Решение № 463 от 07.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Велико Търново, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20244100500655 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 695 от 19.04.2024 година по гражданско дело № 489/2023г. на Районен съд - Велико Търново са изнесени на публична продан: недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново, одобрени със Заповед № 18-86/19.9.2008 г. на изп. д. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 30.12.2022 г., с адрес на имота град ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни, прилежащи части: средната маза в избения етаж от около 14.50 кв.м., 33.33% ид.ч. от общите части на сградата, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново, одобрени със Заповед № 18-86/19.09.2008 г. на изп. д. на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, със Заповед 18-11648-03.11.2022 г. на началника на СГКК-Велико Търново, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на 1 етаж 0 в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 23.50 кв.м., прилежащи части: 1/3 ид. ч. от коридорите и клозета на етажа, като след извършване на публичната продан получената сума да бъде разпределена между страните при следните права – по ½ за всяка от И. В. В. и А. В.

С.. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на държавна такса от страни върху стойността на дела им.

Недоволна от така постановеното решение е съделителката А. В. С., която го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен, недопустим и необоснован съдебен акт. Посочва, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните по делото доказателства, от които е видно, че предмет на делбата са два самостоятелни обекта по смисъла на § 5, т. 39 ЗУТ, респективно отговарят на условието за поделяемост. Навежда доводи, че заключението на вещото лице, че обект с идентификатор *** не отговаря на изискванията за жилище е непълно и необосновано, но дори и да се приеме, че това е така, същият е самостоятелна и обособена част от сградата със собствено предназначение, независимо дали би могло да се ползва за жилищни или нежилищни нужди, и същият би могъл да бъде възложен в самостоятелен дял на съделител. Посочва, че дори да се приеме, че обектите представляват един имот, следва да се изследва възможността за обособяване на самостоятелни обекти. Твърди, че оценката на имота е силно завишена и стойността му е под посочената цена. Посочва, че първоинстанционният съд допуснал процесуално нарушение, като е разгледал делото в отсъствие на ответницата или упълномощен от нея адвокат, като по този начин същата е лишена от възможността да оспори заключението на съдебно-техническата експертиза. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като да постанови ново решение, с което допуснатите до делба имоти да бъдат поделени в обособени дялове за всеки от съделителите при доплащане на парично уравнение.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, чрез процесуалния й представител по делото, който в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на същата. Заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Навежда доводи в подкрепа на становището си, че дори да се приеме, че са налице два обекта на собственост, което реално не е така, то същите са със сериозно разминаващи се стойности. Твърди, че единственият възможен способ за ликвидиране на 2 съсобствеността между страните е изнасянето на имота на публична продан.

Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на А. В. С., чрез адв. С. Д. - САК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от И. В. В., чрез адв. Н. Недялкова - ВТАК срещу А. В. С. искова молба, с която е направено искане да бъде извършена делба на съсобствен между страните недвижим имот.

С Решение № 985 от 03.08.2023 година по гр.д. № 489/2023 година на ВТРС е допуснато извършването на съдебна делба между страните на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново, с адрес на имота: град ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, прилежащи части: средната маза в избения етаж от около 14.50 кв.м., 33.33 % ид.ч. от общите части на сградата и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, посочена в документа площ: 23.50 кв.м., прилежащи части: 1/3 ид.ч. от коридорите и клозета на етажа, при квоти – по ½ за И. В. В. и за А.

В. С..

В първото заседание във втората фаза на делбата процесуалният представител на ищцата заявява, че последната не желае възлагане на имота, а уравняване на нейния дял в пари, а процесуалният представител на ответницата прави искане да й бъде възложен в дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново.

От изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа и оценъчна експертиза /л. 110-123/ се установява, че както Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново, така и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Велико Търново са неподеляеми. В заключението на вещото лице е посочено, че 3 обектът с посочен идентификатор *** се състои от преходна стая, в която се влиза в кухня, като към обекта са прилежащи 1/3 ид.ч. от коридорите /от които се влиза във всички 3 обекта, разположени на етаж „0“/ и от клозета на етажа.

Пазарната стойност на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е в размер на 179 350.00 лева, а на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – 34 120.00 лева. В проведеното на 26.03.2024 година съдебно заседание в първоинстанционното производство вещото лице допълва, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта се състои от една стая и кухня, като стаята е преходна. Този обект не представлява самостоятелно жилище съгласно ЗУТ, тъй като към него няма санитарен възел, няма и складово помещение или обособен килер. Този самостоятелен обект ползва обща баня и тоалетна на етажа, но според вещото лице не представлява самостоятелно жилище.

Във въззивното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението /л. 45-54/ на която се установява, че СОС с идентификатор *** е неподеляем и е с пазарна оценка в размер на 182 800.00 лева, а СОС с идентификатор ***, който не отговаря на изискванията за жилище, също е неподеляем и е с пазарна оценка в размер на 32 900.00 лева.

От заключението на изготвената във въззивното производство допълнителна съдебно-техническа експертиза /л. 71-78/ се установява, че т. нар. „скала“, посочена и видна на снимките от заключението на първоначалната експертиза в основите на сградата, не представлява скала, а най-вероятно представлява недоизкопано глинесто образувание, тип мергел, намиращо се в обекта под стълбищното рамо, или образувание, получено от натрупани неизхвърлени глинести слоеве от земната маса при извършване на изкопните работи на избените помещения. С течение на времето тези наслоявания са се втвърдили и пораждат впечатление за скална маса. Това образувание не оказва влияние върху стабилността и устойчивостта на сградата.

Същото видимо не е свързано с фундаментите на сградата. Наличните пукнатини на коминските повърхности в обекта на жилището на първия етаж от сградата не са свързани с това образувание. Те евентуално се дължат на лошо изпълнение на зидарията на комините, но най-сигурно е на липсата на противоземетръсни шайби, каквито не са се изисквали към 1975 година. Видими пукнатини по външните стени на сградата вещото лице не е констатирало.

Видно от изисканите и приложени във въззивното производство Писмо, рег. № 11-71-3#1 от 18.02.2025 година на Главния архитект на Община Велико Търново /л. 98100/ и Писмо, рег. № 11-73-20#1 от 29.04.2025 година на Главния архитект на Община Велико Търново /л. 98-100/, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е неподеляем и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 4

*** е неподеляем.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за извършване на делбата – чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан, като при избора на способ съдът изхожда от броя на имотите, техния вид, стойност и характеристики, съответно дали същите са поделяеми, както и от броя на съделителите и притежаваните от тях права. Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете, същите се изравняват в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. В тази връзка следва да се има предвид и че с оглед спазването на равенството между съделителите при извършване на разпределение по чл. 353 ГПК, във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид, и приблизително равни по стойност имоти, респективно - максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се изравнява в пари.

Неоснователно в тази връзка е възражението на процесуалния представител на въззивника за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт поради лишаване на страната от възможността да оспори изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Дори такова нарушение да е извършено, последното само по себе си не влече отмяна на обжалваното решение, а до възможността за допускане на повторна такава във въззивното производство. В случая по делото такава експертиза е допусната, заключението по която по отношение поделяемостта на имота се прикрива със заключението на вещото лице от първоинстанционното производство. По отношение на цената на същия вещото лице, изготвило заключение във въззивното производство е посочило дори по-висока цена /общо 215 700.00 лева/, от тази дадена в първата инстанция /213 470.00 лева/, поради което и възражението в тази насока също се явява неоснователно.