Решение № 3010 от 02.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3010 гр. В., 02.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110107799 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. щ. № *, срещу „Е. с.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл. В. № *, В.

Т. К. Е., обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по полица № * за имуществена застраховка, валидна от 23.10.2016 г. до 22.10.2017 г. за нанесени имуществени вреди - увреден трансформатор за промяна на напрежението на хидрофорна система, разположена в имот находящ се в гр. В., м-ст Боровец юг, ул. „* № *, вследствие на подадено на 18.08.2017 г. високо напрежение и последвал токов удар, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, която сума е предмет на Заповед № * г. за изпълнение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът, чрез юрк. К. З., поддържа, че на *г. в гр. В., м-ст „Б.ю.“, ул. „*“, № *, в резултат на отстраняване на авария по електропреносната мрежа на „Е. с.“ АД е подадено високо напрежение и е предизвикан токов удар, в резултат на което в увредена хидрофорната система на застраховано имущество - трансформатор за промяна на напрежението, собственост на Ж. Н. Г.. Сочи се, че имуществото е застраховано по силата на полица № * със срок на валидност 23.10.2016 г. до 22.10.2017 г. Поддържа се, че при ищеца въз основа на искане на оценка от 1

22.08.2017 г. е образувана щета № *, като повредите са констатирани с протокол от 24.08.2017 г. и потвърдени с писмо от „Ен.-пр. Мр.“ АД от 14.09.2017 г. Излага се, че е изготвено експертно заключение от 27.02.2018 г., като въз основа на представената фактура за ремонтни дейности на стойност 176,00 лв. от 31.08.2017 г. е изготвен доклад по щета, като е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 100,00 лв. Сочи се, че за тази сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил. По изложените съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е. с.“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни.

Твърди че липсват доказателства Ж. Н. Г. да е собственик процесния трансформатор за промяна на напрежението на хидрофорна система. Излага се, че такава вещ не е била описана в подаденото от нея нейно име чрез пълномощник А. Г. уведомление от 21.08.2017 г. до „Ен.-пр. пр.“ АД, „Е.-п.“ ЕАД и Е. С. за изгорели ел. уреди и сигнализатор за газ в дом на адрес гр. В., м-ст „Б.“ - юг № *, както и в изготвения от служители на ответника в присъствието на пълномощника КП с вх. № * г., който освен това е съставен за абонатен № *, отговарящ на адрес гр. В., м-ст „Б. ю.“, ул. „*“, № *, а не на посочения в исковата молба № *. Оспорва се, че е предизвикан токов удар като резултат на отстраняване на авария по електропреносната мрежа на Е. С..

Излага се, че пострадалата страна не е спазила тридневния срок по чл. 56, ал.1 от Общите условия на ЕРП Север за уведомяване за претъпрени вреди от действие или бездействие на ответника. Поддържа се, че в базата данни на ответника Ж. Г. е вписана като клиент единствено на обект за адрес гр. В., мст „Б.“ № *. Излага, че в оперативния дневник за аварии на ответника за дата 18.08.2017 г. няма регистрирани планови, нито аварийни изкючвания по извод Г. и подстанция Л., както и по други съоръжения от електроразпределителната мрежа собственост на Е. С.. Твърди, че на 18.08.2017 г., в 11:21 ч. при ответника е регистриран сигнал за пожар в района на ТП 877, който трафопост захранва имота на Ж. Г.. Сочи, че пожарът се е разразил в непосредствена близост до първи стълб на въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) на ТП 877. Излага, че при пристигане на място на аварийният екип пожарът вече е бил изгасен от служители на РДПБЗН, като са констатирани прогорял нулев проводник и мост на първи стълб на клона на ВМНН, вследствие на високата темепература на пожара. Сочи се, че в 15:31 ч. електорозахранването е възстановено. Поддържа се, че възникналият пожар съставлява непреодолима сила, респективно ответникът не носи отговорност за щети настъпили по независещи от него причини на основание чл. 51. ал. 7 от ОУ на ЕРП Север. На следващо място се сочи, че мястото на аварията първи стълб на клона на ВМНН, се намира след границата на собственост на електроразпределителната мрежа на ответника ТП *и не е в собственост на Е.

С., като ВМНН след ТП *е изградена едва през 2020 г. Сочи, че по делото не е доказана изправността на процесната вещ и че е била присъединена към електрическата мрежа, както и в кой имот се намира. Твърди, че повредата на процесния уред може да е възникнала вследствие на неизправност във вътрешната инсталация в един от двата имота на увреденото лице Ж. Г.. В обобщение излага, че не е налице причинно-следствена връзка между действие и бездействие на ответника и настъпване на процесните вреди, като моли за отхвърляне на главния и акцесорния иск и присъждане на разноски.

В о.с.з. ищецът не се представлява, с писмена молба по хода чрез 2 процесулания си представител поддържа изразената позиция по спора.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си предсдтавител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Исковете са предявени в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите

За да възникне отговорността по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е необходимо ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване наличието в условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, от които се ползва: 1) наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2) че на 18.08.2017 г. вследствие на противоправно поведение на ответника - подадено високо напрежение и последвал токов удар по електроразпределителната мрежа на „Е. с.“ АД, е увредено изправно действащото застраховано имущество - трансформатор за промяна на напрежението, част от хидрофорна система монтирана на адрес: гр. В., м-ст Б. ю., ул. „* № *; 3) видът и размерът на настъпилите вреди; 4) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца на застрахованото лице.

В настоящия случай по делото не се установява и първата кумулативно необходимо предпоставка за ангажиране регресната отговорност на ответника, по следните съображения:

Видно от представения препис от застрахователна полица № */* г. и предложение – декларация за сключване на застраховка имущество на физически лица към полица № *, ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на физически лица, при общи условия. В полицата застрахованото имущество, с местонахождение гр. В., СО „Б. - ю.“, ул. *, № *, е индивидуализирано по следния начин в клаузата „Застрахователни суми, покрити рискове“ – 1) домакински електроуреди, отоплителни и климатични системи, 2) компютри, аудио, видео и офис техника, 3) стопански инвентар, 4) жилищни сгради, 5) общо имущество и обзавеждане.

От логическото и лексикално тълкуване на визираната клауза е видно, 3 че съгласно постигнатите от страните по застрахователното отношение договорености относно вида на застрахованото имущество, електрическите уреди, по отношение на които застрахователят е поел задължение да обезпечава настъпването на покрити рискове са лимитативно изброени по достатъчно ясен, макар и определяем начин и сред същите не попада твърядното процесно увредено имущество - хидрофорна система.

Съгласно обичайните житейски опитни правила последната представлява сложна система включваща като минимум електрически задвижвана помпа и водопроводни връзки, чиято основна цел е подобряване налягането и дебита на водата в сграда или напоителна система. Визираното определение не може да се подведе под нито една от категориите застраховано имущество въз основа на полицата от 20.10.2016 г., доколкото не подлежи на разумно съмнение, че визираната система не съставлява домакински електроуред, както и съставна част на отоплителната и климатичната система, от самата жилищната сграда или офис техника.

Специфичният характер на предназначението на хидрофорната система поддържане на оптимално постоянно налягане във водоснабдителна система, изключват възможността съдът да приеме, че същата може да се определи и като стопански инвентар или като общо имущество и обзавеждане.

Респективно съдът намира, че ищецът не доказа по делото, че застрахователното покритие, което е обезпечавал по процесната полица за имуществена застраховка е обхващало и хидрофорната система с местонахождение недвижимия имот находящ се в гр. В., СО „Б. - ю.“, ул. „*“, № *, която се сочи, че е претъпряла вреди вследствие настъпване на застрахователното събитие от 18.08.2017 г. Следователно по делото не е установена и първата кумулативно необходима предпоставка на регресния иск по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, а именно валидно възникнало застрахователно правоотношение за застраховка на процесното имущество - хидрофорната система. Липсата на един от елементите на сложния фактически състав, необходим за възникване на регресното правоотношение, прави безпредметно изследването по делото за наличието на останалите елементи – противоправно поведение, възложена работа, вреда, причинно-следствена връзка, и съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана, следователно неоснователна.

Дори противно на горното съдът да приеме, че ищецът е обезпечавал затсрахователно покритие и спрямо хидрофорната система с местонахождение недвижимия имот находящ се в гр. В., СО „Б. - ю.“, ул. „*“, № *, то е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция по следните съображения:

Както в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, така и в настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК, ищецът е поддържал, че е заплатил затрахователно обезщетение за вреди настъпили по трансформатор за промяна на напрежението на хидрофорна система.

Същевременно видно от представения от самия ищец констативен протокол от 31.08.2017 г., същият установява повреда в помпа за регулиране на нивото на вода в резервоар, част от хидрофорната система към къщата, което налага подмяна на електромагнитен клапан. Действително по делото е представен и приет като доказателство и друг протокол, също съставен от служители на ищеца, в който наистина се сочи, че на процесния адрес са настъпили вреди по трансформатор за промяна на напрежение във водопроводна система. Този 4 протокол обаче е съставен на 24.08.2017 г. и доколкото съдържанието му противпречи на последващия от 31.08.2017 г., съдът счита за меродавни изводите в последния. Тази теза на съда се подпрепя и от други впоследствие съставени документи, също представени от самия ищец доказателства фактура № * г. ведно с фискален бон за 176,00 лв., експертно заключение по щета № *г. изготвено от служители именно на застрахователя, които съдържат неизгодния за последния факт, а именно, че повреденото и обезщетено имущество вследствие на застрахователното събитие от 18.08.2017 г. е електромагнитен клапан, а не посочения в протокола от 24.08.2017 г. трансформатор. Последното се установява и от заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. Същевременно заключението не е оспорено от ищеца, а в преклузивните срокове по ГПК страната не е поискала и нова тройна експертиза, с която да опровергае евентуално изводите на експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.