Решение № 879 от 21.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Пловдив, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330201210 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 24-1030-009573 / 21.11.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, в частта, в която на Л. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***** за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон (ЗДП) е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева;

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция Л. Г. Н. лично и чрез адвокат Т. В. Т. иска отмяна на Наказателното постановление в обжалваната част с доводи за необоснованост; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, чрез процесуален представител изразява мнение за неоснователност на Жалбата с доводи за правилност и законосъобразност на Наказателното постановление и иска потвърждаването му, а при евентуално уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят 1 разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, подадена на 19.01.2026 година до Районен съд - Пловдив, следва да се счита депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

По изложеното в нея, че процесното Наказателно постановление е връчено на жалбоподателя при полицейска проверка на 14.01.2026 година в град Пловдив, а при разговор с баща си Л. Н. разбира, че родителят му е получавал някакъв документ на негово (на сина) име, но бащата не може да каже какъв, като двамата не са се виждали и не му е даван, а впоследствие този документ дори е изгубен, по разпореждането за насрочване на делото от Районно управление - Ботевград при Областна дирекция на МВР - София е изискана информация с доказателства от кого и на кого (с посочване на три имена и адрес за призоваване) е връчено на 18.12.2024 година Наказателно постановление № 24-1030-009573 / 21.11.2024 година, а от Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – на 14.01.2026 година извършвана ли е проверка на Л. Г. Н., от кого и по какъв повод.

С Писмо рег. № 1030000-6502 / 18.03.2026 година Началникът на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив изпраща Справка за нарушител / водач за Л. Н. и уведомява, че в Сектора няма данни за извършена проверка и съставени АУАН, глоби с фиш или ЗППАМ на лицето на дата 14.01.2026 година, видно от приложената Справка, а с Писмо № УРИ 246000-2942 / 19.03.2026 година Началникът на РУ на МВР - Ботевград уведомява, че преписката, с която е изпратено процесното Наказателно постановление, е отработена от полицейски инспектор Д. Г. Г.-К. и изпраща разпечатка от Централизираната автоматизирана информационна система за документооборота на МВР.

Призована на съдебното заседание, Д. Г.-К. не се явява за установяване на обстоятелството по връчване на обжалваното Наказателно постановление, а липсата на информация от органите на МВР, от която да се установи кога точно и на кого е връчено това Наказателно постановление, не може да се тълкува във вреда на Л. Н. и Жалбата му следва да се счита за процесуално допустима. Разгледана по същество, обаче, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

През деня на 26.10.2024 година свидетелят И. В. П. (*** в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив) с колегата си Й.П.И. са моторизиран автопатрул и в качеството на контролен орган по изпълнение на служебните си задължения по спазване правилата за движение по пътищата се 2 намират на около 10 метра от кръстовището на булевард „Копривщица“ с булевард „Марица“ в град Пловдив.

Така в 15:06 часа виждат как в посока от юг към изток, без да спре на стоп-знак (Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“) товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № *** прави десен завой и го спират за проверка, като забелязват в същото време забелязват, че водачът на моторното превозно средство е без обезопасителния колан, с който то е оборудвано.

При документална проверка е констатирано, че товарният автомобил е собственост на „*** 04“ ЕООД и шофьорът е Л. Н..

Във връзка с горното на жалбоподателя е съставен на място и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3277033 / 26.10.2024 година за нарушение разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДП, в който от жалбоподателя, след запознаване със съдържанието му, не са посочени възражения.

Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител И. В. П. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите от Съда.

Кредитират се с доверие показанията на актосъставителя, който, макар да не си спомня в конкретика процесния случай, потвърждава авторството на съставения от него АУАН и отразените в документа констатации за факта на извършените нарушение.

Възприема се от настоящия съдебен състав като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си доказателствената съвкупност по делото, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка и не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение на пътищата.

В тази връзка остават изолирани и неподкрепени с никакви доказателства твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата е бил с поставения колан, с който е оборудвано моторното превозно средство, докато го е управлявал.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установени извършени от жалбоподателя нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно 3 чийто текст: Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани; и по чл. чл. 6, т. 1 от ЗДП, който визира: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДП не се обжалва и в тази част Наказателно постановление № 24-1030-009573 / 21.11.2024 година (връчено на 14.01.2026 година) е влязло в сила на 31.01.2026 година.

В случая се изследва въпросът за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, като е безспорно, че отговорността на санкционирания е ангажирана в качеството му на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДП и не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС е от категория N1, доказателство за което е представената по преписката справка от база данни на КАТ. В този смисъл същото попада в изброените в чл. 137а, ал. 1 от ЗДП категории МПС, при движението на които водачът и пътниците са задължени да използват обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано. Като не се е съобразил с това свое задължение и на 26.10.2024 година е управлявал фалксвагена с рег. № ***, Л. Н. не е спазил посоченото правило за поведение по пътищата, а по делото не се твърди и няма данни за жалбоподателя да съществува обективна пречка за използване на обезопасителния колан, каквито изключения са предвидени в чл.137а, ал. 2 от ЗДП.

Визираното в Наказателното постановление административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е осъществено виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв съзнава, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, предвижда обществено опасните последици от тези си действия и иска тяхното настъпване.

Правилно е посочена и следващата се за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП санкционна норма към датата на нарушението (относимата разпоредба) по чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП, която сочи: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

Наложеното наказания е в границите на посоченото в Закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценява размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет 4 на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение – това не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като трябва да се отбележи, че в случая правилно е приложена Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, чиято разпоредба в редакцията й към датата на нарушението – чл. 6, ал. 1, т. 18, гласи, че за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на каска, на водача на МПС се отнемат 10 контролни точки.

Липсват основания за тези нарушения да се приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива пониска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Приложената по административната преписка Справка за нарушител / водач сочи за категорично завишена опасност на Л. Н. като водач на моторно превозно средство – същият е правоспособен водач от 2019 година, като до момента административнонаказателната му отговорност за нарушаване на правилата за движение по пътищата е ангажирана за 28 нарушения с 8 влезли в сила наказателни постановления и 14 фиша, като 6 от тези нарушения са за деяния по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП.

Обжалваното нарушение е описани надлежно в Акта и издаденото въз основа на него Наказателното постановление от фактическа страна, като от административнонаказващия орган са посочени ясно и подробно в обстоятелствената част всичките индивидуализиращи белези, представляващи елементи на изпълнителното деяния и очертаващи съставомерните му признаци. Съобразени са и всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121К-13342 / 25.10.2023 година на Главния секретар на МВР. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление.