Решение № 2741 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2741 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100512361 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20078135/06.02.2023 г., поправено с решение № 20101449/28.08.2023 г., постановени по гр. д. № 50438/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 161 състав, В. Х. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1146,42 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното й изплащане - стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост 2“, бл. ****, абонатен № 119707, за периода м. 06.2014 г. - м.

04.2016 г.; 10,19 лв. , ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното й изплащане - главница за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.; 234,45 лв. - мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 31.07.2014 г. 13.06.2017 г.; 1,76 лв. – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 31.07.2014 г. - 13.06.2017 г.; 147,51 лв. - разноски по делото. Със същото решение Р. Л. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2292,85 лв. , ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното й изплащане - стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост 2“, бл. ****, абонатен № 119707, за периода м. 06.2014 г. - м.

04.2016 г.; 20,37 лв. , ведно със законната лихва от 25.07.2017 г. до окончателното й изплащане - главница за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.; 468,92 лв. - мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 31.07.2014 г. 13.06.2017 г.; 3,51 лв. – мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за 1 периода 31.07.2014 г.-13.06.2017 г.; 295,02 лв. - разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ ЕАД.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците В. Х. П. и Р. Л. А., чрез адв . М. Л., в частите, в ко ито е признато за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в общ размер на 5,27 лева – законна лихва за забава върху главниц ите за дялово разпределение при следните квоти: 2/3 или сумата от 3,51 лева за Р. А. и 1/3 или сумата от 1,76 лева за В. П.. Излагат се доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че тези претенции са останали недоказани, предвид липсата на ангажирани от ищеца доказателства за това как се определя нейният размер, нито кога е настъпил падежът; че в приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което приложение в случая следва да намери правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД; че по делото не е установено ищецът да е отправял покана за заплащане на сумите за дялово разпределение, поради което ответниците не са изпаднали в забава. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете за присъждане на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД взема становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, в които са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия, за мораторна лихва върху тази цена и за стойност на услуга дялово разпределение, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за неправилност на постановеното решение, намира следното:

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, респективно отправена и получена от ответника покана за заплащане на стойността за услугата за дялово разпределение.

В случая с влязлото в сила първоинстанционно решение е установено наличието на главен дълг за стойността на услугата за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м.

04.2016 г. По отношение на цената за услугата дялово разпределение в общите условия на топлоснабдителното дружество липсва предвиден срок за плащането й от страна на 2 потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената за предоставената услуга за дялово разпределение през процесния период, поради което и, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователните и подлежат на отхвърляне.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главниците за стойност на услуга за дялово разпределение, като вместо това тези искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съобразно изхода на спора въззиваемата страна дължи на всеки от въззивниците разноски за държавна такса в размер на по 25 лв. за въззивното производство, а първоинстанционното решение следва да се отмени в частите, с които ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 147,32 лв. до 147,51 лв. за В. П. и за разликата над 294,63 лв. до 295,02 лв. за Р. А..

Налице са предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Л., упълномощен от въззивниците при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС – определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч. гр. д. № 982/2023 г. на ВКС, IV г. о. С оглед на това, при определяне размера на възнаграждението на адвокат Л. за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция, съдът съобразява материалния интерес, ниската фактическа и правна сложност на делото, както и това, че по делото е депозирана въззивна жалба, без процесуалният представител да се е явил в съдебно заседание. Поради това в полза на адв. Л. следва да се заплати възнаграждение в общ размер на 100 лв. – по 50 лв. за защита на всеки от въззивниците.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ решение № 20078135/06.02.2023 г., поправено с решение № 20101449/28.08.2023 г., постановени по гр. д. № 50438/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 161 състав, в частите с които: В. Х. П., ЕГН **********, е осъдена на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 1,76 лв. - мораторна лихва за периода 31.07.2014 г. - 13.06.2017 г. върху дължимите от нея сума за услугата за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м.

04.2016 г., както и разноски за първоинстанционното производство за разликата над 147,32 лв. до 147,51 лв.; Р. Л. А., ЕГН **********, е осъден на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3,51 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2014 г. - 13.06.2017 г. върху дължимите от нея сума за услугата за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г. както и разноски за първоинстанционното производство за разликата над 294,63 лв. до 295,02 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Х. П., ЕГН ********** , с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането й да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 1,76 лв. - мораторна лихва за периода 31.07.2014 г. 13.06.2017 г. върху дължимите от нея сума за услугата за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Р. Л. А., ЕГН **********искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3,51 лв. - мораторна лихва за периода 31.07.2014 г. 13.06.2017 г. върху дължимите от него суми за услугата за дялово разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на В. Х. П., ЕГН **********, сумата от 25,00 лв. – разноски за държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Р. Л. А., ЕГН **********, сумата от 25,00 лв. – разноски за държавна такса за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на въззивницците В. Х. П. и Р. Л.

А. във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5