Решение № 151 от 03.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ловеч, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500332 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл. 247, ал.4 от ГПК.

С решение № 82/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1120/2024 г., Тетевенският районен съд е оставил без уважение направеното от ищцата М.

И. М., чрез адв. Х. С. искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 52/04.03.2025 г., постановено по същото дело.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу решението на ТРС е подадена въззивна жалба от М. И. М., в която счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в случая се касае за невписването на идеалната част от самостоятелен обект сграда с идентификатор ***., за която е безспорно доказано, че е била предмет на прехвърлителната сделка, освен идеалната част от ПИ.

Моли съда да допусне допълване на решението, като бъде вписано и изкупуване на идеалната част от сграда с идентификатор ***.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от Ж. И. А., чрез пълномощника адв.Т. Ц., в който изразява становище за нейната неоснователност. Изтъква, че правилно районният съд е 1 уважил частично претенцията за изкупуване само на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по иска с пр.основание чл.33, ал.2 ЗС и оставил без уважение молбата на ищцата за поправяне на ЯФГ. Правилно е прието, че по отношение на другите два недвижими имота, описани в процесния нотариален акт за покупко-продажба, не е налице съсобственост между страните по делото, а същите са лична нейна собственост. Затова не е допустимо ищцата да претендира права по отношение на тях по реда на чл.33, ал.2 ЗС.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като й присъди направените разноски за тази инстанция.

В съдебно заседание въззивникът М. М. се явява лично и се представлява от упълномощения процесуален представител адв. С., който поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което допълни решение № 82/14.04.2025 г. по гр.д. № 1120/2024 г. на РС – Тетевен, като включи освен поземления имот и 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, която също е прехвърлена на третото лице. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата Ж. А. не се явява лично в съдебно заседание, но чрез упълномощения процесуален представител адв.Ц. поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила първоинстанционното решение, с което е оставено без уважение искането за допълването му. Претендира разноски за настоящата инстанция съгласно представения договор за правна помощ.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Постъпилата въззивна жалба от М. М. е процесуално допустима, като подадена от страни в производството пред районния съд срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидените от закона преклузивен срок по ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания.

2

Обжалваното решение на РС- Тетевен е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по гр.д. № 1120/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен е образувано по постъпила искова молба от М. И. М. с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС срещу Ж. И. А. за постановяване на решение, с което да закупи от съсобственичката Ж. А. продадената идеална част от недвижими имот на продажна цена, която е описана в нотариален акт № 70, том II, рег. № 1321, нот.дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен.

В срока за отговор ответницата е оспорила предявения иск.

С решение № 52/04.03.2025 г. ТРС е допуснал на основание чл. 33, ал.

2 от ЗС по предявенния от М. И. М. срещу Ж. И. А. иск, изкупуване от страна на М. И. М., ЕГН **********, на идеалните части от недвижим имот, предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 70, том втори, рег. № 1321, нотариално дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен, вписан под Акт № 56, том 5, дело № 881, вх. рег. № 1444 от 24.09.2024 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Тетевен, а именно: на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Тетевен, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-16 / 06.03.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК: адрес на поземления имот: гр. Тетевен, м. Ральовото; Площ: 2181 кв.м.:

Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно, ползване: Овощна градина; Категория на земята: 8: Предишен идентификатор:

***; номер по предходен план: 033048; Съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и

***, с продажна цена за идеалните части от имота с идентификатор:

*** по КККР на гр. Тетевен, област Ловеч за цената от 2 147.10 лв., срещу заплащане на сумата от 2 147.10 лв. от страна на М. И. М., ЕГН **********, в полза на А. И. М., ЕГН **********, платима в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение. На М. И. М. е указано, че ако не плати пълния размер на дължимата сума в месечен срок от влизането на 3 решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Постановеното от ТРС не е обжалвано в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред въззивния съд.

На 05.03.2025 г. по делото е постъпила молба от ищцата М. М., чрез пълномощника адв.Х. С. с посочено пр.основание чл.151, ал.1 ГПК, която е оставена без движение и указано на молителя в 3-дневен срок да отстрани констатираните нередовности.

С молба вх. № 1676/10.04.2025 г. ищцата е уточнила, че подадената молба е с пр.основание чл.247, ал.1 ГПК, отнасяща се до допусната в решение № 52/04.03.2025 г. фактическа грешка. Направено е искане съдът на основание чл.247, ал.1 ГПК да допълни решение № 52 от 04.03.2025 г. по гр.д. № 1120/2024 г. по описа на РС – Тетевен, тъй като в решението не е вписан самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 24 кв.м., и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД да допълни постановеното решение, като обезсили нотариален акт № 70, том II, рег. № 1321, нот.дело № 222 от 24.09.2024 г. в частта за продажбата на процесния имот.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК е постъпил отговор на подадената молба от Ж. А., чрез пълномощника адв.Ц., в който моли същата да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че в решението на ТРС липсва допусната както очевидна фактическа грешка, както и непълноти, даващи основание за искане за допълването му. Счита, че е процесуално недопустимо направеното искане за произнасяне по непредявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

За да остави без уважение молбата, в мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка, а изложените оплаквания касаят въпроси, свързани с правилността на съдебния акт, които следва да се отстранят по реда на обжалване на решението. По отношение на направеното искане с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД са изложени аргументи, че съдът не е бил сезиран с такъв петитум, не е правено искане по чл.214 от ГПК за изменение на ищцовата претенция по основание или петитум, а съдът се е произнесъл с решение, с което в пълнота е уважил предявения иск.

Въззивният състав приема, че с молба от 05.03.2025 г., допълнена с молба - уточнение от 10.04.2025 г., въззивникът в настоящето производство М.

М. е поискал съда да допълни диспозитива на решението като поправка на 4 очевидна фактическа грешка, като впише и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 24 кв.м. Предвид това уточнение при постановяване на своето решение районният съд се е произнесе по молба с пр. осн. чл. 247 ГПК.

Съдебната практика и доктрината безпротиворечиво приемат, че допълнително решение по чл.250 от ГПК се постановява, когато съдът не се е произнесъл по част от предмета на делото, тоест когато както в мотивите, така и в диспозитива на решението не е формирана воля по цялото спорно право.

Когато такава воля е формирана, но същата не е отразена в диспозитива на решението, се касае за очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл.247 ГПК. След като съдът е сезиран с молба по реда на глава осемнадесета, раздел трети „Поправяне на решението“, в неговата компетентност е да прецени как да квалифицира отправеното искане и се произнесе по него.

Съобразявайки изложеното в цитираните молби, правилно районният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.250 ГПК, тъй като се е произнесъл по направеното от ищцата искане с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС да закупи продадената от съсобственичката Ж. А. 1/6 идеална част от съсобствения недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Тетевен на продажната цена, която е посочена в нотариален акт № 70, том втори, рег. № 1321, нотариално дело № 222 от 24.09.2024 г. на нотариус Ивайло Иванов, рег. № 305 с район на действие РС – Тетевен. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че съсобствен на страните е и продадения самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Тетевен, който е предмет на същия нотариален акт.

Първоинстанционният съд изрично е посочил в решението, че ПИ с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Тетевен са лична собственост на ответника Ж. И. А., който факт се установява от приложените по делото доказателства и те не са в режим на съсобственост. Този извод на ТРС се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Въззивният състав счита, че в случая от районният съд не е допусната очевидна фактическа грешка в решение № 52/04.03.2025 г., изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно 5 изразяване в диспозитива на съдебния акт по отношение на продадения самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Тетевен. В мотивите на същото районният съд е приел, че предмет на разпоредителната сделка са три имота, като е налице недействителност само по отношение продажбата на 1/6 идеална част от съсобствения имот с идентификатор ***. Този извод на съда е отразяван и в диспозитива на съдебния акт. По изложените съображения въззивният съд намира, че правилно районният съд е оставил без уважение направеното от М. М. искане с пр.основание чл.247, ал.1 ГПК.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение на РС – Тетевен следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът М. И. М. следва да бъде осъдена да заплатят на въззиваемата Ж. И. А. направените по делото разноски в размер на сумата 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 82 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1120/2024 г. по описа на Районен съд - Тетевен.

ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ж. И.

А., ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 300.00 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, предл.1 от ГПК.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7