Решение № 125 от 22.05.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Свиленград, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200196 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Н. С. С. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„*******” № 3, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.

„Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Г.

Караджонова, се оспорва Електронен фиш ( Е Ф ) серия К № 6172713 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и необосновано издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – ЕФ не съдържал законоустановените реквизити (липсвала дата на издаване, не било посочено точно и ясно мястото на нарушението и др.), не бил издаден в предвидените срокове, бил издаден от некомпетентен орган, описаното деяние било несъставомерно, техническото средство не било преминало 1 първоначална и последваща проверки и не било от одобрения за това тип, квалификацията на нарушението била неправилна и непълна, жалбоподателят С. не била запозната със снимковия материал и наложеното наказание било незаконосъобразно, както и се оспорва верността на изложените в ЕФ обстоятелства. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Н. С. С., не се я в я в а . За нея се явява процесуалният й представител - адвокат Г.

Караджонова, която иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.06.2022 година в 10.36 часа в село Пъстрогор, община Свиленград, област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока към село Младиново, моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел „Вито 111 ЦДИ” с държавен регистрационен номер *********, със скорост 85 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 35 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6172713 на името на жалбоподателя С. в качеството й на собственик на превозното 2 средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ са отразени данни за установената скорост и превишението й, респ. разрешената, като е приета и съответно вписана правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер н а 400 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 08.03.2023 година (, видно от Писмо с вх.рег.№ 3082 от 18.04.2023 година, отметката, направена в приложения към Жалбата ЕФ и Справката относно статуса на ЕФ и Справката за нарушител) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят С. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 16.06.2022 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 16.06.2022 година, времето (09.00 часа до 12.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в село Пъстрогор, община Свиленград, област Хасково, на изхода за село Младиново, посоката на заснемане – към село Младиново, за ограничението на скоростта в населено място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, както и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото 3 нарушение по ЗДвП, въз основа на направен запис от системата – налични са пет снимка за конкретния клип, на ко ито е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********* в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 4-53-22/10.05.2022 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят С. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят С. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса (с изключение на ЕФ, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно), като цени същите при формиране на фактическите и правните си 4 изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя С., с оглед установения факт на управление на МПС – нейна собственост, със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд .

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият 5

Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяната му.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н. С. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на наказателното постановление (НП), не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на 6 административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.