Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 102 от 15.03.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 64/2021
Вид
Определение № 102
Подписан
15.03.2021
В сила
15.03.2021
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Мария Анастасова Славчева, Росица Николова Кокудева

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 532 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.539 ал.1т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.539 ал.1т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27, ал.2 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. С. , 15.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева

Мария А. Славчева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20215400500064 по описа за 2021 година И за да се произнесе взе пред вид следното:

Прозводството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

С.ският окръжен съд е сезиран с частна жалба вх.№355 от 23.02.2021 година от Б.А. Х.,депозирана чрез пълномощника й адв.Т.Д., срещу определение № 31 от 15.02.2021година, постановено в закрито заседание по гр.д. № 173 по описа на Ч. районен съд за 2020 година, с което е прекратено производството развило се по реда на чл. 27, ал.2 от Закона за наследството , поради липса на други процесуални действия, които съдът може да извърши.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност, поради незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения на атакуваното определение. Твърди се, че прекратителното определение е постановено в охранително производство въз основа на това, че по делото са изчерпани доказателствата и с оглед характера му други процесуални действия не биха могли да бъдат извършвани. Навеждат се твърдения,че съдилищата са длъжни съгласно чл.2 ГПК да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие, а съгласно чл.7 ал.1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, както и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия на страните, съдейства на страните за 1 изясняване делото от фактическа страна.

Направено е оплакване, че липсва правно основание за прекратяване охранителното производство, тъй като лимитативно посочените в разпоредбата на чл.539 ал.1т.1 и 2 ГПК две основания не са налице.

На следващо място е посочено, че сред посочените в ГПК основания за прекратяване не само охранителното, но и исковото производство не фигурира основание - ненамиране на страни.

На следващо място се твърди, че не са изчерпани всички възможности за връчване книжата по реда на ГПК, тъй като съдът е служебно задължен да изчерпа всички възможности и след като призовкарят е вписал,че лицата живеят в чужбина, значи някой от близките живеещи на адреса е съобщил това и е следвало да се направи опит да се връчи на домашните, живеещи на адреса или на посочен от тях домашен адрес в чужбина, в случай, че домашните откажат да получат книжата със задължение за предаване, а и междувременно щяло да се предостави възможност заинтересованите страни да оформят и изпратят пълномощно на адв.К., който вместо тях да получи книжата.

Моли съдът да приеме, че не са налице основания за прекратяване производството по делото и след отмяната атакуваното определение да бъде върнато делото на Ч. районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.

ОКРЪЖНИЯТ съд, след като взе в предвид оплакванията направени с въззивната частна жалба и провери изцяло правилността на атакуваното определение, съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В молбата си пред ЧРС и доуточнителната такава се твърди от Б.А.

Х., в качеството й на законен наследник на А.П.М., че освен нея законни наследници на починалия са и П.А.М. и Р.А.М. и от страна на други наследници й е споделено, че А.М. е направил завещание, което до настоящия момент не е представено и не знае къде се намира, нито кой го съхранява.

2

Поискано е на основание чл.27,ал.2 ЗН съдът да определи срок за представяне завещанието на А.М. и ако такова действително съществува да бъде обявено от нотариуса на П.А.М., Р.А.М. и тяхната майката С.Д..

С определение №144 от26.11.2020година ,постановено по горното дело, ЧРС е определил едномесечен срок, от датата на връчване постановения акт, в който П.А.М., Р.А.М. и тяхната майка С.Д. да представят по делото завещанието на А.П.М., починал на 26.05.2020година.

Трите съобщения с адресати П.А.М., Р.А.М. и

С.Д., с които е направен опит да се връчи посоченото определение на районен съд са върнати в цялост(л.21-42) от съответното длъжностно лице призовкар е отбелязъл, че при посещения съответно на дати 6, 11 и 28.12.2020година, както и на 6.01.2021година лицата не са намерени на адреса, тъй като не живее никой, отбелязано е също така, че по данни на госпожа Г. живуща в блока, последните се намират в чужбина.

С разпореждане №12 от 14.01.2021година, постановено по горепосоченото дело Ч.ят районен съд е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК на посочения в молбата адрес, който адрес съвпада с вписания в система НБД "Население" постоянен и настоящ адрес на лицата и е в гр.С., ул.“П.Д.П.“ №012,вх.А,ет.2,ап.5.

Видно от представените на л.49-51 уведомления, същите са залепени на 20.01.2021година и до постановяване на разпореждане №55 от

05.02.2021година, с което е разпоредено изготвяне служебно справка за актуални трудови договори на посочените лица не са потърсени.

С разпореждане №46 от08.02.2021година е указано на молителя Б. Х. в три дневен срок да посочи ако са й известни други адреси, на които П.А.М., Р.А.М. и С.Д. да бъдат открити.

По повод депозирана молба вх.№262 от 09.02.2021година пълномощникът на молителката адв.Т.Д. сочи, че заинтересованите страни ще бъдат представлявани от адвокат Б. К. и е поискала книжата да бъдат връчени чрез упълномощения адвокат.

Книжата са върнати с отбелязване,че адв.Б. К. не е упълномощен от 3 посочените лица и не ги е приел.

При тази фактическа установеност районен съд Ч. като е прекратил производството по делото е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Законът не определя срок за обявяване на завещанието, поради което и искането, с оглед твърденията на молителя е допустимо. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава 49 от ГПК, като съгласно чл.

540 за тези производства се прилагат правилата на общия исков процес.

Съгласно чл. 532 от ГПК съдът разглежда делото в закрито заседание, но по своя преценка с цел издирване на обективната истина може да бъде разгледано и в открито заседание.

В случая първоинстанционния съд не се е произнесъл по същество по направеното от молителя искане за представяне на завещание по реда на чл.

27, ал. 2 от ГПК, тъй като въпреки положените от съда многократни усилия, книжата не са връчени на заинтересованите лица, които не пребивават на постоянния и настоящ адрес, който съвпада и е отбелязано, че се намират в чужбина.

Удостоверено е също така по надлежен ред, че лицата нямат актуални трудови договори, както и посоченият от пълномощника на молителката адв.Т.Д. - адв.К. е отказал да ги получи, поради липса на упълномощаване.

В охранителното производство съдът дължи произнасяне с окончателен съдебен акт, по молбата, с която е сезиран. Такова произнасяне в производството по чл. 27, ал.2 от ЗН в случая не е направено от първоинстанционния съд, тъй като посочените от молителката заинтересовани лица въпреки положените от съда усилия не са намерени, за да им се връчат съответните книжа.

Вярно е посоченото в жалбата оплакване, че производството е охранително и според чл. 539, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, охранителното производство се прекратява само в случаите, когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта или молителят не бъде намерен на посочения от него 4 адрес. В случая районният съд е прекратил производството, поради невъзможност да се връчи съобщението на лицата,които следва да представят по делото завещанието на наследодателя си. Въпреки положените от съда усилия последните не са открити на постоянен и настоящ адрес, не разполагат с актуални трудови договори и тъй като настоящата хипотеза касае лични наследствени отношения, както правилно приема районен съд не е удачно назначаване на особен представител.

Следва да се отбележи, че в съответствие с вмененото му по смисъла н а чл. 533 ГПК служебно начало, първоинстанционният съд е проявил нужната активност да изясни спора от фактическа страна по начин, съответстващ на интересите на молителката включително и чрез служебно събирани доказателства, като молителката не е оказала съдействие и не е посочила адрес за призоваване заинтересованите лица.

Макар, че в случая охранителното производство не е завършило с издаването на надлежен охранителен акт, с оглед установеното по делото и невъзможност заинтересованите лица да представят завещанието в едномесечен срок, последващи процесуални действия не могат и няма как да се извършват, поради което първоинстанционният съд по аналагоия правилно е прекратил с определение в закрито заседание производството по гр.д. № 173/ 2020 година по описа на Ч. районен съд.

Неоснователно е поддържаното в частната жалба, че е следвало да бъде направен опит да се връчат книжата на домашния адрес или посочен домашен адрес, тъй като отбелязването от призовкаря е по данни на съсед Г., а не на лица пребиваващи в жилището на адресата. Освен това в съответствие с депозираната молба е направен опит книжата да се връчат на адв.К., който не е упълномощен и е отказал да ги получи.

Настоящият състав намира, че определението е правилно и в съответствие със закона, поради което следва да бъде потвърдено.

За пълнота прекратяването на производството на посоченото основание не е пречка за подаване на нова молба, след представяне на необходимите доказателства.

Поради гореизложеното, обжалваното определение следва да се 5 потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение в закрито заседание №31 от

15.02.2021година ,постановено по ч.гр.д.№173/2020година по описа на Ч. районен съд, като законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда н а чл. 274 от ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението, при наличие на основанията на чл.284 във връзка с чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6