Решение № 260063 от 02.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е № 68 гр. Бургас, 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Иво Добрев при секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело №244 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ОББ Факторинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №5, чрез пълномощник адвокат Теодор Божинов от САК иск срещу „Антол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Поп Грую“ № 70, ап.1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 112 911,10 лева, представляваща главница по неплатени доставки на горива, фактурирани с фактури: №**********/ 10.09.2018г., № **********/25.09.2018г., № **********/06.11.2018г. и № **********/ 16.01.2019 г.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и

„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* на 26.04.2018г. е сключен договор за факторинг. Второто дружеството в качеството му на доставчик се задължило да прехвърли свои вземания към трети лица в полза на фактора „ОББ Факторинг" ЕООД, който пък от своя страна трябвало да финансира търговската му дейност. Срокът на договора бил удължен с допълнително споразумение от 18.12.2018г. Посочва се също така, че с приложение №7 към платците по договора, чиито задължения към „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД ще бъдат цедирани в полза на ищеца било добавено „Антол“ ЕООД.

Старият кредитор уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията му в полза на фактора, като „Антол“ ЕООД се съгласило да извършва плащания директно към ищеца.

Прехвърлените вземания спрямо ответника произтичали от продажба на стоки/горива/. За всяка една доставка била издавана данъчна фактура, като страните по договора подписали и приемо-предавателен протокол в тази връзка.

Ответникът започнал да заплаща на ищеца дължимото към кредитора като общо заплатената от 06.07.2018г. до датата на предявяване на исковата молба сума възлизала на 202 575.99 лева. Плащанията били преустановени от ответника без основателна причина след 16.01.2020г., като оставало задължение в размер на 112 911.10лева по посочените по-горе четири фактури. След получаване на поканата за заплащане на търсената сума ответникът отговорил, че е извършил анулиране на фактурите, независимо, че се бил задължил да не извършва никаква промяна в облигационното отношение, без изрично съгласие на ищеца.

Уточнява се също така, че ответникът потвърдил получаването на всяка доставка със стокова разписка, както и удостоверил знанието си за цедирането на всяко от вземанията по доставките и дължимостта на посочените във фактурите суми чрез писмено потвърждение, на което бил положен печата на дружеството длъжник.

Същото представлявало извънсъдебно признание на исковете. Въпреки отправената до него покана получателят бил в неизпълнение на ангажиментите си за плащане на доставките по посочените в исковата молба фактури. Твърдяното от последния анулиране на фактурите представлявало злоупотреба с право по чл.289 ТЗ и било недопустимо, съответно ирелевантно за действителността на вземанията на ищеца.

В подадения отговор на исковата молба се уточнява, че процесните фактури са за предоставен лимит/стойност до която може да се зарежда/ за зареждане на горива, което изрично е посочено във всяка фактура и протокол. По този начин се прехвърляло за определен срок до посочен падеж правото на собственост върху стоки за определена стойност за зареждане на горива от верига бензиностанции чрез картова система за безналично плащане. Следователно това не били фактури за покупка на самите стоки. Заявява се в тази връзка, че на 29.01.2019г. ответникът получил искане да потвърди на ищеца получени стоки по процесните фактури, под предлог че това се прави за целите на одит. Тъй като обект на факторинг не били получени стоки, а лимит за бъдещо ползване ответникът не потвърдил получаването на доставки и се отказал от ползване на услугата, тъй като до този момент нямало зареждания- реална престация по процесните документи, а се искало потвърждаване на извършени доставки. Това негово поведение породило търговския спор, който представлявал уреден случай в приложения от ищеца договор за факторинг №А00239. Този спор и предвид невъзможността ответникът да получи реална престация по сделките довели като последица до анулиране на фактурите за лимит, като данъчно недопустими без бъдещ завършек с реална доставка. Срокът за ползване на стоките- 90 дни също бил изтекъл и фактурите поради това били с неосъществим предмет –анулирани, лимитът по тях е отпаднал и няма как да се ползват стоки по него. Цитирана е и разпоредбата на раздел V чл.12 от договора за факторинг, съгласно която ако без оглед на причините дадени доставки са окажат анулирани задължението е на дружеството доставчик- „Бългериън рекавъри къмпани“ и то за получените средства, а не за целите стойности на фактурите.

Освен казаното ответникът твърди, че не е бил уведомен писмено от доставчика кредитор за всяка конкретна цесия. „Антол“ЕООД не било страна по горния договор и нямало информация за клаузите на същия, поради което и следвало да получи писмено потвърждение за всяка цесия от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД. Заявява се също така, че липсвали доказателства за уведомяване на ответника, ищецът да е направил изискуемо вземането си за платени аванси от доставчика, да е упражнил регрес или съдебно да е заявил такива претенции. Ищецът нямал право на регрес в конкретния случай, тъй като от приложение №3 към процесния договор ставало ясно, че основанието на фактурите е само поръчка. По процесните фактури нямало извършени реални доставки нито на стоки, нито на услуги. С цесиите реално били прехвърлени бъдещи вземания, което се оказали по сделки с неосъществим предмет, поради спор с доставчика за начина на работа и отпаднали лимити за гориво.

„Бългериън рекавъри къмпани“ не било основен доставчик на гориво за ответника, а последният приел възможността за отложени плащания като резервен вариант.

Преведените първоначално от „Антол“ЕООД към ищеца суми не били за доставени от доставчика горива, а били получени от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД за възстановяване към първото дружество, паради неизползвани в срока лимити за зареждане на гориво. Горните суми представлявали възстановени аванси, поради неизползвана възможност в дадения срок за зареждане на горива с отложено плащане.

Твърди се също така, че ответникът не е потвърдил получаването на доставки със стокова разписка, както се сочело в исковата молба. Приложените протоколи обективирали единствено право за зареждане на горива чрез картова система за безналично плащане в обектите, посредством предоставен лимит за зареждане на гориво в 90 дневен срок. Такова право не било упражнено и нямало насрещни стокови разписки, а в протоколите се отразявало, че става дума за лимит. Посочва се освен това, че приложеното писмо без дата и позоваване на конкретен договор, прикрепено към кореспонденция по електронна поща от 31.01.2020г. нямало как да представлява извънсъдебно признание на иск, тъй като нямало достоверна дата и не ставало ясно за кое правоотношение се отнася. Тъй като правото за придобиване на стоки не било упражнено, такива вземания следвало да се считат за безспорно изключени от обхвата на договора за факторинг. Неполучаването на стоки нямало как да е по вина на ответника.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която се изразява позиция, че възраженията на ответника са в противоречие с подписаното от самия него нарочно потвърждение.

Истинността на този документ не се оспорвала от „Антол“, като в съдържанието му се възпроизвеждал текстът на изпратеното му уведомление от стария кредитор „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД. В потвърждението ответникът правил извънсъдебно признание за дължимостта на сумите по фактурите, като декларирал, че доставките, за които същите са издадени са редовно извършени, както и че бил съгласен да извърши плащането по посочената банкова сметка *** в „ОББ“АД на падежа на всяка от тях. Освен от цитираното потвърждение знанието на ответника за извършената цесия се извеждало от документите, приложени към исковата молба /приложение 4 и 5 към същата/. Уточнява се също така, че във всяка от процесните фактури било възпроизведено изрично уведомление за цесията от стария кредитор. Горните документи също не били оспорени от ответника.

Във връзка с направените възражения за анулиране на фактурите се поддържа позиция, че същите са ирелевантни и недоказани. Ответникът по никакъв начин не установявал договорка за лимит и нейните конкретни особености, нито ангажирал доказателства за съществуването на такава. Твърдяната /но недоказана/ договорка за лимит била нищожна, поради противоречието и със закона на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Вземанията били установени и документирани в издадените данъчни фактури, които не били оспорени от ответника и поначало се издавали само за извършени доставки. Невъзможно било издаване на фактури за неосъществени доставки, както и за евентуални или бъдещи доставки. Твърдяното анулиране на фактурите представлявало злоупотреба с право по чл.389 ТЗ, тъй като увреждало кредитора.

Ответникът и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД били в трайни търговски отношения най-рано от 06.07.2018г.-датата на постъпване на първото плащане по цедиранато вземане по сметка на ищеца. Процесните фактури били издадени след тази дата между 10.09.2018г. и 16.01.2019г., поради което и ответникът е бил длъжен веднага след получаването им да възрази или оспори наличието на доставка. Това обаче не само не било направено веднага, а се случило повече от 30 дни по- късно за последната фактури и повече от 90, 120 и 130 дни за предходните три такива.

Твърдението на ответника за липса на доставки не отговаряло на съдържанието на подписаните от него самия приемо- предавателни протоколи, в които се посочвало, че получателят приема описаните продукти без забележка по отношение на количество и качество.

Заявена е позиция, че представеният от ответника протокол бил неясен и симулативен документ, като имало съмнения за това, че същият е съставен и подписан след получаване на преписа от исковата молба. В тази връзка се оспорва датата на представения от ответника протокол и се моли да бъде задължен да представи оригиналния екземпляр на същия на основание чл.183 ГПК. Направени са и доказателствени искания.

В постъпилия отговор на допълнителната искова молба се твърди, че в последната ищецът не опровергава и не представя доказателства срещу фактите и обстоятелствата, изложени в първоначалния отговор. Поддържат се изложените вече възражения от ответника за това, че между него и ищеца няма сключен договор, няма надлежно уведомяване за цесиите и в тази връзка не е възникнало правоотношение между „Антол“ЕООД и „ОББ Факторинг" ЕООД. Ищецът продължавал да твърди, че са извършени доставки на стоки, като ако такива в действителност били осъществени следвало да има отчетност за това и в НАП. Горивата били под особено наблюдение, като всяка доставка следвало да се обяви пред органите на фиска в рамките на един ден от доставката, заедно с информация за акцизен документ, натоварване, адрес, транспорт и др. Такива доставки към ответника от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД липсвали в масивите на НАП. Поддържат се изложените вече доводи, че с процесните фактури е било прехвърлено между „Антол“ЕООД и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД съгласно договора, сключен между тях единствено право за зареждане на горива до определен лимит- изписано на всяка фактура бъдещо вземане, което право можело да се упражни единствено и само в посочения срок на падеж. След изтичането на този срок лимитът не бил наличен и горивото не можело да се товари. В случая липсвала реализирана възмездна сделка и доставка на стоки. В тежест на ищеца било да докаже, че е извършена доставка. Посочва се в тази връзка, че ищецът не познавал добре данъчното законодателство, тъй като прехвърляне на права също представлявало данъчно събитие и за това събитие следвало да се издаде данъчна фактура, без да е задължително стоките да са получени. По повод твърденията за злоупотреба с право се уточнява, че не ответникът е анулирал фактурите, а издателят им. Това било и задължение на издателя, след като се е оказал в ситуация на невъзможност за осъществяване предмета на сделката. Във връзка с оспорения протокол, представен от ответника се посочва, че същият е автентичен и обективирал анулиране на изписаната в него дата на събитие. Текстът бил предложен от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД.