Решение № 2797 от 14.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2797 гр. *****, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110147498 по описа за 2024 година Искът е с правно основание чл. 200 от КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца П. Т. К., ЕГН **********, от *********, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в ежедневието по причина на получените вследствие на трудова злополука от 28.09.2019 г. травматични увреждания. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответника **********, със седалище и адрес на управление в **********, в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор до съда, оспорва предявените искове в открито съдебно заседание по делото, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по трудов договор от 17.09.2019 г., по силата на което П. Т. К. е заемал длъжността „куриер“, с място на работа в гр. *****, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ***** г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. От представеното разпореждане № 28873 от 15.10.2019 г., представляващо официален документ, издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП-***** град, се установява, че на 28.09.2019 г.

П. Т. К. е претърпял трудова злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. По делото са приети медицински документи, които са от значение за установяване здравословното състояние на ищеца след случилата се злополука.

Изслушано и прието е заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д – р Д. И. М., както и е разпитана свидетелката ******** К.а. Релевантните към предмета на делото обстоятелства, установени от експертното заключение и приобщените гласни доказателствени средства, ще бъдат обсъдени при обследването на съответните предпоставки от фактическия състав на претенцията.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 200 КТ вр. чл.

52 ЗЗД.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/. наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/. професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/. неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице; 4/. причинна връзка 2 между трудовата злополука и неимуществените вреди.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между П. Т. К. и „********** е съществувало валидно трудово правоотношение към датата на трудовата злополука /28.09.2019 г./. Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане на НОИ, по чл. 60, ал. 1 КСО, което е влязло в сила. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС, III г. о./.

Установява се и наличието на причинени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от П. Т. К.. Ищецът безспорно е преживял значителни болки, вследствие падането на тротоара от управляваното електрическо колело и удара в областта на лицето и главата, наложило продължително стоматологично лечение впоследствие. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука. Освен разпореждане на НОИ, в тази насока е и приетото по делото заключение на СМЕ.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 198 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 г. на ВКС, III г. о., Решение № 3

389/2013 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др./.

Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.

От приетата и неоспорена СМЕ се установяват получените вследствие на претърпяната злополука травматични увреждания. При определяне размера на претърпените вреди съдът вземат предвид и показанията на свидетеля ***** К.а, майка на ищеца, която като човек, близък до пострадалия, дава показания за релевантни факти и обстоятелства относно болките и страданията след злополуката. Както заключенията на СМЕ, така и свидетелските показания се намират в кориците по делото, поради което съдът няма да ги преповтаря и възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

За определяне на размера на претърпените вреди, съдът отчита и, че към момента на трудовата злополука ищецът е бил в една млада възраст /на 18 г./, че подобен тип увреждания, които водят до нарушаване естетиката на зъбите, се отразяват тежко на един млад човек, че е бил принуден да търпи болки и страдания в един некратък период от време, както и, че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина му на общуване с околните. От друга страна, съдът съобрази, че общото здравословно състояние на ищеца към днешна дата е добро, при извършения от вещото лице личен преглед не са установени пресни мекотъканни травматични увреждания и няма данни за други увреждания, болничен престой или извършени оперативни интервенции.

При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката 28.09.2019 г. и промените в икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса – чл. 235, ал. 2 ГПК /Решение № 676 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1707/2009 г., III г. о.;Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о./, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 8 000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта, като върху сумата следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на исковете по гр. дело № 4

71226 по описа за 2019 г. на СРС до окончателното плащане.

От приетите доказателства се установява оснавателността на иска за имуществени вреди, същия е в размер на 1 800 лева, поради наличното съпричиняване от 20 % предявен за сумата в размер на 1 440 лева, поради което съдът намира същия за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло, като върху сумата следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да бъдат присъдени съгласно представеният списък – адвокатско възнаграждение в размер на 1 860 лева с ДДС.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА **********, със седалище и адрес на управление в **********, да заплати на П. Т. К., ЕГН **********, от *********, сумата в размер на 4 090, 34 евро /четири хиляди и деветдесет евро и тридесет и четири евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 8 000 лева, представляваща главница – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.12.2019 г. до 31.01.2023 г., вследствие на трудова злополука от 28.09.2019 г., ведно със законната лихва от 05.12.2019 г. – датата на предявяване на исковете по гр. дело № 71226 по описа за 2019 г. на СРС до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 736, 26 евро /седемстотин тридесет и шест евро и двадесет и шест евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 440 лева, представляваща главница – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 951 /деветстотин петдесет и едно/ евро, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 860 лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение с ДДС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6