Решение № 147 от 04.10.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Нова Загора, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20242220100373 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, чрез юрк.Г. К. против С. М. Т. с *** с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 и чл.79, ал.1 от ЗЗД и цена на иска – 166.07 лв.

Ищецът посочва, че на 06.02.2024 г. ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към С. М. Т. в размер на 166.07 лв.

По входираните документи било образувано ч.гр.д.№ 125/2024 г. по описа на P C Нова Загора, по което била издадена заповед за изпълнение. В определения от съда срок не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество подавало настоящата искова молба в срока по чл.415 от ГПК.

Посочва се, че ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Сочи се още, че Общите условия били публикувани на сайта на дружеството htp .//www. evn-ec .bg/bg/gesetze/agb.asp.

По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се в ***, индивидуализиращо се с ИТН: 2236618 за С. М. Т. бил открит клиентски номер 1010348215.

1

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2.

Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че в изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД било доставило на обекта на С. М. Т. за периода: от 03.01.2022 г. до 02.03.2022 г. електроенергия на обща стойност 135.87 лв., която до този момент не била заплатена от ответника.

Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 30.20 лв. за периода от 22.02.2022 г. до 05.02.2024 г.

Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следва:

Период

Падеж

Вид

Номер док. сума

03.01.2022

02.02.2022

21.02.2022г. главница

ФЕ

1264773825

84.26

22.02.2022

Лихва

18.98

05.02.2024

03.02.2022

02.03.2022

21.03.2022г. главница

22.03.2022

05.02.2024

Лихва

ФЕ

1266395196

51.61

11.22

С оглед на гореизложеното ищцовото дружество моли съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към С. М. Т., както следва:

- 135.87 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 03.01.2022 г. до 02.03.2022 г.

- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 22.02.2022 г. до 05.02.2024 г. в размер на 30.20 лв.

- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, както и направените по ЧГД № 125/2024 г. по описа на PC- Нова Загора разноски в размер на 75 лв.

С исковата си молба ищцовото дружество моли съда да изиска и приложи като доказателство по настоящото дело частното гражданско дело, в кориците на които се намира препис извлечение от сметка на длъжника.

С исковата си молба ищцовото дружество представя и моли съда да приеме следните доказателства: Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ведно с доказателства за влизането им в сила;

Заявление- декларация; Декларация за достъп до мрежа; Нот.акт 172, том 11/2013 г. и пълномощно.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. М. Т., чрез назначения й от съда особен представител - адв.Н. Г. Н. от АК - Сливен е депозирал отговор на исковата молба, с който посочва, че в исковата молба ответницата била именувана с имената С. М. Т., а в представения, нотариален акт № 116, том II, peг.№ 1859, дело № 269 ответницата била именувана С. М. Г., следвало ищеца да уточни причините за това различно именуване.

Особеният представител на ответницата заявява, в отговора на исковата молба, че предявения иск е допустим и основателен. Заявява, че имало достатъчно данни, че за периода от 03.01.2022 г. до 02.03.2022 г. не е заплатена ползувана електроенергия на стойност 135.87 лв.

Не можел да се оспорва размера на законната лихва за периода 22.11.2022 г. до 05.02.2024 г. в общ размер на 30.20 лв.

Особеният представител на ответницата счита, че по вина на ищеца не била прецизирана процедурата по връчването на уведомления до ответницата съобразно разпоредбата на чл.47 от ГПК.

В отговора на исковата молба се сочи, че делото е подсъдно на Районен съд - Нова Загора, не били налице основания за правни действия на ответницата по чл.212 от ГПК и нямало основания за привличане на трето лице по инициатива на ответницата по делото.

Особения представител на ответницата заявява, в отговора на исковата молба, че в хода на производството може да вземе допълнително становище по иска съобразно основанията на чл.47 от ГПК.

На 09.09.2024 г. е постъпила молба от ищцовото дружество с вх.№ 4050, с която се поддържа иска, моли се съдът да разгледа делото в негово отсъствие, както и да бъде постановено решение по признание на иска, ако са налице предпоставките за такова.

В нея ищецът в хипотезата на отсъстващи процесуални пречки, моли да бъде даден ход на делото и заявява, че поддържа предявените искове. От представените с исковата молба доказателства и изложените съображения изцяло се потвърждавала основателността на същите. Излага, че в депозирания отговор на исковата молба, служебно назначения особен представител на ответника изрично е посочил, че счита предявения иск за допустим и основателен.

В молбата си ищеца, чрез процесуалния си представител юрк.К. заявява, че в случая счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. От страна на ответника било направено признание на иска с отговора на исковата молба.

Валидно било направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказвал от защита срещу иска, тъй като го считал за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаряло на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право сьществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл.237, ал.3 от ГПК, съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявения иск. Във връзка с горното моли съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.