Решение № 13018 от 24.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13018 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110161997 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т С“ ЕАД сумите, както следва:

Е. Н. Д.: сумата от 1394.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, сумата от 234.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сумата от 8.67 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението;

Т. Д. Л. : сумата от 1394.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, сумата от 234.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сумата от 8.67 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението;

Д. Д. Д.: сумата от 1394.24 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, сумата от 234.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за 1 времето от 15.09.2019г. до 08.10.2021г., сумата от 8.67 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 09.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.76 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 30.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 29.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответниците Д. Д. Д. и Е. Н. Д., с които исковете се оспорват с идентични съображения- че макар и всеки от тях в качеството си на наследник на Д. Ц. Д. да е собственик на по 1/3 идеална част от имота, не са потребители на доставяната до него топлинна енергия, доколкото същият се обитава единствено от третия наследник по закон на Д. Д.- Т. Д. Л., също конституирана като ответник по делото. Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор и от ответницата Т. Л., която твърди, че процесният имот е бил придобит от родителите й при условията на СИО, поради което след смъртта на баща й наследниците му по закон- съпруга и две деца, са наследили по 1/6 идеална част от жилището (по 1/3 част от собствената на починалия ½ идеална част), а останалата ½ идеална част е останала лична собственост на ответницата Е. Д.. С оглед на това оспорва квотите в съсобствеността, а с това и дела на всеки ответник от общото задължение. Независимо от това оспорва до имота да е реално доставено соченото от ищеца количество топлинна енергия, като оспорва и правилността на извършените изчисления, а и твърди в тази връзка, че отоплителните тела в имота са демонтирани. Счита, че вземанията за главница и за законна мораторна лихва са недължими и поради липса на доказателства за ежемесечно публикуване на данните от издаваните от ищеца фактури. В условията на евентуалност релевира възражанеие за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по 2 силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание за ангажиране отговорността на всеки от ответниците за претендираните от ищеца части от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

С оглед наведените в отговорите на исковата молба конкретни твърдения, оспорвания и възражения с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот. Този факт с правно значение се доказва и въз основа на представения от името на ответницата Л. в първото по делото открито съдебно заседание договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ рег. № 191, том I/1989г. и от удостоверението за наследници на Д. Ц. Д. с изх. № СОА22-БУ51-707/25.08.2022г., от които се установява, че общият за ответниците наследодател Д. Ц. Д. е придобил възмездно през 1989г. правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж. к. „Разсадника“, бл. 65, вх. В, респ. че след смъртта му на 20.03.2021г. правото на собственост върху имота е преминало към правните сфери на наследниците му по закон- Е. Д.- съпруга, и Т. Д. Л. и Д. Д. Д.- деца, при равни квоти съобразно нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Доколкото съгласно представеното в първото по делото открито съдебно заседание и неоспорено удостоверение за граждански брак № 030247 на Градския народен съвет в гр. Банкя към датата на придобиване чрез възмездна сделка на процесното жилище Д. Д. е бил вече женен за ответницата Е. Д. и при липсата на други данни в тази насока, следва да се приеме, че съобразно нормата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.) имотът е придобит от него и съпругата му при условията на съпружеска имуществена общност, прекратена при равни квоти със смъртта му- арг. чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК. Следователно, след смъртта на Д. Д. процесният имот е преминал към патримониума на Е. Д. с право на собственост върху общо 4/6 (2/3) идеални части (1/2 след прекратяване на СИО и 1/6 по силата на наследяването), на Т. Л. и Д. Д.- с право на собственост върху 1/6 идеална част в полза на всеки от тях по силата на наследственото правоприемство на баща им. При така установеното от фактическа и правна страна, при липсата на данни, а и твърдения за отчуждаване преди или в хода на исковия период на правото на собственост върху имота от правните сфери на който и да е от ответниците следва да се приеме, че същите в качеството си на собственици съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са били потребители на доставяната до жилището топлинна енергия и поради това са отговорни за заплащане на цената й съобразно квотата си в съсобствеността.

Във връзка с доводите на част от ответниците в тази насока следва да се изясни, че съгласно цитираните законови разпоредби и установената по приложението им практика, 3 вкл. в цитираното в отговора на исковата молба Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, ирелевантно за възникване на продажбеното правоотношение между топлофикационното дружество и конкретно лице е дали последното фактически ползва собствения си имот, след като няма данни, а в случая и твърдения трето лице да ползва целия имот със съгласието на собствениците/вещните ползватели, респ. това трето лице, от своя страна, да е сключило договор за продажба на топлинна енергия с ищеца по повод целия процесен имот, какъвто договор съобразно изложеното в мотивите на посоченото тълкувателно решение би могъл да бъде сключен и чрез подаване на заявление до ищеца за откриване на партида за имота на името на конкретно лице и приемането на това заявление, респ. фактическото откриване на партидата на негово име.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор № 1770 от 03.12.2001г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.