Решение № 897 от 23.11.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2673/2022
- Вид
- Решение № 897
- Подписан
- 23.11.2023
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл.98 · Закон за енергетиката
- чл. 98а и 98б · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6, б."а" · Закон за енергетиката
- чл. 98а и 98б · Закон за енергетиката
- параграф 1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.124, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.415 · Закон за задълженията и договорите
- чл.422 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 897 гр. Добрич, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230102673 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК 103533691, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П. ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Я. М. Д., чрез чрез упълномощения адвокат Г. В. от САК срещу Б. О. Н., ЕГН **********, *** Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.98 от ЗЕ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №820/24.06.2022г., издадена по ч. гр. д. №1813/2022г. по описа на ДРС, а именно: 1) 2435,75 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща неплатената цена на доставена ел. енергия за периода от 16.01.2018 г. до 15.01.2019 г. на обект с клиентски № 1200057692 и абонатен №0101827052 за обект, находящ се в ****, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022 г. до окончателното й изплащане;
2 ) 619,08 лв. /шестстотин и деветнадесет лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от падежа на всяка процесна фактура до 10.06.2022 г.; 3) 111,10 лв .
/сто и единадесет лева и десет стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
В ИМ ищецът твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с 1 клиентски № 1200057692 и абонатен № 0101827052, за обект, находящ се в ****. Б. Н. не е заплащал стойността на реално доставената му и потребена от него ел. енергия за периода от 16.01.2018 г. до 15.01.2019., за което е била издадена една фактура с №0286723155/01.11.2019г. на обща стойност 2435.75 лв. с ДДС. Ответникът не е заплатил задължението си по нея и е изпаднал в забава, като дължал мораторна лихва върху главницата от 2435.75 лв. в размер на 619.08 лв., считано от падежа на процесната фактура – 11.11.2019г. до 10.06.2022г.
Начислената сума по фактурата е вследствие корекционна процедура, въз основа на КП на БИМ-Варна от 23.10.2019г., от който се установява, че при замерване на СТИ с фабричен номер 111402166693, /демонтирано от обекта на клиента на 15.01.2019г., за което също е бил съставен констативен протокол №1202567/ в невизуализирания регистър на ТЗ имало показания в размер на общо 012661.6 квтч ел. енергия, която не била отчетена и заплатена от потребителя.
Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС срещу Б. О. и по образуваното ч. гр. д.
№1813/2022г. е била издадена заповед за горепосочените суми /главница – 2435.75 лв. и мораторна лихва – 619.08 лв./. След връчването на заповедта на длъжника той е подал в едномесечния срок възражение и заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу Н. в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията в дадения срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба.
С разпореждане, съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от О. на 05.10.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер, прави възражение, че не е получил към ИМ описаните в нея приложения, което затруднявало защитата му.
Излага съображения, че не дължи сумата по процесната фактура, че не е потребил описаното количество ел.енергия за процесния период, че клаузата в ОУ, даваща възможност на ищеца едностранно да прави корекция на сметката на потребителя е неравноправна, като противоречаща на добрите нрави и основни принципи на правото.
Отделно от това, не били налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на потребление на абоната, съобразно правилата на чл.47 и чл.50 от ПИККЕЕ.
Оспорват се констатациите в протокола на БИМ. Не бил ясен началния и крайния момент на допуснатата грешка при отчитането на ел. енергията на СТИ. Абонатът бил лишен от възможността да упражни контрол върху данните от скрития невизуализиран регистър към датата на монтажа на процесното СТИ, а то било собственост на ищеца и той трябвало да следи за изправността му, а в случая, ищецът не бил проявил нужната отговорност като собственик на вещта по смисъла на чл.63 от ЗЗД.
Ответникът моли, исковете да се отхвърлят като неоснователни и 2 недоказани. Претендира разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, заявяа, че поддържа исковете, счита, че са основателни и доказани и следва да се уважат.. Претендира разноски в заповедното и в установителното производство.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва по основание и размер исковете, счита, че те са неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:
Предявени са положителни установителни искове, за съществуването на парични вземания по отношение на длъжника Б. О., за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, чл.98 от ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124, ал.1 във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение по ч гр. Д.
№1813/2022г. По описа на ДРС, е депозирано в срок възражение от длъжника-ответник, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията му. И щцовото дружеството е спазило едномесечния срок за подаване на настоящата искова молба, съобразно чл.
415, ал.4 от ГПК. Отделно от това, налице е пълен идентитет на основанията и размерите на вземанията, както и на периодите, за които се твърди, че са възникнали, заявени в заповедното производство и в настоящото. С оглед на гореизложеното, предявените искове са допустими.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса, изисква ищецът да докаже възникване на спорното право за процесния период, вкл. наличие на валидна облигационна връзка, по която той е изправна страна, потребеното количество ел. енергия в процесния имот, както и размера на задълженията, а ответникът, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Ако ищецът успее да докаже при условията на пълно и главно доказване вземането си спрямо длъжника, то в тежест на последния е да докаже, че е платил процесните вземания.
Не е спорно по делото, че обектът , находящ се в гр.Добрич, ул.
„Йордан Йовков“ №6, ап.9, е присъединен към електрическата мрежа и е с кл.
1200057692 и абонатен № 0101827052, че Б. О. е потребител по смисъла на параграф 1, т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Безспорно е, че собственик на процесния имот в **** ** е ответникът, видно от приложеното на л.58 по делото заявление за продажба на 3 електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД при Общи условия №5255130/05.11.2019г., подадено от О., като в него е посочено, че същият е титуляр на правото на собственост на имота по силата на нот. акт №***. по описа на СВ-Добрич. От направената по ч. гр. д. №1813/2022г. служебна справка от НБД, досежно постоянен и настоящ адрес на Б. О., е видно, че същият, считано от 01.02.2006г. и до сега е регистриран на следният адрес:
**** ** /л.3/. От показанията на разпитаната свидетелка С. К. Г. /съседка на Б.
Н./, които съдът кредитира като преки и дългогодишни, дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора, се установява, че тя живее от 29 години на адреса, като апартамента и е на ет.2, а този на ищеца е на ет.3.
Свидетелката сочи, че О. отдавна е купил процесния имот от предишните собственици и от над 20 години живее в него /в потвърждение на това, е обстоятелството, че ответникът е бил намерен от служители на ЕРП-Север АД в жилището си в деня на проверката на 15.01.2018г. и е разписал протокола от нея/.
Партидата при ищеца се води на името на Б. О. Н., считано от 05.11.2019г., а за процесния период, като титуляр е бил вписан първоначалния собственик на процесния имот - Д Д., видно от посоченото в заявлението от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл.16, ал.1, т.3 от ОУ, в шестмесечен срок от промяна на някое от обстоятелствата по чл. 9, ал.1 – при смяна на собственосттта на имота или ползвателя, клиентът е длъжен да уведоми писмено „Енерго-про” АД за тази промяна, което в конкретния случай не е сторено от О., който е закупил процесния имот на 20.03.2002г. и е заживял в него, като и към момента го ползва, съгласно показанията на свидетелката К..
Затова, съдът приема, че в процесния период между страните е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия за имота, находящ се в ***. Ищецът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, в този смисъл, същият е следвало да подаде заявление през 2002г. до ищцовото дружество, за промяна на титуляра на партидата на жилището, а не в края на 2019г., след като е била извършена проверката и е бил подменен електромера от служители на „ЕРПСевер“ АД. Повече от 17г., ищецът е бездействал и не е направил нужното действие, за да приведе в съответствие фактическото положение, досежно собствеността на имота с това по смяната на титуляра на партидата за процесния обект в регистрите на ищцовото дружество.
С Решение № Л-410 / 01.07.2013 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издава на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД лицензия за дейността „доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция”. В качеството си на доставчик от последна инстанция, „ЕНЕРГОПРО Продажби“ АД снабдява клиенти, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа, на ниво средно напрежение, до избора им на друг доставчик, включително и за област Добрич /в този смисъл официална страница на КЕВР/. Ищецът не твърди да е избрал друг доставчик на услугата по продажба на електроенергия. Договорът за продажба на 4 електроенергия е реален. Освен това се счита, че посочените действия на потребителя по приемане на стоката свидетелстват, че същият е съгласен с условията, при които доставчикът извършва дейността си.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че ищецът и ответника са били обвързани с валидно облигационно правоотношение в процесния период от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. , основано на договор за продажба на ел. енергия. По него за всяка от тях се пораждат правата и задълженията, които се уреждат с Общи условия, съгласно чл. 98а и 98б ЗЕ, публикувани в съответствие с изискванията на ЗЕ в централен всекидневник, както и на интернет страниците на "Енерго Про-Продажби" и "Енерго Про-Мрежи" /Електроразпределение Север/, поради което обвързват страните с клаузите си.
Ищецът представя констативен протокол от 15.01.2018г. за извършена проверка от „Електроразпределение Север“ АД. В случая, протоколът е оспорен от ответника, като оспорванията настоящия състав квалифицира, досежно верността на записванията, с оглед възраженията, че действията на проверяващите, описани в протокола не са извършени в присъствие на потребителя-абонат, макар и подписът му в протокола да е негов.
Съгласно Констативен протокол №1202567/15.01.2018 год. в изпълнение на чл.13 и в съответствие с чл.34 от ОУ на ДПЕЕЕМ, е извършена техническа проверка на процесното средство за търговско измерване от служителите на „Електроразпределение Север ” АД/ „Енерго - Про Мрежи” АД/ в присъствието на клиента и в присъствието на друг свидетел-съсед, а именно - С. К. Г., живуща на етаж 2, ап.6 /съгласно отразеното в протокола/.