Решение № 81 от 12.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. С., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.а

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500640 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 207 от 22.05.2024 г. по гр. д. № 34/2022 г. по описа на РС – К. е обявен за окончателен предварителен договор от 01.12.2020 г., сключен между продавача Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Л.“ - 4 ч., бл. 464, вх. Б, ет. 7, ап. 715 и купувача Д. И. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Е.“, бл. 40, вх. 1, ет. 5, ап. 35, за покупко - продажба на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Ч., община К.: поземлен имот с площ 925 кв. м., съставляващ УПИ III – 14, при съседи на имота по скица: улица, УПИ VII - 13, УПИVIII – 15, УПИ IX – 15 и УПИ II – 16, ведно с изградената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м. в режим на търпимост и заедно с всички подобрения и приращения в имота при цена от 5000 лв. и Д. И. П. е осъдена да плати на РС - К. нотариална такса в размер 95.50 лв., осъдена е да плати и местен данък в размер 100 лв. по сметка на териториалната данъчна дирекция по местонахождението на недвижимия имот, постановено е да се впише възбрана върху недвижимия имот до плащане на разноските по прехвърлянето на имота от Д. И. П., разпоредено е 1 препис от решението да се изпрати служебно след влизането му в сила до Службата по вписванията при РС - К. за вписване на възбраната, определен е на Д. И. П. 6 - месечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му в Служба по вписванията при РС – К. и Д. Д. Д. е осъден да плати на Д. И.

П. разноски в общ размер от 730 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за нищожност и недопустимост, евентуално неправилност, като се иска обезсилването му и връщане на делото на РС – К. за ново разглеждане от друг съдебен състав, евентуално отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен.

От ищеца в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Иска се потвърждаване на решението.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, като изложените от въззивника оплаквания касаят неговата правилност. Решението е и правилно, а доводите на въззивника са неоснователни.

Въззивният съд намира следното:

Първото оплакване на въззивника е за тежко нарушение на правилата за разпределение на доказатествената тежест, изразяващо се в даване на указания на ответника, а не на ищеца да представи данъчна оценка на имота и то след приключване на устните състезания. Според въззивника при положение, че данъчна оценка на имота не е представена с исковата молба не ставало ясно по какъв начин е платена държавната такса, а това поставяло под въпрос легитимността на всички предприети процесуални действия от 2 страните и от съда. Това оплакване е напълно несъстоятелно. На първо място обстоятелството дали по делото е внесена държавна такса или не няма никакво отношение както към валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, така и към надлежността на извършените от страните и от съда процесуални действия. Държавната такса се дължи за извършената услуга по разрешаване на правен спор, като длъжностно лице, което не е събрало дължимата такса, носи дисциплинарна отговорност, което обаче по никакъв начин не се отразява на развитието на производство и на валидността, допустимостта и правилността на решението. Освен това за яснота на въззивника следва да се отбележи, че в случая от ищцата е била внесена държавна такса в размер на 80 лв. при подаване на исковата молба, а от представената впоследствие данъчна оценка на имота се установява, че дължимата държавна такса, изчислена по правилата на чл. 71, ал. 2 вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, е 25.84 лв., при което съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 50 лв., т е. в случая такса е надплатена. Не е нарушение на процесуалните правила изискването на данъчна оценка след приключване на устните състезания, доколкото съдът, след като е констатирал пропуска си да изиска данъчна оценка, с надлежен акт е отменил протоколното определение, с което е даден ход на устните състезания и е насрочил делото за разглеждане в о. с. з., като след представяне на данъчната оценка отново е дал ход на устните състезания. Не е процесуално нарушение и даването на указания на ответника да представи данъчна оценка, доколкото поради факта, че той е собственик на имота, представянето на такава от него е осъществимо значително по-бързо, отколкото чрез снабдяване на ищцата със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с данъчна оценка или чрез изискването на данъчна оценка служебно от съда. Освен това представянето на данъчната оценка е свързано с определяне на държавната такса и с преценката дали има данъчни задължения за имота, но няма отношение към предмета на доказване предвид характера на спорното право, поради което по никакъв начин задължаването на ответника да представи данъчна оценка не може да се приеме за нарушение на правилата за разпределение на доказатествената тежест.

Второто оплакване на въззивника е, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното в отговора възражение за нищожност на предварителния 3 договор поради накърняване на добрите нрави поради явна нееквивалентност на насрещните престации, доколкото реалната продажна цена на имота е значително по-висока от уговорената по предварителния договор, което обстоятелство е установено с приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. Според въззивника възражението за нищожност на договора е главното му възражение и необсъждането му от първоинстанционния съд прави решението необосновано. Това оплакване също е неоснователно.

Следва да се отбележи, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Съобщението с преписите от исковата молба и от доказателствата и с преписа от разпореждането на съда, съдържащо указанията по чл. 131 ГПК, е връчено на ответника на 14.03.2022 г. /на адреса му по месторабота, установен чрез надлежна справка от съда и потвърден от самия ответник в о. с. з. на 18.09.2023 г./, съответно срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл на 14.04.2022 г. /присъствен ден/. С определение от 19.04.2022 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е отразил в определението, че отговор на исковата молба не е постъпил. На 16.05.2022 г. е постъпил отговор на исковата молба чрез електронната поща на съда, като върху него изрично е отбелязано от съдията – докладчик, че е депозиран след изтичане на едномесечния срок. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ответникът нито при подаване на отговора, нито впоследствие в хода на първоинстанционното производство е изложил твърдение, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, дори във въззивното производство не е навел такова твърдение. Нещо повече – в първото по делото о. с. з. съдът е докладвал делото съобразно проекто доклада със съдържанието, отразено в определението от 19.04.2022 г. /в който проекто-доклад е отбелязано, че отговор на исковата молба не е постъпил/, като процесуалният представител на ответника, макар непосредствено преди доклада да е заявил, че поддържа възраженията и доводите си, изрично е изразил становище, че няма възражения по доклада. При тези факти всички наведени в несвоевременно депозирания от ответника отговор възражения и 4 доводи не е следвало да бъдат отчитани от първоинстанционния съд и не е следвало да се допуска събиране на доказателства във връзка с тях /в каквато насока в отговора на въззивната жалба е наведено изрично възражение от въззиваемата/. В нарушение на правилото на чл. 133 ГПК, като не е отчел последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок, първоинстанционният съд е допуснал събиране на доказателства във връзка с доводите и възраженията на ответника, но така допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение не санира пропуска на ответника да подаде отговор на исковата молба в срок /особено при отчитане на насрещното възражение в тази връзка/ и не дерогира настъпилата преклузия. Поради това необсъждането на основателността на възражението за нищожност на предварителния договор в решението не води до неговата неправилност. Напротив, такава би била налице, ако първоинстанционният съд бе основал изводите си на преценка на основателността на доводите и възраженията на ответника.

Не е налице и задължение на съда служебно да се произнесе относно нищожността на предварителния договор съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, доколкото в случая твърдяната нищожност не произтича пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти, а доказателствата относно нееквивалентността на насрещните престации не са събрани по надлежния ред, доколкото първоинстанционният съд в нарушение на правилото на чл. 133 ГПК при неотчитане на последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок е допуснал събиране на тези доказателства.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъди потвърдено.

Следва да се отбележи, че макар изрично в диспозитива на решението да не е отбелязано като условие за постановяване на решение, заместващо окончателния договор, изпълнението на насрещното задължението на ищцата /съгласно чл. 362, ал. 1 ГПК/ да доплати останалата неплатена част от уговорената цена, а именно сумата от 1000 лв., видно е от мотивите на решението, че именно това е приел първоинстанционният съд, при което в случай на неизпълнение на това задължение на ищцата в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, същото подлежи на обезсилване от

5 първоинстанционния съд при направено от ответника искане /съгласно чл.

362, ал. 2 ГПК/.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски за въззивното производство.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за реално сторени разноски са в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 207 от 22.05.2024 г. по гр. д. № 34/2022 г. по описа на РС – К., с което е обявен за окончателен предварителен договор от 01.12.2020 г., сключен между продавача Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Л.“ - 4 ч., бл. 464, вх. Б, ет. 7, ап. 715 и купувача Д.

И. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Е.“, бл. 40, вх. 1, ет. 5, ап. 35, за покупко - продажба на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Ч., община К.: поземлен имот с площ 925 кв. м., съставляващ УПИ III – 14, при съседи на имота по скица: улица, УПИ VII - 13, УПИVIII – 15, УПИ IX – 15 и УПИ II – 16, ведно с изградената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м. в режим на търпимост и заедно с всички подобрения и приращения в имота при цена от 5000 лв. /пет хиляди лева/ при условие, че Д. И. П. плати на Д. Д. Д. останалата неплатена част от уговорената цена, а именно сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ и Д.