Решение № 182 от 05.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Плевен, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20264430200625 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №25-0938-005192 от 05.01.2026г *** Група в ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Е. И. Е. с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. *** административно наказание глоба в размер на 153,39 евро /300лв/.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Е. И. Е., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител адв. С. С., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното 1 наказателно постановление. Според процесуалния представител на жалбоподателя актосъставителят е предположил наличие на несъобразена скорост от последиците на произшествието, а не я е установил като положителен факт от действителността. Освен това навежда доводи, че извършеното от жалбоподателя Е. нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

За въззиваемата страна *** Група в ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №4977112 от 17.12.2025г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 18:50 часа в обл.Плевен, третокласен път номер 3004 при километър 3+400 с посока на движение към гр.Долна Митрополия, жалбоподателят Е. управлява лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, като извършил следното: При движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра настилка/ и релефа на пътя /на десен завой/ губи контрол над управляваното МПС, излиза вдясно по посоката си на движение извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво. Реализира ПТП с материални щети по автомобила.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител И. П. И. и свидетеля М. Г. Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №2025-1029-52776-1 от 17.12.2025г. със съставител И. П. И. и с приобщените веществени доказателства - снимков материал, заснет с мобилно устройство РСОД на дигитален носител, приложен с писмо вх.№11954 от 17.04.2026г. на *** сектор "Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен. От показанията на актосъставителя И. и свидетеля Г. се установява, че на 17.12.2025г. били нощна смяна и около 18,50 часа получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР-Плевен за настъпило ПТП между 2 с.Опанец и гр.Долна Митрополия. Според показанията на актосъставителя И. и свидетеля Г., жалбоподателят Е. управлявала лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра настилка/ и релефа на пътя /на десен завой/ губи контрол над управляваното МПС, излиза вдясно по посоката си на движение извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво, с което реализира ПТП с материални щети по автомобила. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И. и свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях събаряне и унищожаване на поставени ограничителни табели. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Също така показанията на актосъставителя И. и свидетеля Г. си кореспондират напълно както с приобщения като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №2025-1029-52776-1 от 17.12.2025г. със съставител И. П. И., така и с приобщените по делото фотоснимки на ПТП, направени с РСОД от органите за контрол и регулиране на движението. Също така жалбоподателят Е. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил възражение, че се е движил със съобразена с пътните условия и релефа на местността скорост и причиненото ПТП е случайно деяние. Не на последно място, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Е. не е доказал, че не е причинил ПТП в резултат на несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост. Следователно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят Е., като водач на МПС, при движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокра настилка/ и релефа на пътя /на десен завой/ е загубила контрол над управляваното МПС, излязла е вдясно по посоката си на движение извън пътното платно и се е ударила в крайпътно дърво, като е реализирала ПТП с материални щети по автомобила.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Е. И. Е. е извършил нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и 3 правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 153,39 евро /300лв/ .

Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на разпоредбата на чл.179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е пълна и включва всички обстоятелства, свързани с обективните признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - изрично е посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото се доказа, че при процесното събитие – настъпилия удар между управлявания от жалбоподателя лек автомобил в крайпътно дърво, са настъпили материални щети, поради което е налице ПТП по смисъла на закона.

Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, са посочени конкретни действия от страна на жалбоподателя по движение с несъобразена скорост с пътните условия – мокра пътна настилка и релефа на пътя – на десен завой, и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни 4 средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие. В конкретния случай се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събрания доказателствен материал, в т.ч. протокол за ПТП №2025-1029-52776-1 от 17.12.2025г. със съставител И. П. И. и снимков материал, заснет с мобилно устройство РСОД на дигитален носител, може да се направи извод относно скоростта, с която се е движил в посочения участък от пътя управляваният от жалбоподателя лек автомобил, и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености. В тази насока, и от вида и характера на причинените имуществени вреди на управлявания от жалбоподателя Е. автомобил може да се направи категоричен извод, че скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с пътните условия /мокра настилка/ и релефа на пътя /на десен завой/, в резултат на което е реализирано ПТП с материални щети по автомобила.

Съдебната практика приема изрично, че водачите на моторните превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение, решение за движение в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично безопасно движение (в този смисъл е Решение № 534 от 5

21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 587/2009 г., III н. о., НК). Отделно от изложеното, следва да се отбележи също, че съдебната практика последователно приема, че за да бъде изключено виновното поведение на водача е необходимо деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС и на следващо място - да са налице условията, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В Решение №213/14.01.2019г. на ВКС по н. д. № 970/2018 г., III н. о., НК и мн. др. се приема изрично, че с оглед общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. В случая от доказателствата по делото се установява, че настъпването на произшествието се намира в пряка причинна връзка с поведението на жалбоподателя, тъй като ако същият се е движел със съобразена с пътните условия /мокра настилка/ и релефа на пътя /на десен завой/ скорост, произшествието е нямало да настъпи.