Решение № 97 от 18.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ямбол, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на дружеството "Ко и КО"ЕООД гр.София, подадена от пълномощника адв.Ст.Г., срещу Решение №260007/20.01.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№2896/2020г. в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на "Агрозем-АВ"ООД сумата 880,26лв., получена при отпаднало основание по Договор за пространствено проектиране на обект "Бизнес сграда Агрозем" и сумата 30,08лв.- мораторна лихва за забава върху главницата от 30.06.2020г. до 30.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2020г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника насрещни искове за осъждане на "Агрозем-АВ"ООД да му заплати сумата 990лв., представляваща 30% от възнаграждението по Договор за пространствено проектиране на обект "Бизнес сграда Агрозем", както и да му заплати сумата 68,48лв.- мораторна лихва ва забава за периода 29.06.2020г.- 04.03.2021г. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на "АгроземАВ"ООД разноски в размер на сумата 633,85лв.

Оплакването на въззивника e за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваните му части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. За да обоснове соченото нарушение на материалния закон въззивното дружество сочи, че за уважаване на кондикционния иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД в хипотезата на отпаднало основание, следва основанието да съществува при получаването на престацията, но в следствие на валидно упражнено право на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД основанието по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД да е отпаднало и като правна последица от това възниква реституционното право на изправната страна да иска да й бъде върнато даденото по сделката. Доводите на въззивника са, че при договора за изработка приемането и одобряването на работата от страна на поръчващия изключват възможността в един последващ момент той да развали договора поради неизпълнение по реда на чл.87 от ЗЗД и да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД, като вместо това поръчващият дължи възнаграждение на изпълнителя за приетата работа, тъй като волеизявлението за прекратяване не произвеж д а действие. В случая в нарушение на тези правни норми и сочена съдебна практика на ВКС районният съд 1 приел от една страна, че е налице изготвен съгласно договора проект, за който е налице необоримата презумпция по чл.264, ал.3 от ЗЗД, тъй като ищецът при приемането на проекта не направил възражения за неправилно изпълнение, но неправилно съдът формирал изводи, че работата не е изпълнена точно в количествено отношение, поради липсата на всички компоненти от приетата по делото оферта, поради което възложителят разполага с правото, повече от две години след приемането на проекта, едностранно да развали сключения договор, което право е упражнил валидно по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и може да реализира отговорността на изпълнителя по чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на част от платеното възнаграждение за одобрената работа, получена на отпаднало основание. Въззивникът изтъква, че съгласно практиката на ВКС уредбата на договора за изработка допуска признаването на частично изпълнение като основание за възнаграждение, но само ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят, като изречение второ на чл.267, ал.1 от ЗЗД не може да се тълкува самостоятелно, а само в систематична връзка с изречение първо - ако изпълнението на работата стане невъзможно в следствие на причина, за която никоя от страните не отговаря.

В случая, освен че възложителят приел и одобрил извършената работа, който юридически факт сам по себе си преклудирал правото на поръчващият по чл.87 от ЗЗД, било налице и друго правоизключващо това право възражение - че възложителят на работата „Агрозем АВ" ООД е неизправната страна по сделката, тъй като с оглед степента на завършеност на проекта дължи на изпълнителя 30% от общо уговореното възнаграждение. Според въззивника, с главно и пълно доказване посредством гласните доказателства на тримата разпитани свидетели и съдебната експертиза тай е установил, че възложената му работа е изпълнена от него наполовина, поради което поръчващият му дължи възнаграждението в размер на 30 % от общо договореното. Съдът неправилно интерпретирал заключенито на вещото лице, считайки че дружеството - ищец по насрещните искове няма право да получи това възнаграждение, тъй като престираният резултат не отговоря на наполовина извършени проекти. Според въззивника, той бил готов да престира изцяло, но след като получи дължимото възнаграждение и така упражнявал валидно правото си на задържане по реда на чл.90 от ЗЗД, считайки, че не дължи изработване на останалата част от проекта, докато контрагента му не изпълни насрещното си задължение, произтичащо от същото правно отношение. На следващо място по делото било установено, че към момента на отправената от страна на възложителя нотариална покана - две години след сключването на договора, строително-монтажните дейности по процесната сграда не са били завършени и именно това б и л а причината за желанието на ищеца да се освободи от облигационната връзка с въззивното дружество, но не по вина на това дружество, в която хипотеза ищецът възложител на основание чл.268, ал.1 от ЗЗД има право да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, но има задължението да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните му части и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни първоначално предявените искове и уважени насрещните искове, с присъждане на направените пред двете инстанции по същество съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.

С писмения отговор въззиваемата стрнана "Агрозем - АВ"ООД, чрез пълномощника адв.Т. , е оспорила въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията на въззивника и при споделяне изводите на районния съд. Изложените съображения са, че районният съд е направил правилен и обстоен анализ на събраните доказателства и е формирал правилни фактически и правни изводи, при правилно приложение на материалния закон. Поради това се моли за потвърждаване на решението на ЯРС в обжалваните му части и за присъждане в полза на въззиваемото дружество на разноските, направени във въззивното производство.

В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивника адв.Г..

Процесуалният представител на въззиваемата страна настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваните части, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

2

Ищецът "Агрозем АВ"ООД С.***, обл.***, е предявил против ответника "Ко и Ко"ЕООД гр.София обективно съединени искове - главен по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 1980,58лв., представляваща извършено авансово плащане по развален поради виновно неизпълнение договор за пространствено интериорно проектиране на обект "Бизнес сграда Агрозем" с площ 169,80кв.м., находящ се в с.***, обл.*** и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода 22.06.2020г. до подаване на исковата молба в размер на сумата 72,07лв.

Ответникът дружеството "Ко и Ко"ЕООД е оспорило исковете като неоснователни с основното възражение, че е изправната страна по договора, тъй като е изготвил проектите и ги е изпратил на възложителя по електронна поща, при което ищецът не е имал право и не е упражнил валидно правото си на разваляне на сключения между страните договор; ответникът е възразил, че с поканата си ищецът не е дал срок за изпълнение, нито се е позовал на конкретна причина за отпадане на интереса му от последващо изпълнение, а страните не са договорили безусловно разваляне на договора.

Ответникът е предяви л насрещен главен иск по чл. 266 от ЗЗД за заплащане на сумата 990лв. - възнаграждението от 30 % от уговорената по договора сума за изготвените проекти, както и насрещен акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на 68,48лв. за периода 29.06.2020г. -04.03.2021г.

С отговора на насрещната искова молба първоначалният ищец е оспорил твърдението на изпълнителя за представянето на наполовина готови проекти, тъй като изпратените му файлове не съдържали проекти за пространствено интериорно проектиране, не могли да бъдат свързани с обекта на договора и с изпълнителя. Поддържал е, че е налице пълно неизпълнение на договора, поради което не може да става въпрос за приемане на работата, а с оглед изтеклия дълъг период на забавата не е необходимо изтъкването на друга причина за отпадане на интереса от изпълнението.

Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първоинстанционния съд и същата е непроменена пред въззивната инстанция.

Не е имало спор между страните, че същите са постигнали съгласие и сключили договор по приетата от ищеца оферта на ответника от 02.04.2018г. за пространствено интериорно проектиране н а обект „Бизнес сграда Агрозем" с.*** -169,80 кв.м. В обема на интериорното проектиране н а обекта, съгласно офертата ответникът се е задължил да извърши Архитектурно заснемане на обекта- квадратури и обеми, Функционално зониране на мебели - вариантни решения, Позициониране на местата за електро и В и К изводи, Цветови и декоративни решения по стени, тавани и подови настилки, Проектиране на мебелите, работни чертежи, 3Д визуализации, както и Проектиране и визуализации на бани и WC - 2 броя (бонус). Уговорената цена е в размер на 3 056,40лв. общо без ДДС, с търговска отстъпка от 10% -305,60 лв. и крайна цена 2 750,80 лв. Плащането е уговорено по следния начин: 60 % авансово плащане, 30% при готови наполовина проекти и 10% при финализиране на заданието. На приетата от ищеца оферта е посочено логото „Зодизайн" + „Ко и Ко", данните за контакт с ответника и името на инж.З.М..

Не е спорно и е установено с представеното по делото преводно нареждане чрез интернет банкиране, че в изпълнение на договора ищецът е извършил авансовото плащане от 60% в размер на сумата от 1980,58 лв. с ДДС, за което ответникът е издал Фактура №1000000619/27.04.2018г.

Не е спорно също така от страна на ищеца, че по електронна поща са му били изпратени файлове, като по делото са представени разпечатки о т електронните писма, сочещи, че с тях се изпращат цветови варианти на под, стени, мебели за избор от клиента.

Няма спор, че писмата са били изпратени от инж.З.М., като в електронния адрес на изпращача е посочено името „Зодизайн".

Разпитана в качеството на свидетел З.М. е поддържала, че изпратеното на иищеца представлява наполовина готови проекти, изготвени от нея - функционално зониране, ЗД чертежи, концептуални ЗД - визуализации. Същите показания е дал и св.К.- пълномощник на ответното дружество - че изработеното е повече от половината. Двамата свидетели са поддържали, че са съобщили и по телефона на управителя на ищцовото дружество за изпратените проекти и необходимостта от обсъждането им, с оглед продължаване на понататъшната работа, но не са получили съдействие от него, като необходим е бил избор на един от предложените варианти.