Решение № 393 от 17.09.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Велико Търново , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Борисов

Любка Милкова

Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500963 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №766/10.11.2020г., постановено по Гр. д.№1865/2020г. по описа на РС – Велико Търново, е отхвърлен искът с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от ЦВ. ИЛ.

В., с ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Велико Търново, ул.“Цанко Церковски“ № 38, Г, кантора 2Б, да се приеме за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225 със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“ ет.2, че същия не му дължи сумата общо 1524,10лв., по издаден изпълнителен лист от 09.07.2019г. по решение по гр.д.№19736/2007г. на СРС и по гр.д.№2764/2007г. на СГС, и образувано изп. дело №20107250400019 на ЧСИ Виктор Георгиев, рег.№725, поради погасяване на задълженията по давност, като неоснователен и недоказан, както и е осъден ЦВ. ИЛ. В. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД със седалище гр.София, сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца ЦВ. ИЛ. В., чрез пълномощника му адв.Цв. Станчева Д. от ВТАК, с която обжалва решението изцяло. Релевира оплаквания за неговата неправилност, необоснованост, постановено при неправилна преценка на фактическата обстановка и приложените по делото доказателства. Излага, че в молбата за образуване на изп. дело взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ, поради 1 което с подаването й не е прекъсната давността по отношение на процесните вземания, както и че изпратеното запорно съобщение 5422/13.07.2011г. до „Елван“ ООД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника не е получено от фирмата, съответно запорът не е наложен. Твърди, че по изп. дело няма събрани суми. Позовава се, че същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД има само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника, т.е. запорите, описите следва да бъдат ефективно наложени и извършени. Излага, че през процесните периоди не са били извършвани ефективни изпълнителни действия, които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Твърди, че в периода от 26.02.2009г. до 26.02.2014г. не са извършвани действия, които да прекъсват давността. Излага, че изявленията на съдебния изпълнител, че ще извърши опис на движими вещи, не са довели до прекъсване на давността, доколкото описът на движими вещи на длъжника не се е осъществил, поради което и не представлява валидно действие по изпълнението, предвид неизвършването му, позовавайки се на т.10 от ТР 2/2013г.ОСГТК на ВКС. Твърди, че давността ще прекъсне едва с извършването на изпълнителни действия по изпълнителното производство. Посочва, че извършените действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, също не са постигнали ефекта на прекъсване на давността, тъй като запорното съобщение, изпратено до третото задължено лице като работодател, както и до длъжника, не са получени от адресатите. Твърди, че дори и да се приеме, че от момента на влизане в сила на решение по гр. д.№2764/2008г. на СГС до 26.02.2014г. не е изтекла предвидената от закона давност, то същата е настъпила и на друго основание, а именно изпълнителното дело е прекратено по силата на закона още на 07.01.2012г. – две години след образуването на изп. дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди, че от датата на прекратяване на изп. дело по силата на закона, дори и да са извършвани изпълнителни действия, то те не са довели до прекъсване на давността и давността е изтекла на 07.01.2015г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника му ЮК Вукадинова, с който заема становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, която оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, по съображения, подробно развити в отговора. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че разноските в производството бъдат възложени в негова тежест, релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззивника адв. възнаграждение, като моли същото да бъде намалено.

В СЗ въззивникът ЦВ. ИЛ. В., чрез пълномощника си адв.Цв. Станчева Д. от ВТАК, с 2 писмена молба поддържа въззивната жалба на посочените в нея основания и моли да бъде уважена по съображения, доразвити в писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника си ЮК Вукадинова, с писмена молба поддържа изцяло подадения отговор на въззивната жалба и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, както и поддържа евентуалното възражение по чл.78 ал.5 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ЦВ. ИЛ. В. от гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.Цв. Д. от ВТАК, против ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД със седалище гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че Ц.В. не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумите по изпълнителен лист от 09.07.2009г., издаден въз основа на решение от 11.04.2008г. по гр.д.

№19736/2007г. по описа на СРС и решение от 26.02.2009г. по гр.д. №2764/2008г. по описа на СГС, както следва: 946,74лв., заедно със законната лихва от 05.09.2007г., 140,87лв. за съдебни разноски, 264,71лв. договорна лихва, 115,00 договорна неустойка и 56,78лв. разноски по делото, както и начислените лихви, поради погасяването им по давност. В ИМ са изложени твърдения, че вземанията, за събирането на които е образувано изпълнително дело №20107250400019 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, са недължими от ищеца, тъй като те са погасени по давност. Твърди се, че съдебното решение, въз основа на което е издаден ИЛ, е влязло в законна сила на 26.02.2009г., като погасителната давност за задълженията, установени със съдебно решение, е пет години.

Сочи си, че в молбата за образуване на изп. дело взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ за изпълнение. Твърди се, че от 26.02.2009г. до 26.02.2014г. не са 3 извършвани по изп. дело действия, които да прекъсват давността, като извършените в този период действия от ЧСИ не са годни да прекъснат давността, тъй като те се са реализирани.

Сочи се, че всички насрочени описи са отлагани, не е извършен нито един, нито е направен опит такъв да бъде извършен. Твърди се, че давността може да се счете, че е прекъсната с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника през 2018г., но към този момент задълженията вече са били погасени по давност. Твърди се, че дори и да се приеме, че от момента на влизане в сила на решение по гр.д.№2764/2008г. на СГС, до 26.02.2014г. не е изтекла предвидената от закона давност, то такава е настъпила и на друго основание. Сочи, че съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК изп. дело е прекратено по силата на закона още на 07.01.2012г. – две години след образуването на ИД. Излага, че давността е изтекла още на 07.01.2015г. Твърди, че първото изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е наложения запор на банкови сметки на длъжника с изх.№24601/12.11.2018г. Претендирал е разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр.София, чрез пълномощника си ЮК К. Тодорова, заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК, който моли да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва ищцовото твърдение относно погасяването на процесното вземане, поради изтичане на 5- годишен давностен срок.

Излага, че с молбата на взискателя за иницииране на изп. производство се възлагат правата по чл.18 ЗЧСИ, поради което и по арг. на противното от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, същата е редовна и води до прекъсване на теклата по момента погасителна давност.

Позовава се, че предприетите по изп. дело изпълнителни действия са годни основания за прекъсване на погасителната давност, съгласно т.10 от ТР от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което, съгласно чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, а не с осъществяването им. Твърди, че предприемането на изпълнителни действия по изп. дело изключва хипотезите на бездействие и категорично доказва ответното твърдение, че погасителната давност за вземането не е изтекла. Излага, че в настоящия казус от образуване на изп. дело №19/2010г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев до 26.06.2015г. намира приложение Постановление №3/18.11.1980г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Посочва, че началният момент, от който започва да тече погасителна давност, е датата 26.06.2015г. – постановяване на ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Претендирал е разноски.

Фактическата обстановка по делото, в т.ч. хронологията на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по воденото изпълнително производство №20107250400019 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев с район на действие ВТОС, е правилно изяснена от първоинстанционният съд, като, противно на оплакванията във въззивната жалба, същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, 4 препраща своята към същата, поради което и не намира за нужно да я възпроизвежда повторно.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за оспорване чрез иск изпълнението, поради погасяване на вземането по давност, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му и искът на длъжника, съобразно чл.439 ал.2 ГПК, се основава са факти /погасителна давност/, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.