Решение № 18570 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18570 гр. ***, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110145371 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. С. З. срещу ***. Предявени в условията на евентуалност са искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, а в условията на евентуалност – на отделни негови клаузи, и за унищожаване на договора, както и евентуален частичен насрещен иск, предявен от ответника, за заплащане на главницата по процесния договор.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № ***/16.10.2025 г., се твърди, че на 06.02.2025 г. ищецът Г. З. получил телефонно обаждане, с което му било съобщено, че можел да изкара малко „бързи пари“. За тази цел му било поискано да предостави снимка на личната си карта, след което да отиде до офис на „***“, за да изтегли парични суми, които щели да му бъдат преведени на посочена от него банкова сметка, а той следвало да ги преведе в полза на указани му по „Вайбър“ трети лица. След изпълнение на указанията щял да получи и определена парична сума като печалба за извършеното. Г. З. изпълнил така получените указания, като при посещението си в офис на „***“ установил, че по банковата му сметка действително имало получени парични средства, които той изтеглил и впоследствие превел на указаните му трети 1 лица, както следва: на 11.02.2025 г. изтеглил в брой 3000,00 лева в 15:31:30 часа, 1000,00 лева - в 15:26:04 часа, и 5000,00 лева - в 15:28:11 часа, а на 12.02.2025 г. изтеглил 4500,00 лева в 10:24:05 часа, т. е. общо изтеглената сума възлизала на 13500,00 лева; на 11.02.2025 г. превел на *** сумата от 4500,00 лева, а на 12.02.2025 г. и сумата от 4400,00 лева, а в полза на *** превел на 11.02.2025 г. сумата от 4500,00 лева, т. е. общо преведената сума възлизала на 13400,00 лева. Въпреки изпълнението на указанията, Г. З. не получил обещаното му парично възнаграждение, а когато получил пенсията си за м. март 2025 г. по същата разплащателна сметка, установил, че от нея директно била усвоена сумата от 211,00 лева като погасителна вноска по сключен между него и *** на 11.02.2025 г. договор за потребителски кредит, като удръжки в този размер били извършвани всеки месец. Ищецът установил, че бил станал страна по договор за потребителски кредит в размер на 13500,00 лева, сключен от разстояние, макар че никога не бил изразявал съгласие за сключването и възникването на такова правоотношение. Твърди се, че била налице злоупотреба с лични данни и неправомерното им използване от трети лица, за което била образувана пр. пр. № ***/2025 г. по описа на СРП. Ищецът поддържа, че в нито един момент не бил давал съгласие за сключване на такъв договор, нито водил преговори за това, не бил правил онлайн регистрация, нито бил подавал заявление или предложение за сключване на договор, не бил виждал, нито се бил запознавал със съдържанието на договора или с приложимите общи условия, като сочи, че между страните по договора не било постигнато съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Оспорва се Г. З. някога да е притежавал електронен подпис, какъвто бил положен в процесния договор.

В условията на евентуалност твърди, че ако положеният електронен подпис съдържал данните на ищеца, същият бил неавтентичен – съдържал идентификационните данни на лицето, но не то било автор на изявленията на извършената електронна идентификация и на данните в електронна форма, използвани в подписа. Поддържа се, че липсата на изрично изразена воля, действително изходяща от Г. З., водела до липса на съгласие за възникване на процесната облигационна връзка, а това – от своя страна – до незавършен фактически състав на сделката. В условията на евентуалност, при условие че се установи завършен фактически състав на процесната сделка, страната твърди нищожност на договора поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Отново в условията на евентуалност се твърди унищожаемост на договора поради измама от трето лице, умишлено въвело в заблуждение ищеца, като по този начин се е снабдило с личните му данни и е използвало същите неправомерно.

Също в условията на евентуалност се твърди недействителност на договора за кредит, съответно – на отделни негови клаузи, поради неравноправност, протИ.речие с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и заобикаляне на добрите нрави, като са изложени подробни доводи в тази връзка. Отправено е искане за установяване несъществуването на процесното договорно правоотношение, а в условията на евентуалност – 2 прогласяване нищожността на договора на посочените в исковата молба основания, съответно – за неговото унищожаване поради измама, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ***, с който предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни и недоказани. Ответникът твърди, че Г. З. бил клиент на банката, като на 10.02.2025 г. (ден преди сключването на процесния договор) той посетил клон на дружеството и подписал допълнително споразумение за достъп до електронните канали на банката с възможност за подписване на електронни документи, посочил телефонен номер за връзка +*** и се е съгласил, чрез така сключеното споразумение, че подписът, поставен върху електронни документи чрез използване на комбинация от цифров сертификат, ПИН за него и еднократен S M S код, изпратен чрез кратко текстово съобщение от мобилната мрежа, на комбинация от цифров сертификат, *** технология и ПИН за нея, или на комбинация от потребителско име и парола, респективно - опростен начин за идентификация, избран от клиента, е валиден и в отношенията между страните се приравнява на саморъчен подпис. На 10.02.2025 г. ищецът получил СМС известие с временен код за активиране на приложението DSK mToken, който бил правилно въведен и приложението било активирано. На същата дата ищецът активирал и приложението DSK Smart отново чрез правилно въвеждане на потребителско име, парола и получен код за активиране, изпратен чрез СМС известие. Процесният договор за потребителски кредит за сумата от 13500,00 лева бил сключен между страните на 11.02.2025 г. по електронен път, като ищецът получил СМС известие с информация, че подаденото от него искане за потребителски кредит било одобрено. Ищецът, след осъществен достъп до електронното си банкиране чрез ***, изразил желание и съгласие за сключване на договора, като му била предоставена цялата изискуема и необходима преддоговорна информация и общи условия, декларации и стандартен европейски формуляр. Така представените документи били подписани чрез квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис, удостоверено от „****. На 11.02.2025 г. в 15:00 часа ищецът получил СМС известие от банката, че по банковата му сметка била отпусната кредитната сума от 13500,00 лева, като кредитът бил усвоен на същата дата. Сумата била изтеглена на 12.02.2025 г. чрез четири тегления с банкова карта с номер, съвпадащ с номера на банковата карта на ищеца, който увеличил лимита за теглене от картата непосредствено преди сключването на договора, като впоследствие извършил преводи в полза на трети лица /*** и ***/ в общ размер от 13400,00 лева. По подробно изложени в отговора аргументи се оспорват изложените в исковата молба твърдения относно незавършения фактически състав на процесната сделка, относно липсата на надлежно изразени воля и съгласие от ищеца за сключването на договора за кредит и относно нищожността, съответно - унищожаемостта на договора. Релевирано е в 3 условията на евентуалност възражение за проявена от Г. З. груба небрежност, намираща се в причинно-следствена връзка със сключването на договора и изразяваща се в доброволно предоставяне на лични данни на трети лица и изплащане в полза на същите на отпуснатата по кредита сума. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е предявило насрещен осъдителен иск в условията на евентуалност – в случай че бъде уважен някой от предявените от първоначалния ищец искове. Банката поддържа, че към датата на предявяване на насрещния иск непогасената главница по процесния кредит е в размер на 12392,37 лева. Сочи, че в случай че се установи несъществуване на процесното договорно правоотношение, съответно – неговата нищожност или унищожаемост, то Г. З. се бил обогатил неоснователно за сметка на дружеството, тъй като получил при изначална липса на основание или на отпаднало такова заемната сума от 13500,00 лева.

Отправено е искане за осъждане на З. да заплати на банката сумата от 1250,00 лева, представляваща част от получената без основание, съответно – на отпаднало основание – и незаплатена към датата на предявяване на иска сума по процесния договор за кредит в общ размер от 12437,31 лев, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, како и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на насрещния иск от ищеца Г. З., с който исковата претенция на ответното дружество се оспорва в цялост като неоснователна въз основа на изложените в първоначалната искова молба съображения и аргументи. Оспорват се твърденията на банката за надлежно сключване по електронен път на процесния договор, за лично подадени от Г. З. искания за активиране на услугите на ***, *** и други, както и твърдението, че използваният при сключването на договора електронен подпис изхождал от ищеца. Оспорва се още и банката да е изпълнила задълженията си по чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. Отправено е искане за отхвърляне на насрещния иск и за присъждане на сторените по него разноски.

Софийски районен съд, I-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи си от доказване следните обстоятелства: 1/ получаването от Г. С. З. на сумата от 13500,00 лева, изтеглени от него на 11.02.2025 г. и 12.02.2025 г. и впоследствие преведени от него на същите дати 13400,00 лева от така получената сума на трети за спора лица; и 2/ наличието в системата на *** на данни за сключен на 11.02.2025 г.

4 между банката и Г. С. З. договор за потребителски кредит за сумата от 13500,00 лева.

Съгласно изявленията на ищеца в молба с вх. № ***/19.05.2026 г. /л. 235/ се установи като безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че телефонен номер +*** се използва от Г. З. и на него той получава SMS известия от ***.

По делото е представено и прието като доказателство искане за кредит от 11.02.2025 г. /л. 115/ по регистрационна форма № ***, ведно с декларация към него, от което са видни личните данни на ищеца Г. З. и параметрите на искания кредит.

Към доказателствения материал по делото е приобщен и препис от процесния Договор за потребителски кредит от 11.02.2025 г. /л. 120 и сл./, видно от който на Г. З. е отпусната сума в размер на 13500,00 лева, представляваща кредит за текущо потребление, със срок на погасяване 84 месеца, считано от датата на усвояването. В договора е уговорен променлив лихвен процент в размер на 8,10 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, с годишен процент на разходите – 8,41 % при падежна дата 11-то число на месеца, като видно от чл. 7.1. вноските по кредита се удържат автоматично от наличния по сметката авоар. Заемната сума е преведена по банкова сметка с IBAN: *** с титуляр Г. С. З.. Видно от процесния договор, на кредитополучателя не е начислена административна такса за разглеждането на искането за кредит. Съгласно чл. 4.1. кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в Част I. „Индивидуални уговорки“ или определен в случаите и по реда, предвидени в т. 4.3.1. Референтният лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или индикатори, а когато е определен т.4.3.1., включва и изравнителна надбавка/дисконт. При отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приема за стойност 0 %. Променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент, се променя ежегодно два пъти – на 15 януари и на 15 юли, като промяната се обявява два работни дни преди уречените дати. От чл. 4.3.1. става ясно, че ако използваните при определяне на референтния лихвен процент лихвен бенчмарк или индекс, и/или индикатор се променят съществено, или вече не се изготвят, Банката определя нов референтен лихвен процент, като прилага план за действие, публикуван на Интернет страницата, както и в нейните поделения. Към датата на прилагане на плана новият лихвен процент по договора е равен на размера на лихвения процент, прилаган преди този момент. В общите положения на договора за кредит е уточнено от какви по вид суми е изграден ГПР (чл. 6.1.), като последният е посочен в погасителния план, прилежащ към процесния договор. Съгласно чл. 12.1. при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 %. Ако кредитополучателят 5 погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, наказателната надбавка за забава не се прилага. От чл. 23 от общите положения на договора за потребителски кредит се установява, че кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни, считано от датата на сключването.