Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260014 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12389/2019
Вид
Решение № 260014
Подписан
19.05.2026
Състав
РУСКА АТАНАСОВА АНДРЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 260014

19.05.2026 г., гр. Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Пловдив,

XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева гражданско дело № 12389 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването.

С решение № ……….., поправено с решение № 2078/23.06.2019 г., и двете постановени по гр. дело № 12389/2019 г. по описа на РС – гр. П...., XIII състав, е допусната между страните по делото делба на недвижим имот – дворно место, находящо се в гр. П.... на ул.

„Й....Г.....“ №…………, ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ ……. и две еднофамилни сгради с площ съответно 17 кв. м. и 5 кв. м.

Решението е влязло в законна сила.

С влязло в сила протоколно определение от …..производството по делото частично е прекратено след констатация, че не цялата двуфамилна жилищна сграда с площ от …………е съсобствена между страните – обстоятелство, станало известно на съда едва след влизане в сила на решението по допускане на делбата, по което страните не спорят и което препятства извършването на делбата за несобствената част поради липсата на общност между придобивните основания на страните и съседите им. Делбата във втората й фаза е останала висяща единствено за частта от двуфамилната сграда, заснета като СОС с идентификатор …………… по КККР на гр. П...., представляваща „западната масивна двуетажна сграда“ съгласно документа за собственост – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ………. на …….., която е съсобствена между страните –обстоятелство, установено с комбинирана скица, издадена от правоспособно лице по кадастър и находяща се на л. 168 от делото.

По способа за извършването на делбата съделителите В.С., К.Г., Ю.Х. и Р.П. (последните две – конституирани с определение на съда № 260065/29.05.2025 г. като наследници на починалата в хода на процеса съделителка Д.П.) са взели становище, че имотите следва да се изнесат на публична продан.

Съделителката

И.Т. е взела становище, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 349, ал.

2 от ГПК, като допуснатите до делба имоти, представляващи една основна жилищна сграда и две постройки на допълващото застрояване, ведно с дворното место, се възложат на нея.

В хода на фазата по извършването на делбата съделителите В.С., К.Г., Ю.Х. и Р.П. са поискали по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът да постанови привременна мярка – заплащане на обезщетение за лишаването им от ползването на делбеното имущество за периода от произнасянето на съда до окончателното извършване на делбата. Насрещната страна е оспорила искането с мотив, че не е отправена писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно начина на извършване на делбата:

За поделяемостта на делбеното имущество и неговата пазарна стойност по делото е изготвено заключение от вещото лице И.Г., съгласно която същото, състоящо се от една основна жилищна сграда, две постройки на допълващото застрояване и прилежащото им дворно место, е неподеляемо, а пазарната му стойност е ………

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие, а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публична продан.

Съдът намира, че в настоящия случай делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 от ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан. Това е така по долуизложените съображения.

Съгласно т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила силата си и при действието на новия ГПК, „смесена съсобственост“ е налице, когато съсобствеността между страните в делбата е възникнала на основание различни юридически факти.

Наличието на смесена съсобственост ограничава възможността за избор на способ за извършване на делбата – при нея никога не може да се приложи редът по чл.

349 от ГПК.

Съсобствеността върху процесното дворно место и построените в него сгради е възникнала между съделителите въз основа на наследяване от А…. Т……. и сделки. Видно е, че се касае до смесена съсобственост, а съгласно заключението на в. л. Г. е невъзможно реално разделяне на имота. Не е налице изведеното в съдебната практика изключение, при което сделките не водят до възникването на смесена съсобственост, а именно – те да са изповядани между сънаследниците. Това е така, защото даренията, обективирани в нотариалните актове, находящи се на л. 28-29 от делото, извършени от И.Т. в полза на д…… от предходен брак Е. и Е., безспорно са довели до включване в общността на съсобствениците на лица, които не са наследници на А...К..Т.... Така, възможен способ за прекратяване на съсобствеността в това производство остава само публичната продан.

По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът с решението по допускане по делба или във всеки момент след това, ако всички страни не ползват имотите съобразно правата си, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някои съделителите, които ползват имота, следва да заплатят на останалите.

По делото не е спорно, че делбеното имущество изцяло се ползва от съделителката И.Т., а същата има само 8/24 ид. части квота в съсобствеността. Следователно, налице е предвидената в цитираната разпоредба положителна предпоставка за постановяване на привременни мерки за заплащане на съответно обезщетение от неползващите съделители. То е съизмеримо със средномесечния пазарен наем и за размера му съдът взема заключението на вещото лице И.Г., неоспорено от съделителите. Съгласно същото и при съобразяване на дяловете на отправилите искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК съделители, вкл. настъпилото по реда на чл. 227 от ГПК правоприемство, И.Т. следва да заплаща на В.С., К.Г., Ю……… Х. и Р.П. обезщетение в размер на по 19,38 евро месечно за периода на ползването – до окончателното извършване на делбата.

Не може да се уважи възражението на И.Т., че искането е неоснователно т. к. липсва отправена до нея писмена покана от неползващите съсобственици. Такава се изисква при предявяване на иск за обезщетение за лишаване от ползването против съсобственик за минало време (хипотезата на чл.

31, ал. 2 от ЗС в общия случай), но не и при искане за присъждане на такова обезщетение за бъдеще време (специалната хипотеза на чл. 344, ал. 2 от ГПК). Това е така, защото писмената покана не е предвидена в закона като предпоставка за уважаване на искането за привременна мярка, за разлика от императивното изискване на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от

Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му.

Във връзка с претенцията за заплащане на разноски в полза на ищцовата страна следва да се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 от ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски за вещи лица, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат (така напр. определение № 167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, I ГО). Така, в полза на ищците следва да се присъдят исканите разноски за възнаграждение на вещото лице, изслушано във втората фаза на делбата, надхвърлящи съсобствената им квота (платежно нареждане за платен в цялост депозит на л. 71 от делото) – 149,12 евро; в полза на ищците следва да се присъди и разноската за възнаграждение за вещо лице по СИЕ, изслушана за пазарния наем (платежно нареждане на л. 132 от делото) – 153,39 евро, а искането за заплащане на разноски по представения договор за правна защита и съдействие (л. 80 от делото) е неоснователно.

Всички осъдителни диспозитиви ще бъдат оформени в евро съгласно императивната разпоредба на чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, с оглед обстоятелството че от 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следните допуснати до делба недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор

……….по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед………… на изпълнителния директор на на АГКК, адрес на поземления имот: гр. П...., р-н З……….. ул. “Й....Г.....“

№………, площ: 326 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до

10 м.), при съседи: …………. ведно с построените в него жилищна сграда с кадастрален идентификатор …….. – еднофамилна с площ от 17 кв. м., жилищна сграда с кадастрален идентификатор ……….. – едноетажна еднофамилна с площ от 5 кв. м.; жилищна сграда с кадастрален идентификатор ………. – едноетажна еднофамилна с площ от 16 кв. м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П...., одобрени със заповед ……….., представляващ съгласно представените по делото схема на етажи в сграда и комбинирана скица, находящи се на лист № 104-106 и на лист № ……, западната секция на двуетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор ………, находяща се в гр. П.... на ул. „Й....Г.....“ № ………., построена в поземлен имот с идентификатор ………, с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ……….

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК И.Е.Т., ЕГН **********, да заплаща на В.С.С., ЕГН **********, К.С.Г., ЕГН **********, Ю…… Л.Х., ЕГН **********, и Р.Л.П., ЕГН **********, обезщетение за лишаването им от ползването на гореописаното съсобствено имущество съобразно правата им в съсобствеността в размер на по 19,38 евро /деветнадесет евро и тридесет и осем евроцента/ месечно всяка за периода от влизане в сила на решението в тази му част в сила до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, К.С.Г., ЕГН

**********, Юлияна Л.Х., ЕГН **********, и Р.Л.П.,

ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета по сметка на РС – гр. П...., парична сума в размер на по 150,88 евро /сто и петдесет евро и осемдесет и осем евроцента/ всяка, представляваща държавни такси за производството.

ОСЪЖДА И.Е.Т., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета по сметка на РС – гр. П...., парична сума в размер на 1207,04 евро /хиляда двеста и седем евро и четири евроцента/, представляваща държавни такси за производството.

ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН **********, и Е.Д.К., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета по сметка на РС – гр. П...., парична сума в размер на по 905,28 евро /деветстотин и пет евро и двадесет и осем евроцента/ всяка, представляваща държавни такси за производството.

ОСЪЖДА И.Е.Т., ЕГН **********, Е.Д.А., ЕГН

**********, и Е.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на В.С.С., ЕГН **********,

К.С.Г., ЕГН **********, Ю…….. Л.Х., ЕГН **********, и Р.Л.П., ЕГН **********, парична сума в размер на 302,51 евро /триста и две евро и петдесет и един евроцента/, представляваща разноски за производството.

В частта, с която са постановени привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, решението има характер на определение и може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му страните с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

В останалата част решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.