Решение № 178 от 26.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Перник, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско дело № 20251700500380 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Т. Г. Д., като майка и законен представител на малолетното дете А. А. Т. чрез адв. Р. Б. от АК- ***, против Постановление от 29.04.2025 г. по изп.д.№224/25 г. по описа на ДСИ към СИС при ПРС. С атакуваното постановление държавният съдебният изпълнител е определил по изпълнителното дело разноски за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя – адв. Д.М., в размер на 500 лв. , както и сумата от 20 лв., съставляваща държавна такса за образуване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят моли съдът да намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело като прекомерен от присъдения размер от 500 лв. на минималния размер от 200 лв.

В жалбата се посочва, че съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът има право да обжалва разноските по изпълнението, като в този смисъл се позовава и на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ВКС. Твърди, че по процесното изпълнително дело към момента на постановяване на обжалвания акт не били извършвани никакви изпълнителни или принудителни действия от ДСИ. Жалбоподателката счита, че в качеството си на родител, който следва да изпълни задължението си да предаде детето на бащата, с оглед осъществяване на определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето, при 1 наведени твърдения, че не изпълнява същия, счита, че дължи разноски свързани с образуване на делото в размер на сумата от 20 лв., съставляваща държавна такса за образуване на изпълнителното дело и сумата от 200 лв., съставляваща адвокатски хонорар по изпълнителното дело дължим в минимален размер по чл. 10, т. 1 от НМРАВ, но не и за процесуално представителство и съдействие по изпълнителното дело. Счита, че определения адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя бил прекомерен, тъй като от данните по изпълнителното дело не могло да се направи категоричен извод, че длъжникът действително не бил изпълнявал задължението си да предаде/осигури присъствието на детето. По тези съображения моли съдът да да намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело като прекомерен от присъдения размер от 500 лв. на минималния размер от 200 лв.

По реда на чл.436, ал.3 ГПК не подадено възражение на жалбата от насрещната страна А. С.

Т..

Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочил, че изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист по силата, на който на бащата А. С. Т. е бил определен режим на лични контакти с малолетното дете А. А. Т., като в молбата за образуване на изпълнителното дело е било посочено, че майката на детето Т. Д. не изпълнява така определения режим, което било повод за образуване на изпълнителното дело. С разпореждане от 29.04.2025 г. ДСИ бил изпратил ПДИ до длъжника, в която била посочена конкретна дата за личен контакт на родителя с детето, като му било изпратено съобщение в тридневен срок да се яви при ДСИ от получаване на съобщението, с оглед изпълнение на задължението си по чл. 528, ал. 2 ГПК, като било изпратено и съобщение до Отдел „Закрила на детето“ за изготвяне на социален доклад. С отделно постановление от 29.04.2025 г. на основание чл. 78 ГПК и чл. 79 ГПК били присъдени разноски на взискателя в общ размер на 520 лв. /сумата от 20 лв., държавна такса и сумата от 500 лв., адвокатски хонорар/. Излага съображения, че размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на взискателя не бил завишен и прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и бил съобразен и със съдебната практика.

Съдът, след като взе предвид данните в изпълнителното дело, приема за установено по делото от фактическа страна следното:

От материалите по изп.д.№ 224/25 г. по описа на ДСИ при СИС на ПРС, се установява, че същото е образувано по молба на А. С. Т. чрез адв. Д.М. въз основа на изпълнителен лист № 571 от 12.07.2024 г., издаден по гр.д.№333/22 г. по описа на РС-Перник, имащ за предмет определяне на режим на лични контакти на бащата А. С. Т. с малолетното дете А. А. Т..

С Разпореждане от 29.04.2025 г. Държавният съдебен изпълнител е образувал изпълнителното дело, като едновременно с това е признал извършените от взискателя разноски по делото в общ размер на 520 лв., от които 20 лв., представляваща авансова такса 2 за образуване на изпълнителното дело, и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя. Вносна бележка за заплащане на авансовата такса е представена на л.9 от изп.д., а договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането от взискателя на разноски за адвокат в размер на 500 лв., се намира на л.4 от изп.д. Видно е от договора за правна защита, че заплащането на адвокатското възнаграждение е извършено в брой.

Същият е представен в нечетлив екземпляр, но длъжникът не е оспорва реалното плащане на адвокатския хонорар, само прави възражение за прекомерност на размера на същия.

Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 29.04.2025 г. и е връчена на длъжника Т.

Г. Д. на 08.05.2025 г. В тридневен срок от получаване на ПДИ, длъжникът е изпълнил задълженията си по чл.528, ал. 2 ГПК. На 29.04.2025 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето ДСИ е изпратил уведомление до ДСП-гр. ***, Отдел „Закрила на детето“ за изготвяне на социален доклад и такъв е постъпил на 13.05.2025 г., като същият е бил изпратен на страните по изпълнителното производство.

С атакуваното постановление о т 29.04.2025 ДСИ е присъдил в полза на взискателя приетите по изпълнителното дело разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя – адв. Д. М., в размер на 500 лв.

Установява се от съдържанието на съставения протокол за предаване на дете от 12.05.2025 г., че на посочената дата длъжникът Т. Г. Д. заедно с нейния процесуален представител адв. Р.

Б. се явила в определения й тридневен срок от връчването на съобщението в кабинета на ДСИ и е заявила готовност на определената дата 16.05.2025 г. да предаде детето на бащата съгласно съдебното решение от дома си в ***. Същата е посочила, че бащата не бил проявил инициатива да вижда детето от 13.02.2024 г., когато било постановено съдебното решение, не се бил обаждал по телефона и не бил изпълнявал определения със съдебното решение режим на лични контакти с детето. Видно от социалният доклад е налице конфликт между двамата родители настъпил на 01.04.2025 г. по време на друго дело между тях за увеличаване на размера на дължимата от бащата издръжка на детето, който се е осъществил пред детето.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител от длъжника – по арг. от чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. Според съдебната практика с чл.435, ал.2, т.7 ГПК законодателят е предвидил възможността длъжникът да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по задължението му за разноски (вж. т.2 на ТР №3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК). В случая атакуваното с жалбата постановление, с което са били присъдени на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение несъмнено съдържа такова произнасяне, поради което жалбата е процесуално допустима. Това постановление е връчено на жалбоподателя на 08.05.2025 г., а жалбата срещу него е подадена на 22.05.2025 г., което я прави подадена в предвидения в чл.436, ал.1 ГПК срок. Жалбата има допустим предмет на 3 съдебен контрол – постановление, с което са определени разноските за адвокатско възнаграждение и е подадена в предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално допустима.

Атакуваното постановление касае единствено разноските за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът ще разгледа правилността на изводите на съдебния изпълнител във връзка с определения от него размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 500 лв. и твърденията на жалбоподателя, че така определения размер на адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде редуциран на сумата от 200 лв. Останалите разноски по изпълнителното дело, изразяващи се във внасяне на авансова такса за образуване на изпълнителното дело, не са предмет на атакуваното постановление, поради което и съдът не разполага с правомощия да проверява законосъобразното им начисляване. Ето защо, същите ще останат извън предмета на разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

За разлика от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 ГПК. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал.2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл.79, ал.1 ГПК в следните случаи, а именно: когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени. За разлика от нормативната уредба по отменения ГПК от 1952 г. /чл. 423а ГПК (отм.)/, който по отношение на изпълнението на съдебното решение относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца пряко препращаше към процесуалните правила, уреждащи принудителното изпълнение на задължения за лични незаместими престации), в действащия ГПК детайлно са уредени правилата за принудително изпълнение на съдебното решението относно родителските права и мерките относно личните отношения между родители и деца - в чл.528 ГПК. Задължението за предаване на дете от единия на другия родител съобразно определения със съдебното решение режим на лични отношения представлява по своето правно естество лична незаместима престация, но законодателят е предвидил различен изпълнителен способ за изпълнение на това лично незаместимо задължение. В случая не се констатират посочените по-горе изключения в чл.79 ГПК, при които разноските остават за сметка на взискателя. Разноските на взискателя за внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение са приети за събиране в изпълнителното производство на основание чл.79 ГПК по силата на разпоредбата, че разноските са за сметка на длъжника, освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ГПК, плащане след започване на изпълнителното производство и на изоставяне на изпълнителните действия от страна на взискателя. Следователно в настоящия случай освобождаващите от отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението предпоставки не са налице, 4 тъй като изпълнителното производство не е прекратено, не са изоставени изпълнителните действия от взискателя, като изпълняемото право не е парично, за да се преценява дали длъжникът е извършил плащане на дълга и взискателят недобросъвестно е образувал изпълнително производство за повторното му събиране по принудителен ред. След като се е снабдил с изпълнителен лист, взискателят винаги има правен интерес да образува изпълнително дело за предаване на дете при съблюдаване на особените правила, предвидени в чл.528 ГПК. Направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание чл.79 ГПК, а разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК не намира приложение в настоящата хипотеза, тъй като се изпълнява съдебен акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca23e5fc-ceab-4aac-af22-f97874f4f7ba