Определение № 1006 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1006 гр. Варна, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500301 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ВАЛИХИН ЛЕГАЛ“ ЕООД ЕИК 208523855 срещу Разпореждане №3064/04.02.2026г., постановено по ч.гр.д. №365/2026г. по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.417 ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че погасителният план е подробно описан в ипотечния акт словесно, като фактът, че не е представен в табличен вид не обуславя неговата липса. Идентично описание е налично и в чл. 7.1.1. на Договора за заем. След като се претендира присъждане на цялата главница, е очевидно, че не е имало плащания по нея, поради което не може да се говори за невъзможност за формиране на извод относно размера на дължимата главница. Съдът правилно е посочил, че длъжниците са уведомени по имейл, но е пропуснал факта, че същото действие е изискване на чл. 13 от Договора, който е обективиран в НА за договорна ипотека. Сочи се, че ако съдът е имал съмнения за наличието на Приложение №1 към Договора за заем или относно валидността на връчванията на уведомленията за предсрочна изискуемост или наличие на цесия, би могъл да даде указания за представяне на допълнителна информация и разяснения относно тези факти. Освен това се поддържа, че заповедният съд проверява само дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Искането за издаване на заповед, вкл. и по чл. 417 ГПК, може да се 1 отхвърли единствено на основанията по чл. 411, ал. 2 ГПК, но не и на тези по чл. 418 ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. №365/2026г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „ВАЛИХИН ЛЕГАЛ“ ЕООД, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу „АЯ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 205280914 и И. И. Т. ЕГН ********** за солидарно заплащане на следните суми: 1./ сумата от 65000,00 EUR, представляваща главница по Договор за заем № К-19-10011/11.11.2019 г., сключен със „СТАЛ 2007” ЕООД, който договор за заем е описан във финансовата част на ипотечен нотариален акт Договорна ипотека № 161, том IV, рег. №6066, дело №548 от 2019 г. по описа на нотариус Антоанета Любенова със съдебен район СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 386, който акт е вписан в Служба по Вписванията с входящ №74395 от 11.11.2019 г., акт №130, том XL, дело №57013/2019 г., вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 13.09.2014 г. акт № 45, том IV, рег. №6327/25.10.2024 г. по описа на нотариус Антоанета Любенова със съдебен район СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 386, който договор за цесия е вписан в Служба по Вписванията с входящ №84395 от 28.10.2024 г., акт №79, том LXV, дело №65230/2024 г. в полза на „ТБК 2017“ЕООД, което от своя страна го е прехвърлило на заявителя „ВАЛИХИН ЛЕГАЛ“ ЕООД с Договор за цесия от 17.11.2025 г. акт № 91, том V, рег. №6769/17.11.2025 г. по описа на нотариус Антоанета Любенова със съдебен район СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 386, който договор за цесия е вписан в Служба по Вписванията с входящ №101223 от 18.11.2025 г., акт №120, том LXXIX, дело №79996/2025 г. за периода от 11.11.2019 г. до 16.01.2026 г., 2./ сумата от 7669,38 EUR, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост периода от 07.03.2025 г. до 16.01.2026 г. по чл. 9.3 от Договора; 3./ сумата от 255,65 EUR, представляваща годишна такса ангажимент за периода от 11.11.2019 г. до 16.01.2026 г., 4./ сумата от 91 360,45 EUR, представляваща неустойка за забава за периода от 11.03.2021 г. до 11.03.2025 г. по чл. 9.1 от договор за заем и ипотечен нотариален акт, в размер на 0,2% на ден върху сумата на забавеното плащане и 5./ сумата от 91 360,45 EUR, представляваща неустойка за периода от 23.11.2024 г. до 11.03.2025 г. за неизпълнение на непарични задължения по чл. 5.1. (не е предоставено УВТ), по чл. 5.2 (не е издаден Запис на Заповед) и чл.4 ал. 1, чл. 4 ал. 2, чл. Чл. 4 ал. 3, чл. 4 ал. 8, чл. 4 ал. 11, чл. 4 ал. 13,чл. 4 ал.

14, чл. 5 ал. 1, чл. 11, чл. 16 от Общите условия към договора за Заем.

Към заявлението са представени договор за учредяване на договорна 2 ипотека, обективиран в НА №161, том IV, рег.№6066, дело №548 от 2019 г. по описа на нотариус Антоанета Любенова със съдебен район СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под№ 386,който акт е вписан в Служба по Вписванията с входящ № 74395 от 11.11.2019 г., акт №130, том XL, дело №57013/2019 г., Договор за цесия от 13.09.2014 г. акт №45, том IV, рег.

№6327/25.10.2024 г. по описа на нотариус Антоанета Любенова със съдебен район СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №386, който договор за цесия е вписан в Служба по Вписванията с входящ№84395 от 28.10.2024 г., акт №79, том LXV, дело №65230/2024 г. и Договор за цесия от 17.11.2025 г. акт №91, том V, рег. №6769/17.11.2025 г. по описа на нотариус Антоанета Любенова със съдебен район СРС, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №386, който договор за цесия е вписан в Служба по Вписванията с входящ №101223 от 18.11.2025 г., акт№120, том LXXIX, дело №79996/2025 г.

Представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна, като поредността на цесиите и вписването им в СВ са годни да удостоверяват съществуване на вземане на заявителя срещу солидарните длъжници. В ипотечния акт се съдържа словесно описание на погасителния план.

Възпроизведени са макар и схематично неустоечните клаузи. Отсъства клауза за дължимост на такса ангажимент и нейния размер.

В заявлението вземането за главница се претендира в хипотезата на предсрочна изискуемост.

Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява такова обстоятелство, тъй като предполага допълнително изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по чл.417 от ГПК. Представеният ипотечен акт установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Касае се за потестативно право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, като преобразуващият ефект настъпва с получаването му от длъжника. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът действително упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но не може да се приеме, че по този начин волеизявлението му е съобщено на длъжника, тъй като поради едностранния характер на заповедното производство препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК. Налага се изводът, че предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, само ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.

3

Изборът на способ за връчване е въпрос на суверенна преценка на кредитора, като възможни варианти са ползването на куриерски услуги и връчването чрез нотариус или частен съдебен изпълнител и др.

В разглеждания случай към заявлението са представени идентични уведомления за предсрочна изискуемост до всички длъжници по договора за заем, включително длъжниците в настоящото производство „АЯ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД и И. И. Т., за които се твърди да са изпратени на един и същ електронен адрес [email protected], който е посочен в чл.13 от представения със заявлението писмен договор за заем като адрес за кореспонденция с длъжниците. Съгласно клаузата на чл.13 от договора за заем всички уведомления и изявления до заемателя и солидарния длъжник във връзка с действието на договора ще се считат за достигнали до адресата и съответно получени с изпращането им на един от адресите, посочени в началото на договора, както и на електронен адрес [email protected], на който адрес могат да се предоставят всякакви уведомления и фактури.

Съдът намира, че доколкото се касае за упражняване на потестативно право, за да породи изявлението конститутивния си ефект, същото трябва не само да е изпратено, а и да е достигнало до длъжника.

Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Според чл. 8. ал. 1 от с.з. потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго.

Анализът на цитираната нормативна уредба налага извода, че за да се приеме, че електронното изявление е достигнало до адресата, не е необходимо същият да е потвърдил получаването му, при липсата на уговорка в този смисъл, но следва да бъде доказано, че същото е постъпило в пощенската му кутия.

В разглеждания случай този факт е останал недоказан. Представени са единствено уведомления за предсрочна изискуемост с изписани в титулната част данни за електронен адрес, на които е придаден вид да са изпратени по ел.поща, но на практика не са представени доказателства нито за изпращането, нито за получаването им в пощенската кутия на адресата. За да бъде надлежно доказан фактът на постъпване на уведомленията в информационната система на длъжниците, заявителят е следвало да ги изпрати с поставена отметка "Изисквай обратна разписка за доставка", респективно да представи по делото разпечатка от получената от оператора обратна разписка в уверение на това, че доставянето на писмото е завършено.

Електронното връчване се удостоверява с потвърждението, че съобщението е доставено, каквото в случая заявителят не е представил.

По тези съображения съдът намира, че в случая не е налице редовно връчване на уведомленията за предсрочна изискуемост до длъжниците, което има за последица ненадлежното упражняване на потестативното право на 4 заявителя по чл.60, ал.2 от ЗКИ.

Служебното начало в заповедното производство се свежда до отстраняване нередовностите на заявлението и проверка за неравноправни клаузи, но не включва задължение на съда да указва на заявителя за кои факти не сочи доказателства и дали представените такива са годни да установят релевантните факти. По изложените съображения заповедният съд не е бил длъжен да дава указания на заявителя за представяне на допълнителни доказателства във връзка с твърденията му за предсрочна изискуемост.

Липсата на доказателства за настъпила изискуемост на удостоверените в документа по чл.417 от ГПК вземания към момента на подаване на заявлението обуславят неговата неоснователност.

Размерът на падежиралите до момента вноски по главницата не е определяем въз основа на дължимата в рамките на заповедното производство проверка, доколкото изисква специални знания, с каквито съдът не разполага.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3064/04.02.2026г., постановено по ч.гр.д. №365/2026г. по описа на Варненски районен съд, 24 състав.