Определение № 34476 от 23.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34476 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110111509 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „...........“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените от ищеца документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Представените от ответника документи също следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото като допустими, относими и необходими за изясняване на спора.

Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи подлежи на отхвърляне, защото в случая не се иска представянето на конкретни вече съществуващи документи, а се цели изготвянето на такива. Освен това искането за справка относно реално усвоената от ищеца сума по договора за кредит цели доказване на безспорен между страните факт.Отделно, с ОИМ ответникът е представил подобна справка.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено, като въпрос номер 2.2 следва да бъде преформулиран по следния начин: „Има ли заплатени суми от кредитополучателя по процесния договор, кат при положителен отговор да се посочи кога са превеждани и за какво са отнасяни по пера?“.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2026 г. от 09:40 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца– препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените документи с исковата молба, както и тези, представени с отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справките по т. 1 от доказателствената част на исковата молба.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба задачи 1

(вземайки предвид преформулирания от съда въпрос в настоящото определение), при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице Р.Р.С., със специалност: Счетоводство, койт о ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно СЛЕД представяне на документ за внесен депозит.

УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит определението за допускане на съдебно-счетоводна експертиза ще бъде отменено.

УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на необходимата информация и на достъп до счетоводството от ответника да не става причина за неизготвяне на експертизата и за отлагане на делото.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са от А. Н. Ч. срещу „...........“ ЕАД следните обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № 720031211650/20.02.2022 г. поради противоречие на закона; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузите за възнаградителна лихва в Договор за потребителски кредит № 720031211650/20.02.2022 г. поради накърняване на добрите нрави; кумулативно съединен с всеки от тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 639.11 евро – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит №720031211650/20.02.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 28.04.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 720031211650/20.02.2022 г. за кредит в общ размер на 2 639.34 лв., включващ сумата от 2 000 и застрахователна премия в размер на 639.34 лв., предоставен за срок от 26 месеца, при посочени ГЛП в размер на 41.05 % и ГПР в размер на 47.44 %, като общата дължима сума по договора възлиза на 4 026.93 лв., включва главница в размер на 2 639.34 лв. и лихва в размер на 1387.59 лв. и подлежи на връщане на 26 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 154.88 лв., дължими на всяко 5-о число от месеца, с краен падеж на 05.05.2024 г.

Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Счита, че е посочен грешен ГПР, защото застрахователната премия не е включена като разход по кредита, при положение че на практика договорът за застраховка е свързан с договора за кредит и дори е бил задължително условие за предоставянето на кредита. Изтъква, че типовите клаузи от общите условия и от договора не могат да докажат обратното, защото водят до разместване на доказателствената тежест. Акцентира, че в случая застрахователната премия дори е представена като част от главницата, с което неправомерно е увеличен нейният размер.

Излага, че всичко това не е позволило на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора за кредит. Възразява, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в договора не е посочен лихвен процент на ден, с което се възпрепятства възможността на потребителя да изчисли лихвата в абсолютна стойност, а оттам – и да упражни правото си на отказ от договора за кредит. При условията на евентуалност моли да 2 бъдат прогласени за нищожни клаузите от договора за кредит относно възнаградителната лихва, защото накърняват добрите нрави поради уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Твърди, че е платил по договора за кредит сума в общ размер на 1 661.69 евро, част от която – сумата от 639.11 евро, е платена без основание, защото недействителността на договора съгласно чл. 23 ЗПК и съдебната практика освобождава потребителя от задължението за плащане на лихви и разноски по кредита. В тази връзка сочи, че чистата стойност на кредита възлиза на 1 022.58 евро, защото застрахователната премия, която по договора е прибавена към главницата, в действителност не представлява реално предоставена на разположение на потребителя сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...........“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването с ищеца на договора за кредит при твърдяното в исковата молба съдържание. Счита, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК. Оспорва твърдението, че застрахователната премия е подлежала на включване в ГПР. В тази връзка върди, че застраховката е сключена по изричното желание на потребителя, обективирано в заявление декларация и в отделна декларация за конкретните потребности на ищеца, а това наред с отбелязването в СЕФ, предоставената информация по КЗ, издадения индивидуален застрахователен сертификат и възможността ищецът да прекрати застраховката и да получи възстановяване на неизползваната част от платената застрахователна премия сочи на извод, че сключването на застраховката в случая не е било задължително условие за предоставяне на кредита и за предоставянето му при конкретните условия, който извод не се влияе от обстоятелството, че застрахователната премия е финансирана чрез кредита. Излага, че в договора за кредит лихвеният процент на ден е определяем, поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Оспорва евентуалния иск по съображения, че надвишаването от възнаградителната лихва на трикратния размер на законната лихва не води автоматично до нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Поради неоснователност на установителните искове оспорва и осъдителния иск. Оспорва последния и по размер, като признава, че е получил плащания по договора за кредит в общ размер от 1 349.47 евро, но оспорва да е получил плащане на разликата над тази сума до твърдяната от ищеца сума.

Моли за отхвърляне на исковете. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора за кредит, а евентуално – на клаузите от него относно възнаградителната лихва , е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 720031211650/20.02.2022 г. и неговото съдържание; твърдяните пороци на договора за кредит, евентуално – на клаузите от него относно възнаградителната лихва.

В тежест на ответника е да докаже по иска за прогласяване нищожност на договора за кредит, че ищецът доброволно е заявил желание за сключване на договор за застраховка във връзка с договора за кредит, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, респективно, че договорът съответства на императивните изисквания на закона./

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните факти: извършена от него в полза на ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 1 661.69 евро, и получаване на сумата от ответника.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 720031211650/20.02.2022 г. за кредит в общ размер на 2 639.34 лв., включващ сумата от 2 000 и застрахователна премия в размер 3 на 639.34 лв., предоставен за срок от 26 месеца, при посочени ГЛП в размер на 41.05 % и ГПР в размер на 47.44 %, като общата дължима сума по договора възлиза на 4 026.93 лв., включва главница в размер на 2 639.34 лв. и лихва в размер на 1387.59 лв. и подлежи на връщане на 26 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 154.88 лв., дължими на всяко 5-о число от месеца, с краен падеж на 05.05.2024 г; сключване от ищеца във връзка с договора за кредит на договор за застраховка; получаване от ищеца по кредита на чиста сума в размер на 2 000 лв.; че застрахователната премия не е включена в посочения в договора за кредит ГПР.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.