата 20000 евро, а останалите 3600 евро били трансферирани директно на К. ООД. Последната сума било договорено, че представлява „първоначална премия по договора за гарантиране на задълженията“ им към Х.К.АД. Извън тази сума ежемесечно погасявали задълженията си по договора за заем и договора за гаранция. Така, за дълг от 20000 евро заемателите са предоставили обезпечения с ипотека на имота, записи на заповед и договор за гаранция. В договора било посочено, че лихвата по заема се определя на база 6 месечен Либор, прибавен към фиксирана надбавка в размер на 0.50% месечно, но не по-малко от 0.70%. Нивото на 6 месечния Либор се понижавало, но въпреки това корекция на дължимата лихва по договора не последвала. Напротив, лихвата нараствала. Правят възражение, че сочената клауза е неравноправна с довод за приложение на чл.143 от ЗЗП, тъй като лихвата може да бъде само увеличавана, а не и намалявана, което води до неравновесие в правата и задълженията на страните. Твърдят, че след подписване на договора започнали да изпълняват стриктно задълженията си, но вноските били завишавани. Твърдят, че не са имали желание за сключване на договора за гаранция, но това било поставено като условие от заемодателя за отпускане на кредита.

Вследствие, били принудени да подпишат и договор за заем № НСТ-02-0876-1/23.03.2010 г. Към този момент били погасили близо 43000 лева на ищеца. Предмет на последния договор за заем била сумата 26500 евро за пълното и окончателно погасяване на задълженията по предходния договор от 2005г. Сумата по него не била получена от тях реално, а с нея били рефинансирани сумите по предходния договор и отново била преведена сумата 1400 евро по нов договор за гаранция на К. ООД като лихва се начислявала и върху нея. Заявяват, че са подписали този договор и са учредили втора ипотека върху същия вече ипотекиран имот под страх да не загубят жилището си. Отново заемодателят гарантирал вземанията си с обезпечения надвишаващи многократно самият заем. Гарантът по вземането К. ООД също получавал ежемесечни вноски. Считат, че ищецът и К. ООД са свързани лица и имат неправомерно поведение. Претендират и направените по делото разноски.

С определение от 30.11.2015 г. на страната на ответниците, като подпомагаща страна е конституиран К. ООД. Третото лице не е заявило становище по исковете.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните , установи следното от фактическа страна:

От приложения договор № НСТ-02-0876-1/23.03.2010 г. се установява, че Х.К.АД е предоставил на ответниците Д.Х.Н., ЕТ „Ф.Х.“, К.Д.Н. и Х.Д.Х. в качеството им на заематели паричен заем в размер на 26500 евро, който заемателите се задължили солидарно да върнат, заедно с уговорените възнаградителни лихви, в срок до 15.04.2030 г., на месечни вноски съгласно погасителен план, представен по делото. В договора за заем, раздел 12 и раздел 11 е посочено, че при неизпълнение на задължението за плащане на която и да е месечна погасителна вноска в пълен размер, целият заем става незабавно изискуем в пълен размер и кредиторът може да пристъпи към принудителното му събиране и да начисли наказателна лихва върху цялата непогасена главница по заема по реда на раздел 6 от договора.

В обезпечение на задълженията си за връщане на заема, заемателите учредили договорна ипотека върху собствения им недвижим имот - апартамент № 26, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** с административен адрес гр.София, ж.к.******** съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, който обект се намира в самостоятелна сграда № 5 с описано местоположение с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт №45, том ІІ, дело № 206, рег.№ 7826/ 29.03.2010 г. на Служба по вписвания – София.

В раздел 2 чл.2.3 от договора страните постигнали съгласие, че средствата, предоставени по заема ще бъдат използвани от заемателите за: пълно и окончателно погасяване на задълженията на заемателите към Х. АД и К. ООД, представляващи редовни и наказателни лихви и гаранционни премии по заем, предоставен съгласно договори № НСТ-2000-027-********** и СТХ -2000-027-********** от 19.07.2005 г. – в размер на 25100 евро; и за заплащане от заемателите на първоначална премия по договора, сключен от тях с К. ООД за гарантиране на техните задължения към Хипокредит – в размер на 1400 евро.

С молба-декларация от 30.06.2011г. заемателите са отправили искане до Х.К.АД за реструктуриране на заема, така че месечната вноска за следващата година да бъде не по-голяма от 500 лв. Със същата декларирали, че задължението им към заемодателя е в размер на 34715 евро - ликвидна и изискуема сума, включваща главница, лихва и наказателна лихва.

В справка за получени суми по заема от

10.01.2012 г. заемателят и солидарен длъжник Д.Х.Н. е удостоверил, че усвоената ликвидна и изискуема главница е в размер на 26500 евро.

По заявление на ищеца на 13.10.2011 г. по гр.д.№ 38889/2011 г. по описа на СРС, 41 с-в е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 45, том ІІ, рег.7826, нот.дело № 206/29.03.2010 г. на нотариус И.Д.с рег.№ 039 в полза на кредитора Х.

АД срещу ответниците за сумата 2000 евро част от главница в размер на 26 500 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното му погасяване. Препис от издадената заповед бил връчен на длъжниците и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК последните подали възражение. По повод последното е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК иск от ищеца срещу ответниците за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение. С решение № І-41-91/15.10.2013г. по гр.д.№ 20781/2012г. на СРС, 41 с-в предявеният установителен иск е уважен. Съдът е приел за установено, че ответниците Д.Х.Н., ЕТ „Ф.Х.“, К.Д.Н. и Х.Д.Х. дължат солидарно на ищеца Х.К.АД сумата от 2000 евро – част от неиздължена главница по договор за заем № НСТ-02-0876-1/23.03.2010 г. /при общ размер на заема 26 500 евро/ ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 14.09.2011г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение от 13.10.2011г. по гр.д.№ 38889/2011г. В мотивите си съдът е приел, че заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на заемателите паричната сума- заместими вещи , предмет на договора, а за ответниците е възникнало задължението да върнат получената сума, което е следвало да се изпълни съобразно утвърдения погасителен план. Поради неизпълнение на задължението на ответниците по договора, целият заем заедно с таксите, разноските , лихвите и наказателната лихва са станали незабавно изискуеми в пълен размер, без да е необходимо покана от страна на кредитора. Отделно, съдът е обсъдил всички възражения на ответниците във връзка с действителността на договора за кредит - възраженията им, че договорът противоречи на закона и накърнява добрите нрави. Съдът е приел, че договор за кредит е потребителски договор, но не е установил наличие на неравноправни клаузи, вкл. и по отношение на клаузите определящи договорения лихвен процент. Установил е , че клаузите са индивидуално договорени , като договорът позволява на ответниците едностранно да го прекратят. Съдът е обсъдил и възраженията на ответниците, че не са получили реално сумата по отпуснатия заем, като ги е намерил за неоснователни.

Обсъдил е и съжденията дали е налице новиране на старото задължение по договора за кредит от 2005г. Решението на СРС е потвърдено с окончателно решение № 5328/17.07.2015г. по гр.д.№ 676/2014г. на

Разпечатката съдържа 26 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca248e7b-f08e-42ef-8af0-d4c28c24a02e