Решение № 712 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330110593 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 150 вр. чл. 143 вр. чл. 139 от СК и чл. 144 от СК.

Производството е образувано по искова молба на В. И. Д., действащ лично и със съгласието на своята майка К. Г. Г., против И. К. Д.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, бил осъден да заплаща издръжка от 80 лв. месечно. От определяне на издръжката били настъпили съществени изменения. Променили се социално-битовите условия, увеличили се нуждите на детето. За момчето били нужни средства за транспорт, образование, джобни, храна и други. Прави се искане да бъде увеличена издръжката на 450 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда до н. н. п. о. и., както и искане за заплащане на месечна издръжка в същия размер от д. н. н. н. п. н. и. д. з. н. с. м. о..

В определения срок е постъпил писмен отговор от назначения за ответника особен представител. Твърди се в отговора, че ищецът н. п. н. *** г. и след тази дата не се дължи издръжка от бащата. Излага съображения, че претенцията е неоснователна и недопустима.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че В. И. Д., ЕГН **********, е дете на И. Д., ЕГН ********** и К. Г., ЕГН **********. С Решение № 861/07.03.2013 г. по гр. дело № 1726/2013 г. на Районен съд – Пловдив, ответникът е осъден да заплаща издръжка от 80 лв. за В..

От гласните и писмените доказателства се установява, че ищецът живее с майка си. Записан е като ученик в *** „*** ***“ ***, в и. ф. н. о. – з. у. с. ***.

Необходими са средства във връзка с обучението му, както и за облекло, храна, отопление, здравеопазване. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, индивидуална форма на обучение може да се осъществява, както в училището, така и в домашни условия. В настоящия случай от свидетелските показания на С. И. Д. /б. н. и./ се изясни, че ищецът посещава училище, следователно има необходимост и от средства за пътни разходи. Изясни се, че майката полага грижи за В. и осигурява средства за покриване на базовите му потребности, а бащата не е плащал издръжка и не е полагал грижи за В..

Съдът кредитира показанията на разписания с., като основани на непосредствени впечатления и допълващи се от останалите доказателства по делото.

Относно доходите на страните, от постъпилата справка от НАП, ТД – ***, се установи, че ищецът няма регистрация като едноличен търговец, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма данни за сключени трудови договори, няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, няма декларирани недвижими имоти и МПС. От същата справка е видно, че ответникът притежава МПС и в периода 23.05.2025 г. – 01.08.2025 г. е работил по срочен трудов договор, като реализираният от бащата през 2025 г. облагаем доход е в размер на 2538,07 лева. По делото е приета и справка от Агенция по вписванията за лицето И. К. Д., от която се установява, че през 2018 г. посоченото лице е един от продавачите на недвижим имот, находящ се в ***. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът живее при майка си и същата отговаря за посрещане на текущите му нужди, които са нараснали, съответно и средствата, необходими за посрещане на базовите му потребнoсти са се увеличили. От определяне на размера на предходната издръжка е изминал продължителен период от време, като е налице и промяна на обстоятелствата – ищецът е пораснал, учи в средно учебно заведение, нуждите от средства за издръжката му са се увеличили. Определената преди повече от 13 години издръжка в размер на 80 лева не съответства и на минимума, предвиден в Семейния кодекс. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната предвид увеличение на цените на стоките за ежедневна употреба и услугите, което само по себе си представлява изменение на обстоятелствата и обосновава увеличаване на издръжката. Отделно от това, ищецът е ученик и то в г. к. и са необходими средства за закупуване на учебни помагала и 2 пособия. По делото не се установи ответникът да работи на постоянен трудов договор, но в тази връзка следва да се посочи, че от ответната страна не бяха ангажирани доказателства, съответно не се установи и причината, поради която същият не реализира постоянен доход от трудова дейност. Същевременно се установи, че същият притежава МПС и е бил един от продавачите на недвижим имот през 2018 г., които са други източници за получаване на доход от негова страна. Изложеното води до извод, че към момента ответникът по собствен избор не работи по трудов договор и във възможностите на същия е да реализира месечен доход близък до средния за страната, доколкото е в трудоспособна възраст. По делото не са налице доказателства, които да обосновават различен извод. Следва да се отчете и фактът, че по делото не се установи бащата да е участвал в отглеждането и възпитанието на детето.

Определената с предходен съдебен акт издръжка е под минималната в момента от 155,05 евро. Съдът намира, че месечно за детето са необходими средства от поне 330 евро, които да покрият нуждите му. Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата може да си позволи и във възможностите на същия е да заплаща претендираната издръжка за детето в размер на 230,08 евро, равняваща се на 450 лева. Посоченият размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът е задължен по закон и като родител да я осигурява. Останалият дял от разходите следва да се поеме от майката. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и факта, че родителите на ищеца нямат други ненавършили пълнолетие низходящи, на които да дължат безусловно издръжка.

В хода на настоящото производство ищецът е н. п., поради което увеличеният размер на издръжката ще се дължи за периода от 10.06.2025 г. до *** г. Краткият период от време е още един аргумент, че издръжката не би затруднила бащата да я заплати.

Предвид изложеното, искът за увеличение на издръжката е основателен за сумата в размер от 230,08 евро месечно, считано от 10.06.2025 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до *** г. – д. н. н. н. п. о. и., поради което и следва да бъде уважен в този размер.

По иска за присъждане на издръжка на п. у. в средно учебно заведение, съдът намира следното: В. И. Д., ЕГН **********, е п., роден е на *** г. и не е навършил *** възраст, не притежава имущество, от което да се издържа, има качеството учащ в средно учебно заведение през процесния период и към момента. С оглед изложеното и 3 този иск се явява доказан по основание. Нуждите следва да бъдат определени по размер съобразно обичайните такива за учащ на неговата възраст. Издръжката, уредена в чл. 144 от СК не е безусловна. В случая, при преценка за дължимостта на месечната издръжка, която ищецът претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени, както обстоятелствата, обуславящи нуждата на ищеца – необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло, здравеопазване, така и обстоятелствата, касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че И. Д. е в работоспособна възраст и реализира доходи.

Същевременно, ответникът не установи наличието на обстоятелства, които да го препятстват да заплаща издръжка в претендирания размер от 230,08 евро, равняваща се на 450 лева. По делото не се твърдят и не се доказват други задължения на бащата.

Не се установи същият да има здравословни проблеми. Наред с това следва да се посочи, че не може да се направи извод дали ищецът В. Д. е в състояние да си осигурява доходи чрез полагане на труд, с които да се издържа. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че през м. м. *** г. п. и. д. з. с. с. о..

При съобразяване нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът намира предявеният иск по чл. 144 СК е основателен за сумата в размер от 230,08 евро месечно, считано от *** г. – д. н. н. н. п. о. и., д. з. н. о. н. и. в с. у. з., поради което и следва да бъде уважен в този размер.

Ищецът не претендира присъждане на разноски по делото, а и не са налице доказателства за сторени такива от негова страна.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 255,65 евро, равняваща се на 500 лева – платимо от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен представител.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса в общ размер на 117,59 евро, от която: 25,56 евро – държавна такса, изчислена върху увеличения размер на издръжката по иска с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 вр. чл. 139 от СК, и 92,03 евро – държавна такса, изчислена върху присъдения размер на издръжката по иска с правно основание чл. 144 от СК.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 861/07.03.2013 г. по гр. дело 4

№ 1726/2013 г. на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 80 лева на 230,08 евро (двеста и тридесет евро и осем евроцента), считано от 10.06.2025 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до *** г. – д. н. н. н. п. от ищеца В. И. Д., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на п. с., учащ в средно учебно заведение, син В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, издръжка на основание чл. 144 от СК в размер от 230,08 евро (двеста и тридесет евро и осем евроцента) месечно, считано от дата *** г., до 15.05.2026г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) – платимо от бюджета на съда възнаграждение на назначения на ответника особен представител, както и сумата от 117,59 евро (сто и седемнадесет евро и петдесет и девет евроцента), представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5