Решение № 186 от 12.12.2017, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. Варна, 12.12.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. С. в.гр.д. № 466 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на С.С.К. и З.С.З.

*** чрез адв. Т. Т. *** против решение № 32/26.06.17г., постановено по т.д. № 126/16г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлен предявения от тях иск срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”

ООД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на сумата от 44 700 лв., представляваща причинена вреда – заплащане на неустойка по развален предварителен договор, сключен на 10.05.2016г. между ищците и Р. Й. за продажба на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 6957 кв.м., с административен адрес на имота: гр.Търговище, Промишлена зона, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД; и всеки от ищците е осъден да заплати на ответното дружество сума в размер на по 1135 лв., представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск, ведно с направените за двете инстанции разноски. Счита се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест, тъй като в нарушение на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е възложил в тежест на увредените лица да доказват вината на деликвента.

Правилното разпределение на тежестта за доказване на този факт е следвало да доведе до необходимостта ответникът да установява, че наложената по негово искане възбрана върху имота на ищците не е била пречка за сключването на окончателен договор за продажбата на имота от ищците. Счита се, че правните изводи на съда противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

Поддържа се, че от последния се установява, че при наличието на определен в предварителния договор срок за сключването на окончателния договор, както и при уговорена неустойка за неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят собствеността, необременена с тежести и ограничения, логично и житейски е обяснимо един разумен купувач да предпочете да развали договора вместо да иска изпълнение в едно бъдещо несигурно време и след приключването на един изпълнителен процес. В с.з. въззивната жалба се поддържа чрез процесуални представители.

Насрещната страна „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, гр.София чрез юр.к. Р. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита се, че решението е съобразено изцяло със задължителната съдебна практика на ВКС, подробно цитирана и приложена като копия на решенията към отговора. Счита се, че сключването на окончателен договор между страните по предварителния договор е можело да стане на уговорената от тях дата 05.08.16г., независимо от наложената възбрана, тъй като единствената правна последица на последната е тази, уредена в чл. 451, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 452, ал. 2 от ГПК – евентуална непротивопоставимост на прехвърлителната сделка на взискателя по изпълнителното дело. Счита се, че отправеното от въззивниците доказателствено искане е неоснователно и следва да се остави без уважение. Претендира се за присъждане на разноските по настоящото дело, изразяващи се в дължимото юрисконсултско възнаграждение. С писмена молба въззиваемата страна поддържа становището си по подадения отговор и претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450 лв.

Конституираното като трето лице-помагач ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София на страната на ответника, не е депозирало отговор на въззивната жалба. В с.з. последната се оспорва чрез процесуален представител.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването, не страда от нередовности и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

С подадената на 31.10.16г. искова молба от С.К. и З.З., насочена против „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София, се претендира осъждането на дружеството да заплати на ищците сумата от 44 700 лв., ведно със законната лихва от 08.08.16г. до окончателното ѝ изплащане, като обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в заплатена на купувача неустойка за пълното неизпълнение на предварителен договор от 10.05.16г. за покупко-продажба на собствения им недвижим имот, по който окончателния договор е следвало да се сключи в срок до 05.08.16г. Твърдяло се, че посочения предварителен договор е бил развален от купувача на 06.08.16г. поради виновното неизпълнение от страна на ищците-продавачи именно поради наложената на 03.08.16г. по искане на ответното дружество възбрана върху продавания имот като обезпечителна мярка в рамките на образувано на 29.07.16г. от пълномощниците на дружеството изпълнително производство. Предмет на изпълнителното дело пък било събирането на парично вземане на дружеството против ищците, което последните са заплатили още на 19.07.17г. В първото по делото с.з. на 28.04.17г. /л. 158 от делото на ТОС/ процесуалният представител на ищците е заявил, че развалянето на предварителния договор е предприето от купувача, тъй като същият е загубил интерес от покупката на имота им именно поради наложената върху същия възбрана по искане на ответното дружество и невъзможността да се спази срока за прехвърлянето на вещта.

Ответното дружество е оспорило изцяло претенцията като неоснователна. Поддържало, че ответното дружество не е било информирано за образуваното по молба на адв. К.Х. и адв. Вл. В. изпълнително дело. За действията по образуване на изпълнителното производство и за предприетите изпълнителни и обезпечителни действия по същото, вкл. и по заплащането на дължимите такси по него, ответното дружество е било уведомено едва с получаването на 18.11.16г. на исковата молба по настоящото дело. Сочи, че преупълномощаването на посочените адвокати от името на ответното дружество, извършено от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, е било при липсата на права, овластяващи представителите да образуват изпълнително производство за събиране на парични вземания на ответното дружество.

Конституираното като трето лице-помагач на страна на ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София е оспорило иска като неоснователен, твърдейки че не е бил налице фактическия състав по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за развалянето на предварителния договор – същият е могъл да се изпълни от продавачите и въпреки наложената възбрана върху продавания имот; купувачът не е бил изправна страна, тъй като не е разполагал с покупната цена; купувачът не е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение до продавачите, че след изтичането му ще смята договора за развален. Поддържа, че не е била налице и нито една от хипотезите на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД за развалянето на договора без да се даде срок. Поради това и не е налице разваляне на предварителния договор и респективно основание за плащането на неустойка за пълното му неизпълнение от страна на продавачите, които поради това и не са претърпели вредата, чието обезщетение претендират.

Видно от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 10.05.16г. ищците са сключили с Р. Й. Е. предварителен договор за покупко-продажба на собствения им недвижим имот /придобит от тях чрез покупка на 11.06.12г. – л. 29-30/, представляващ ПИ с идентификатор *** в гр. Търговище, Промишлена зона, с площ от 6957 кв.м. с начин на трайно ползване: за железопътна гара, спирка. Уговорената цена е била 447 000 лв., от които са били платени 4 500 лв. в брой като капаро и на вписването на това обстоятелство в предварителния договор е дадено предназначението на разписка, а остатъка от 442 500 лв. е следвало да се плати в деня на нотариалното прехвърляне на имота. Последното е уговорено да стане до 05.08.16г. В р. VІ на предварителния договор страните са уговорили неустойка в тежест на продавачите – ако не изпълнят задължението си да прехвърлят собствеността върху имота, необременен с вещни тежести и в уговорения срок, купувачът има право едностранно да развали договора и да получи неустойка за развалянето в размер на 10 % от продажната цена, а именно 44 700 лв.

С нарочна разписка от 10.05.16г. продавачът К. е удостоверил получаването на сумата от 4 500 лв. от продавача Е. съгласно горния предварителен договор.

Автентичността на тези документи е била оспорена от ответното дружество, но оспорването е останало недоказано, имайки предвид заключенията на първоначалната и повторната СГЕ, изслушани пред ТОС, които съдът изцяло кредитира като компетентни и обективно дадени.

Следва да се приеме, че датата на тези документи не може да бъде противопоставена на третото лице-помагач, което е оспорило достоверността на датирането им, тъй като липсва надлежно доказване на факти от хипотезата на чл.

181, ал. 1 от ГПК от страна на ищците.

На 18.07.16г. е влязло в сила решението по гр.д. № 229/14г. по описа на ТОС, с което по иск на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр.София е прието за установено по отношение на настоящите ищци, че дружеството е собственик на подробно описан лек автомобил, на осн. чл.

124, ал. 1 от ГПК. Ответниците по посоченото дело С.К. и З.З. са били осъдени да заплатят на дружеството сумата от общо 13 863.30 лв. – разноски за трите съдебни инстанции /така от решенията по приложеното като доказателство гр.д. № 229/14г. на ТОС/.

На 19.07.16г.

З.З. е извършила превод по банковата сметка на ответното дружество на сумата от 13 863.30 лв. с посочване като основание – гр.д. № 229/14г. на ТОС – л.

28.

Видно от представените по гр.д. № 229/14г. на ТОС доказателства, че исковата молба по това дело от името на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София е подадена от адв. К.Х. и адв. В. В., които са били преупълномощени от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София въз основа на даденото в полза на последното пълномощно от „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД, гр. София /предишното наименование на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София/ - л. 3-5, л. 6 и л. 35 от гр.д. № 229/14г. на ТОС. С молба от 21.07.16г. процесуалните представители на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София, адв. Х. и адв.

Велев са отправили искане съдът да издаде изпълнителен лист за присъдените по делото разноски. Таксата за издаването на този изпълнителен лист е заплатена на 20.07.16г. от ЗАД „Булстрад ВИГ”.

Изпълнителния лист е издаден на 25.07.16г. – л. 258 и л. 259 от гр.д. № 229/14г. на ТОС и л. 5 от изп.д. № 713/16г. на ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833с район на действие – ОС-Русе.

Видно от представеното на л. 147-149 от делото доказателство, че с Постановление от 28.07.16г. на прокурор при РП-Търговище по ДП № 153/13г. на ОД на МВР-Търговище и въз основа на постъпилата на 27.07.16г. молба от адв. К. Х. като пълномощник на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София и влязлото в сила решение по гр.д. № 229/14г. на ТОС, е разпоредено връщането на описаното МПС на дружеството.

С пълномощно от 28.07.16г. ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София, действащо като пълномощник на „ХЕТА АСЕТ

РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, гр. София, е упълномощило адв. К.Х. и адв. Вл. Велев да представлява (защитава) ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. София по изпълнително дело /без посочен №/ по описа на ЧСИ В. Маринов № 833 – ОС-Русе и от името и за сметка на представляваното от упълномощителя дружество да образува изпълнително дело срещу С.К. и З.З. за удовлетворяване на паричното вземане по издадения в полза на „ХЕТА АСЕТ